Решение № 3886 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12685/2020 г.

Решение № 3886 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12685/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса- град София против решение № 4197/27.07.2020 г., постановено по административно дело № 3253/2019 г. по описа на Административен съд- София-град, с което е отменена заповед № РД-15-198/20.02.2019 г. на директора на СЗОК и преписката му е върната за ново произнасяне по заявлението на МБАЛ "Болница Европа" ООД за сключване на допълнително споразумение към договор № 22-4837/22.01.2018 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това моли за отмяната на решението на АССГ и за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на предявеното оспорване. Ответната страна- "МБАЛ Болница Европа" ООД счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на направените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационна проверка, в установения от чл. 211 срок и от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - София-град е заповед за отказ за сключване на допълнително споразумение към договор № 22-4837/22.01.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № РД-15-198/20.02.2019 г. Отказът е обоснован от административния орган с обстоятелството, че лечебното заведение не отговаря на законовите изисквания и на общите и специалните условия, регламентирани в НРДМД за 2018 г., тъй като със заповед № РД-10-8/31.10.2018 г. министърът на здравеопазването е отнел разрешението на МБАЛ "Болница Европа" ООД за осъществяване на лечебна дейност като по отношение на заповедта на министъра на здравеопазването е допуснато предварително изпълнение. Посочената заповед на министъра на здравеопазването е отменена с решение № 8485/6.06.2019 г., постановено по административно дело № 14047/2018 г. по описа на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 2036/10.02.2020 г. по административно дело № 8875/2019 г. на петчленен състав на ВАС. Въз основа на описаната фактическа обстановка Административен съд- София-град е приел, че издадената заповед на директора на СЗОК е незаконосъобразна. На основание чл. 142, ал. 2 от АПК е съобразил, че заповедта на министъра за отнемане на разрешението на "Болница Европа" за осъществяване на лечебна дейност е отменена с влязло в сила съдебно решение. Съдът е приел, че естеството на спора не позволява разрешаването на спора по същество, поради което преписката следва да се изпрати на директора на СЗОК за ново произнасяне но заявлението на "Болница Европа". Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и е преценил факта, че с влязло в сила съдебно решение е отменен актът, който се явява фактическо основание за постановяване на отказа. Отмяната на заповедта на министъра на здравеопазването за отнемане на разрешението за осъществяване на лечебна дейност води до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед към момента на приключване на устните състезания поради отпадане на предпоставката за отказ за сключване на допълнително споразумение. Правилен е и изводът на съда, че с оглед естеството на спора, същият не може да бъде разрешен по същество. Единствено на директорите на РЗОК(респ. СЗОК), е предоставено правомощието да сключват договори (допълнителни споразумения) или да откажат това- чл. 59 и чл. 59б от ЗЗО. При новото разглеждане на заявлението административният орган следва да прецени обстоятелството, че заповедта за отнемане на разрешителното за осъществяване на лечебна дейност е отменена; че по отношение на същата е било допуснато предварително изпълнение; както и обстоятелството, че НРДМД за 2018 г. е отменен с Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. Предвид изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на сторените в касационното производство разноски е основателна. Съобразно представения списък ответната страна е направила разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,