Решение № 6412 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 566/2011 г.

ВАСVI отделение10.05.2011 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2260 от 3.11.2010 г. по адм. д. № 2498/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, III отделение, ХХVI състав, в частта му с която молбата-декларация е оставена без разглеждане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6412 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 566/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Радостина Атанасова Христова от гр. Варна против решение № 2260 от 3.11.2010 г. по адм. д. № 2498/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, III отделение, ХХVI състав, в частта му с която молбата-декларация е оставена без разглеждане. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2260 от 3.11.2010 г. по адм. д. № 2498/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, III отделение, ХХVI състав, в обжалваната му част, е оставил без разглеждане като процесуално недопустима молба-декларация № СЗ-Д-Вн-05-1-5/1359 от 4.06.2010 г., подадена от Радостина Атанасова Христова от гр. Варна Така постановеният съдебен акт, в обжалваната му част, не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че по подадена от Христова молба-декларация от 29.10.2009 г. за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, на основание чл. 8в от ЗСПД, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна се е произнесъл със Заповед № СЗ-Д-Вн-05-1-5/2881 от 4.11.2009 г. Постановен е отказ за отпускане на помощта. Тази заповед не е била обжалвана и съответно представлява влязъл в сила, т. е. стабилен административен акт. Впоследствие, с молба-декларация от 4.06.2010 г., Христова отново е поискала отпускане на помощ на същото основание. По тази молба Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна се е произнесъл с процесната Заповед № СЗ-Д-Вн-05-1-5/1359 от 10.06.2010 г., с която също е постановен отказ. Тази заповед е обжалвана по административен ред, като е била потвърдена с Решение № РД-РД-Вн-03-19 от 7.07.2010 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, а впоследствие е обжалвана и по съдебен ред пред Административен съд - гр. Варна. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изцяло тезата на първоинстанционния съд за недопустимостта на молба-декларация № СЗ-Д-Вн-05-1-5/1359 от 4.06.2010 г., както и че административния орган не е трябвало да се произнесе по нея. Действително, както с молбата-декларация от 29.10.2009 г., така е с тази от 4.06.2010 г. Христова е поискала една и съща помощ, на едно и също основание. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК административният орган е длъжен да провери предпоставките за допустимостта на искането, а едно от тях е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая действително при двете посочени по-горе производства искането е със същия предмет и страни, но се отнася до различни периоди. По Заповед № СЗ-Д-Вн-05-1-5/2881 от 4.11.2009 г. е постановен отказ за отпускане на помощта за 1.10.2009 г. до 31.10.2009 г., а по Заповед № СЗ-Д-Вн-05-1-5/1359 от 10.06.2010 г. отказът се отнася за периода 1.06.2010 г. до 30.06.2010 г. Но видно от Удостоверение за раждане от 14.09.2009 г. детето Радост Николаева Минчева е родено на 11.09.2009 г. Съгласно чл. 12, т. 7 от ЗСПД вземанията за еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година се погасява в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено детето. В конкретния случай този срок е изтекъл на 31.03.2010 г., втората молба-декларация е от 4.06.2010 г. Следователно вземането е погасено по давност. Ето защо макар и по съображения, частично различни от мотивите на първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1