Решение № 1491 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14215/2015 г.

Решение № 1491 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14215/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Ася Антонова, против решение № 11747/06.11.2015 г. по адм. дело № 13499/2014 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му като недопустимо и алтернативно като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: "Еко Мобиле" ЕАД, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Вълчанов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представя подробна писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, пето отделение, при повторно разглеждане на делото, след отмяна на първоначално постановеното решение по спора, е приел жалбата на "Еко Мобиле" ЕАД за основателна и е отменил Решение № ООп-ИУМПС-08-00/21.12.2013 г. на министъра на околната среда и водите, като незаконосъобразно и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този правен резултат, след като е установил фактите по спора, съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, а по същество - основателна, тъй като с оспореното решение са нарушени разпоредби от материалния закон - Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства /НИУМПС/. Предмет на отмененото от съда решение е отказ на министъра на околната среда и водите от 21.12.2013 г. да издаде на "Еко Мобиле" ЕАД разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства, на основание чл. 87, ал. 1 от ЗУО. Отказът е издаден на основание чл. 87, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУО, поради това, че програмата по чл. 53 от ЗУО, представена от заявителя, не е пълна по въпросите свързани с инвестициите които се предвиждат за изграждане на площадки за събиране и съхраняване на излезли от употреба МПС /ИУМПС/; не са представени договори са последващо третиране на отделените при разкомплектоване на ИУМПС стъкло и цветни метали, с което не са гарантирани дейностите по третиране на този вид метали; страниците на програмата не са правилно номерирани; като по този начин заявителя не е отстранил нередовностите в представените документи. Съдът, след като е анализирал данните по делото, е приел, че констатираните от органа нередовности липсват. Според него представената програма по чл. 53, ал. 1 ЗУО отговаря на изискванията на чл. 12 от НИУМПС, вкл. и на това по ал. 1, т. 1 изискваща предварителен финансов разчет на системата са събиране, повторно използване, оползотворяване и рециклиране на ИУМПС. Според съда в раздел IV от програмата се съдържат данни за такъв разчет, допълнен с данните от приложение № 1, а записаното в нея, че "Еко Мобиле" ЕАД няма да инвестира собствени средства в изграждането на площадки за събиране и съхранение на ИУМПС не обосновава извод за нарушение на тези изисквания. Договорите, сключвани между заявителя и операторите и финансовите условия в тях, не са елемент от програмата и не подлежат на контрол от органа в производството по издаване на разрешение. Не са такива нарушения и неправилното номериране на страниците на програмата. По отношение липсата на договори за последващо третиране на отделените при разкомплектоването на ИУМПС стъкло и цветни метали, съдът е приел, че също няма нарушение. Посочено е, че са установени сключени договори с 6 фирми с предмет: разкомплектоване и транспорт на ИУМПС, в които не са посочени кодове за дейността. По договори с други 8 фирми са посочени кодове за дейностите: рециклиране на отпадъци от черни метали, излезли от употреба гуми, рециклиране на пластмаси, а за дейностите: преработка на масла от ИУМПС и рециклиране на оловни акумулаторни батерии не са посочени кодове. Установено е, че по всички договори е посочено наименованието и кода на отпадъка. От приетата СИЕ на в. л. Петрова-Драгнева, съдът е установил, че отпадъците, получени при разкомплектоването на ИУМПС съдържат сл. елементи: черни метали-81,171%, цветни метали-мед 1,596%, алуминий-2,897% и олово -0,883%. За черните метали заявителя има сключени договори за шредиране на ИУМПС с "Феникс Инверс" ЕООД, който пък има сключен договор със "Стомана Индъстри" АД, който е краен рециклатор и притежава Разрешение от 2012 г., както и договор с "Бамекс Метал БГ" ООД също като рециклатор по код 16 01 17. По отношение отпадъка, съдържащ цветни метали, са установени сключени договори с "Феникс Инверс" ООД и подизпълнител "Шолц България" АД за мед и алуминий и тристранен договор с "Монбат" АД /оператор/ и "Монбат Рисайклинг" ЕАД /преработвател/ на оловни батерии и краен рециклатор по код 16 0601 и втори договор с "Ел Бат" АД, също такъв преработвател на оловни батерии с код 16 06 01, като всички тези съконтрахенти притежават съответни разрешителни, съгласно изискванията на чл. 35 ЗУО. Липсата на договори за оползотворяване на стъклото, горивото и антифриза, които представляват 1,688% /за стъклото/, 0,053% /за антифриза/ и 0,002% /за горивото/ от общия процент на отпадъка, според съда не представлява нарушение, тъй като съгласно представената програма заявителя ще оползотворява 93% от теглото на всяко ИУМПС, което е в рамките на заложените цели, съгласно § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на НИУМПС. Според съда липсва нормативна база като изискване за оползотворяване на 100% от теглото на всяко ИУМПС, към момента на постановяване на отказа. Поради това е направен краен извод, че не са налице материалноправните основания за издаване на оспорения отказ и същия като незаконосъобразен е отменен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията за недопустимост на обжалваното решение, поради просрочие на жалбата. Позоваването от касатора на разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК и ТР № 6/2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОС на ВАС е неоснователно. В случая оспорения административен акт е постановен в производство пред компетентния административен орган - министъра на околната среда и водите, а не е акт на по-горестоящ административен орган, в производство по Гл. шеста от АПК "Оспорване на административни актове по административен ред", който е бил длъжен да се произнесе в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК, поради което и срока за обжалване по чл. 149, ал. 3 от АПК е неприложим, съответно неприложима е и т. 2 от ТР № 6/2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОС на ВАС. Неоснователни са и останалите оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Съдът, въз основа на установените факти, е приложил правилно материалния закон. Оспореният отказ на министъра на околната среда и водите е издаден на основание чл. 87, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУО. Първата хипотеза предвижда постановяване на отказ от издаване на разрешение, когато заявлението и/или приложените към него документи не отговарят на нормативите изисквания, а втората, когато заявитлят не е отстранил указаните му нередовности или не е предоставил допълнителна информация в срок. В случая правилни са изводите на съда, че не е налице основанието за отказ по чл. 87, ал. 2, т. 1 от ЗУО. От данните по административната преписка е установено, че заявлението на "Еко Мобиле" ЕАД за издаване на разрешение по чл. 87, ал. 1 от ЗУО, след отстраняване на неточности в представената програма по чл. 53 ЗУО и нередовности в представените договори с подизпълнители с писмо от 26.07.2013 г. на дружеството, отговаря на нормативните изисквания по чл. 81 от ЗУО и чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 от НИУМПС. С това писмо дружеството е представило коригирана програма, отговаряща на указанията на органа / дадени с писмо от 23.07.2013 г./-, дало е пояснения относно инвестиционните разходи, насочвайки органа към данните в Приложение № 1 относно разходите за дейността, които дружеството може да направи, представени са договори с дружества, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 ЗУО, за събиране и транспортиране на отпадъци или за рециклиране и/или оползотворяване на такива отпадъци, получени при разкомплектоването на ИУМПС. Такива са договорите с "Елинорд Металс" ЕООД, с "Мега Груп Метал" ЕООД, с "Ивонс Метал" ЕООД, с "Румениге-2006" ЕООД, с "Феникс Инверс" ЕООД, а последното с "Шолц България" АД, с "Еко Енергия 2008" ООД, с "Риалити Продактс" ЕООД, с "Бамекс Метал БГ" ООД, с "Енерджи тренд 2009" ООД, с "Монбат" АД и с "Монбат Рисайклинг" ЕАД. Правилни и в съответствие с данните по делото са и другите изводи на съда за отсъствие на основанието за отказ по чл. 87, ал. 2, т. 3 от ЗУО. Ответното дружество е изпълнило в срок указанията на органа за отстраняване нередовности в заявлението и приложените към него проект на програма и документи, видно от цитираното по-горе писмо на дружеството от 26.07.2013 г. и приложени към него договори с други дружества, притежаващи разрешителни за посочените дейности по обработка на отделни елементи от отпадъците, получени при разкомплектоване на ИУМПС. Спрямо коригираната програма не са установени нередности от органа, с изключение на частта, касаеща инвестиране на собствени средства в площадки за събиране и съхраняване на отпадъци, за които е посочено, че първоначално ще бъдат финансирани от съконтрахентите-оператори на заявителя. За тази част от програмата съдът правилно е приел, че не е налице нередовност, тъй като същата като цяло отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 от НИУМПС, вкл. и в частта за наличие на предварителен финансов разчет по ал. 1, т. 1, тъй като такъв е налице, видно от приложение № 1, а изводите за неправомерно финансово натоварване на лицата-оператори, касаят съдържанието на сключените между тях и заявителя договори, които не са предмет на контрол от страна на министъра, респ. не са елемент от програмата. Не е такова нарушение и допуснатите технически грешки при номериране страниците на програмата. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд и по отношение липсата на договори за последващо третиране на елемента стъкло, при отделянето и разкомплектоването на ИУМПС, който представлява 1,688% от общия процент на отпадъка. По данни на приетата СИЕ и представената програма, е установено, че ответното дружество ще оползотворява 93% от теглото на всяко ИУМПС, колкото е и минимално изискуемото количество за оползотворяване по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на НИУМПС, във вр. с чл. 8, ал. 1 и 2 от НИУМПС, за 2013 г. Следователно с неоползотворяването на този елемент от отпадъка, не се нарушават изискванията за минималния процент от теглото на всяко ИУМПС, което ответното дружество като организация следва да оползотвори. Неоснователно е и оплакването за липсата на договори за оползотворяване на цветните метали, като елемент на отпадъка. На първо място това е така, поради установеното тегловно съдържание на цветните метали спрямо общото тегло на всеки отпадък: мед- 1,596%; алуминий-2,897% и олово-0,883%, при което важи изложеното по-горе. На второ място, решаващият съд е установил, че по отношение на тези цветни метали ответното дружество е представило сключени договори с "Феникс Инверс " ООД, а то с "Шолц България" АД, с "Монбат" АД, с "Монбат Рисайклинг" ЕАД и с "Ел Бат" АД, како всички тези дружества притежават съответни разрешителни за дейността си-преработватели и рециклатори на цветни метали, със съответен код на дейността. Поради това неоснователни са доводите на касатора, че тези съконтрахенти не притежават разрешителни за упражняване на изискуемите по ЗУО и Приложение № 2 към него дейности, а само дейности с код R12 и R13. В подкрепа на този извод е и заключението на приетата СИЕ, което като неоспорено, правилно е кредитирано от съда. С това заключение съдът е цитирал всички договори представени от заявителя, както и разрешителни за дейността им, със съответния код, които отговарят на кодовете, посочени в Приложение № 2 към ЗУО, а не само с двата кода, посочени от касатора. По изложените доводи касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия