Решение № 10132 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14458/2009 г.
ВАСV отделение23.07.2010 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Руско Василев Русев от град София срещу заповед № РД-14-555/15.10.2009 г. на министъра на културата, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, както и претенциата за присъждане на обезщетение за времото, през което е останал без работа. Осъжда Руско Василев Русев от град София за заплати на Министерството на културата направените разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 10132 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14458/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на Руско Василев Русев от град София срещу заповед № РД-14-555/15.10.2009 г. на министъра на културата, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Претендира се отмяна на заповедта, обезщетение за времeто, през което е останал без работа и присъждане на разноски по делото. Ответникът - министърът на културата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. Със заповед № РД-14-555/15.10.2009 г. на министъра на културата е прекратено служебното правоотношение на Руско Василев Русев, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ от длъжността "директор" на Дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" в МК, с ранг IV старши, считано от 15.10.2009 г.. Като основание за прекратяване на служебното правоотношение в заповедта е посочено приемането на нов Устройствен правилник на МК с ПМС № 239/02.10.2009 г. и утвърдено ново щатно разписание, в сила от 15.10.2009 г.. Съгласно длъжностното разписание на МК, в сила от 10.08.2008 г., Дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" е била с обща численост 11 щатни бройки, включително и един отдел. С приемането на новото длъжностно разписание, в сила от 15.10.2009, утвърдено от министъра на културата, Дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" е закрита. Създадени са две нови дирекции: Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство, с обща численост 20 щатни бройки и два отдела, към която дирекция са включени и регионалните инспектори в шестте центъра на регионално планиране; Дирекция "Културно наследство", с два отдела и обща численост 10 длъжностни бройки. Общата численост на длъжностите в МК и по новото и по старото длъжностни разписания е еднаква - 155 щатни бройки. Представени са и длъжностните характеристики на длъжността "директор" на закритата дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства", заемана от жалбоподателя и на длъжностите по новото длъжностно разписание "директор" на Дирекция "Културно наследство и на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство", за които две длъжности жалбоподателят твърди, че изпълняват неговите функции и задачи по длъжностна характеристика. При сравнение на длъжностната характеристика на жалбоподателя и тази на длъжността "директор" на "Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство" се установява, че не е налице идентичност между функциите и задачите на двете длъжности: директорът на новосъздадената дирекция осъществява освен целите, свързани с опазването на културните ценности, и функции, установени с ЗКН във връзка с дейността на "Инспектората за опазване на културното наследство" и регионалните инспекторати. Различни са и изискванията за заемане на длъжността: изисквана специалност за новата длъжност е магистър по право /с опит в административното и административно - наказателно право/ и професионален опит - минимум осем години: длъжността, която е изпълнявал жалбоподателя е със специалност магистър по история или археология и също 8 години управленски опит. При сравнение на длъжностната характеристика на жалбоподателя с тази за длъжността "директор" на Дирекция "Куртурно наследство", също се установяват различия във функционалните задължения, както в основните цели, така и в областите на дейност и в преките задължения, независимо, че има и сходство в задълженията, касаещи музеите и изобразителните изкуства. Задълженията на новия директор на Диркеция "Културно наследство" имат по-голям обем на дейности, свързани с провеждането на цялостната политика на културните ценности, библиотеките и българската книга, които не са били включени в длъжностните задължения на жалбоподателя. При така приетите и обсъдени доказателства по делото, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Въз основа на Устройствения правилник на МК, и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 15.10.2009 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Русев. Без значение за правния спор е обстоятелството каква е общата бройка на служителите в организационните структури и административните звена в МК и в конкретната дирекция. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни. По отношение на заеманата от служителя Рукев длъжност е установено, че позицията "директор" на Дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" не фигурира в длъжностното разписание като нормативно определена позиция. Създадените две нови дирекции, на които също има длъжности "директор", не са идентични със закритата дирекция. Налице е и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя да не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. В конкретния случай е премахната като нормативна позиция длъжността "директор" на Дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" в длъжностното разписание, като функциите, който тя е изпълнявала са преминали към двете новосъздадени дирекции "Инспекторат за опазване на културното наследство" и "Културно наследство", на които са възложени допълнителни дейности и различни изисквания за специалност за изпълнението на длъжността, поради което няма идентичност между функционалните задължения на жалбоподателя и тези на директорите на двете новосъздадени дирекции. В разглеждания случай длъжността на жалбоподателя е съкратена и съществува в новото щатно разписание. Предвид на изложеното, настоящият състав приема, че е налице реално съкращаване на длъжността на жалбоподателя като система от функции, задачи и задължения. Тоизи извод се потвърждава от представените длъжностни характеристики на посочените по-горе длъжности, от които се установява, че част от функциите на длъжността са запазени, но същите са допълнени с нови задължения, и нови изисквания. Обстоятелството, че функционалните задължения са различни, води до извода за съкращаване на съответната длъжност. Това сочи, че не е запазена дейността на дирекцията, на която е бил директор жалбоподателя и поради това е осъществен фактът на реалното съкращаване на длъжността. Тя не съществува като позиция в длъжностното разписание, поради закриването на дирекцията. С оглед приетото от административния орган правно основание за издаване на заповедта, същата е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби. Релевантните за издаването на обжалвания административен акт юридически факти сочат, че е налице съкращаване на длъжността и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, и жалбата срещу нея следва бъде отхвърлена. Предвид на отхвърлянате на жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, следва да бъде отхвърлен и предявения иск за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради липса на правно основание за присъждането му. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от ответника по жалбата, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МК разноски по делото в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно приложеното пълномощно по делото. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2