Решение № 11875 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6973/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С Решение 2640 от 19.04.2024 г. по адм. д. 4665/2022 г., Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на М. Г. Т. против Ревизионен акт (РА) Р-22221020007289-091-001/27.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 546/11.04.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), с който на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК на Т. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчни периоди: 01.01.2015 г. 31.12.2019 г. в общ размер на 28083,96 лв., в това число 22441,86 лв. главница 5642,10 лв. лихви. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от М. Г. Т., представлявана от адв. В. Иванов - САК. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат съображения, въз основа на които се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло РА. Претендират се разноски, съгласно списък по чл. 80 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), представен в последното открито съдебно заседание по делото (л. 19). Ответникът директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез упълномощения юрк. Станчева, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК (л. 20). Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА Р-22221020007289-091-001/27.09.2021 г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 546/11.04.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди: 01.01.2015 г. 31.12.2019 г. на М. Г. Т. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 22441,86 лв., ведно със съответните лихви в размер на 5642,10 лв. Спорните задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ на М. Т., в качеството ѝ на местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, са установени по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Като са констатирали несъответствия (по смисъла на посочения текст) между имуществото и доходите на физическото лице и направените от него разходи за всяка от годините в рамките на ревизирания период, ревизиращите органи са установили недостиг на парични средства за покриване на извършените разходи от задълженото лице спрямо получените доходи по години, както следва: за 2015 г. - в размер на 7860,23 лв.; за 2016 г. - 0,00 лв.; за 2017 г. - 55294,41 лв.; за 2018 г. - 106454,98 лв.; за 2019 г. - 54809,16 лв. Тези разминавания са послужили за определяне на данъчните основи за съответните години и след като е приложена данъчна ставка от 10% и е приспаднат авансово удържания/внесен данък, са установени спорните в настоящото производство задължения по години, както следва: за 2015 г. - 786,02 лв., ведно с лихва в размер на 431,49 лв.; за 2016 г. - 0,00 лв.; за 2017 г. - 5529,44 лв., ведно с лихва в размер на 1913,95 лв.; за 2018 г. - 10645,49 лв., ведно с лихва в размер на 2605,40 лв. и за 2019 г. - 5480,91 лв., ведно с лихва в размер на 691,26 лв. При извършената проверка относно законосъобразността на процесния РА административният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Мотивите му във връзка с материалната законосъобразност на акта са изложени на стр. 8-10 от решението и систематизирани за целите на настоящото изложение, се свеждат до следното: Налице е основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. За ревизираните години органите по приходите са констатирали превишение на разходите над приходите във формирания паричен поток на ревизираното лице за съответните данъчни периоди. Според съда като не признали за начално салдо към 01.01.2015 г. декларираните от лицето налични парични средства в размер на 20 000 лв., а посочили, че това е сумата от 5000 лв., органите по приходите са формирали правилен извод. Представените от жалбоподателката два договора за заем от 31.01.2014 г. и от 28.02.2015 г. с лицето М. С. са неубедителни и ненадеждни, не защото са представени едва с възражението срещу РД, след като от лицето неколкократно са изисквани данни и документи, а основно защото не е доказана по никакъв начин възможността на заемодателя да предостави средства в посочения размер. Предвид наличните данни за доходите на заемодателя, съответно за 2011 г. - 4 647 лв., за 2012 г. - 2 919 лв., за 2013 г. - 4 631 лв. и за 2014 г. - 6 180 лв., съдът приел, че е било невъзможно твърдяните като предоставени в заем суми да бъдат спестени, още повече, че с тях лицето - заемодател би следвало да покрива и своите лични нужди. Към тези мотиви, коментирал и обстоятелството, че договорите представляват частни документи, които нямат достоверна дата, както и това, че според уговорките в тях се дължи годишна лихва, каквато обаче няма никакви доказателства да е изплащана и получавана. С оглед извода за недоказаност на заемните суми и като се има предвид, че месечният осигурителен доход на ревизираното лице за годините , предхождащи началото на ревизирания период, е 165 лв. (за 2012 г.); 165 лв. (за 2013 г.); 170 лв. (за 2014 г.), съдът възприел извода на органите по приходите, според които не е възможно към 01.01.2015 г. жалбоподателката да е спестила и съхранила сумата от 20 000 лв. Следователно, за целите на ревизията правилно не е взета предвид декларираната от лицето сума в размер на 20 000 лв., а е определена начална разполагаема сума в брой в размер на 5 000 лв. Въз основа на това начално салдо паричният поток за 2015 г., а след това и за всеки следващ данъчен период, е правилно формиран съобразно установените факти и обстоятелства за извършените разходи. С оглед този извод съдът е изключил необходимостта от обсъждане на заключението на експертизата относно съответствието между доходите и разходите, респективно размера на данъка, доколкото същото е изготвено въз основа на декларираните от ревизираното лице данни, а именно при начално салдо за 2015 г. от 20 000 лв. Относно сумите за трудови възнаграждения по договорите с ЕМ АЙ ПИ КОНСУЛТ 5 ООД и МЕМОРИАЛ 91 ЕООД, като коментирал представените в тази връзка доказателства, съдът изложил мотиви за правилност на извода на ревизиращите органи, според които не е доказано получаването от жалбоподателката на суми за трудови възнаграждения. Посоченото, преценено съвкупно с данните, че двете дружества работодатели не са внасяли осигуровки, имат големи задължения за ЗОВ и данъци, не представят документи, според съда е довело до извода, че не са били налице действителни трудови правоотношения, в рамките на които жалбоподателката да е престирала труд, за който тя да е получила трудови възнаграждения. Що се отнася до тезата на жалбоподателката, че е извършвала покупки на самолетни билети за други лица, които впоследствие й възстановявали сумата на билетите, първоинстанционният съд е намерил, че същата е изградена за целите на ревизията и не съответства на действителното фактическо положение. Извън представените 3 броя декларации, в подкрепа на това твърдение други доказателства не са ангажирани. В заключение съдът обосновал извод, че с оглед констатираното от ревизиращите органи превишение на разходите над приходите (недостиг на парични средства) в паричния поток на жалбоподателката за ревизираните периоди, обосновано в РА е прието, че се касае за хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Ето защо, законосъобразно е определена данъчната основа за облагането, при отчитане на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. По тези мотиви, с обжалваното решение АССГ приел, че РА се явява законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати процесуални нарушения, още по-малко съществени такива. Оспореният съдебен акт съдържа собствени мотиви по съществените фактически и правни въпроси, съдържа и отговор на всички възражения и доводи на страните. Неоснователно е и касационното оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. Правилен като съответен на доказателствата по делото и на закона е изводът на съда за материалната законосъобразност на оспорения РА. По релевираните в касационната жалба доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, ал. 3 от АПК, следва да бъде отбелязано, че същите повтарят наведените в писмената защита, представена пред първоинстанционния съд, и са били обсъдени от последния, предвид което не са налице основания за промяна на изводите на съда. На спорните по делото въпроси, които са правилно дефинирани в решението и на възраженията на страните, съдът е дал мотивиран и правилен отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав Ето защо, по оплакванията в касационната жалба, настоящата инстанция споделя изводите, формирани от страна на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, с настоящото съдебно решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция в размера, в който са претендирани, а именно - 2896,72 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение с правно основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение