Решение № 8167 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2013 г.
ВАСVIII отделение16.06.2014 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4756/11.07.2013 г., постановено по адм. д. № 11564/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8167 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Паравел" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София 1715, район Младост, ж. к. Младост, бл. 491, вх. 3, ет. 6, ап. 13, представлявано от управителя Павел Иванов Митов против решение № 4756/11.07.2013 г., постановено по адм. д. № 11564/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2151105488/27.12.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП -София, потвърден в обжалваната част с Решение № 2295/24.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" София и Ревизионен акт за поправка на РА № 2151105488-П/01.10.2012 г. относно установения резултата за ДДС за внасяне за данъчни периоди м. март - юли 2009 г. и за м. 10 и м. 12.2009 г. в размер на 29 163.26 лв., ведно със съответните лихви в размер на 6 961.38 лв. и е осъдено дружеството жалбоподател да заплати на Д "ОДОП" София разноски в размер на 1 172.49 лв. Касаторът Д "ОДОП" София чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от дружеството. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2151105488/27.12.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП -София, потвърден в обжалваната част с Решение № 2295/24.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" София и Ревизионен акт за поправка на РА № 2151105488-П/01.10.2012 г. относно установения резултата за ДДС за внасяне за данъчни периоди м. март - юли 2009 г. и за м. 10 и м. 12.2009 г. в размер на 29 163.26 лв., ведно със съответните лихви в размер на 6 961.38 лв. и е осъдено дружеството жалбоподател да заплати на Д "ОДОП" София разноски в размер на 1 172.49 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства. В мотивите си съдът е приел, че при спазване на материалния закон е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Евро техно дизайн" ЕООД с предмет "дъски, изработка на едър реквизит и транспортни услуги-вътрешен транспорт, товаро-разтоварна услуга, "БГ експрес дизайн" ЕООД и "Мулти шоп" ЕООД. Оплакванията на касатора са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че по издадените фактури от "Евро техно дизайн" ЕООД, "БГ експрес дизайн" ЕООД и "Мулти шоп" ЕООД не са налице реално осъществени доставки. За установяване реалност на доставките в тежест на жалбоподателя е да конкретизира какви точно са извършените услуги, че същите са извършени от посочените по-горе лица, както и че извършените услуги са послужили за търговската дейност на жалбоподателя. В случая няма спор, че доставките са послужили за последваща икономическа дейност и за облагаеми доставки, обективирани във фактури, издадени от РЛ на други дружества за заснемането на видеоклипове или за осветителски услуги, платени по банков път и включени в СД по ЗДДС и дневниците за продажби. Но в процесните фактури и в представените от "Паравел" ЕООД договори, както и тези, сключени от доставчиците с физически лица не е конкретизирано в какво се състои видеозаснемането, цифровата обработка (конкретен филм или видеоклип). Именно по този начин е посочено в приемо-предавателните протоколи между "Паравел" ЕООД и възложителите му за предоставяне на подобен вид услуга. От доказателствата събрани в хода на административното и съдебното производство, в т. ч. ССЕ, по отношение доставчика "Евро техно дизайн" ЕООД правилно е прието от съда, че от представените оборотни ведомости за м. март, април и юли 2009 г. се установява, че дружеството не разполага с никакви активи, заприходени по сметки от група 2 в т. ч снимачна техника, отдавана под наем на "Паравел" ЕООД и превозни средства, за транспорта фактуриран на "Паравел" ЕООД. По отношение доставчика "Мулти шоп" ЕООД обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Представените граждански договори за цифрова обработка, видеомонтаж и видеозаснемане не са придружени от констативни протоколи за извършената работа, сметки за платените суми. Не е приложена и справка по чл. 73 от ЗОДФЛ за заплатените услуги на наетите по граждански договори лица. Липсват договорни клаузи между РЛ и доставчика "Мулти шоп" ЕООД, че видеозаснемането ще се осъществява с посредничеството на други лица, а в договора от 05.03.2009 г. е вписано, че възложителят се задължава да представи на изпълнителя необходимите материали (техника), свързани с изпълнение на видеозаснемането и цифровата обработка. По отношение доставчика "БГ експрес дизайн" ЕООД от представените оборотни ведомости за месец декември 2009 г. е видно, че дружеството не разполага с никакви активи, заприходени по сметки от група 2, в т. ч снимачна техника, с която са извършени услугите. Представените граждански договори за цифрова обработка, видеомонтаж и видеозаснемане не са придружени от констативни протоколи за извършената работа, сметки за платените суми. Не е приложена и справка по чл. 73 от ЗОДФЛ за заплатените услуги на наетите по граждански договори лица. В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства, относно всички относими към настоящия спор доказателства. В този смисъл съдът правилно е приел, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникването на правото на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Констатациите в РА за липса на реалност на доставките по процесните фактури не са опровергани от дружеството в т. ч и от новопредставените доказателства, и заключението на вещото лице. Следователно, данъкът е начислен неправомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Настоящият случай не е идентичен със случая по обединени дела С-80/11 и С-142/11 и решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. е неприложимо, защото при решението на СЕС няма спор по доставката, поради което оплакванията изложени в касационната жалба в този насока следва да бъдат отхвърлени. Решението на административния съд е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Обжалваното решение като обосновано и правилно следва да се потвърдено. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение