Решение № 10273 от 15.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, първата от които е подадена от Националния осигурителен институт, представлявано от управителя И. Иванов, чрез К. Борованска, Е. Скримова и Й. Стоянова като процесуални представители, срещу Решение 84 от 21.04.2021 г., постановено по адм. дело 557 по описа за 2020 г. на Административен съд Перник, а втората съответно от Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Перник, представлявано от директора И. Пушев, срещу Решение 439 от 31.12.2021 г., постановено по адм. дело 557 по описа за 2020 г. на Административен съд Перник. В първата касационна жалба са изложени съображения за неправилност на решението до степен на нищожност касационно основание по чл. 209, т. 1 от АПК. Искането е тя да бъде прогласена. По отношение на второто решение, от ТП на НОИ Перник са изложени съображения за недопустимост касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Моли решението да бъде обезсилено. В съдебно заседание се представлява от юрк. Стоянова, която алтернативно моли, в случай, че решението бъде прието за допустимо, същото да бъде отменено, а делото- върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът ЕТ В. Димитрова - Катрин , чрез адв. Е. Терзиева, е подал писмен отговор срещу касационната жалба на НОИ, като са изложени доводи за нейната недопустимост. Подаден е и отговор, чрез адв. Г. Вълев, по подадената касационна жалба на ТП на НОИ Перник срещу Решение 439 от 31.12.2021 г., постановено по адм. дело 557 по описа за 2020 г. на Административен съд Перник. Жалбата се оспорва като неоснователна. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационните жалби по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, ги намира за основателни по следните съображения: Производството пред Административен съд Хасково е образувано по искова молба на ЕТ В. Димитрова Катрин , [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Перник, [улица], с която, на основание чл. 292 от АПК, е предявен отрицателен установителен иск - да бъде признато за установено по отношение на ТП на НОИ Перник, че ЕТ В. Димитрова Катрин не дължи на Районно управление Социално осигуряване (РУСО) Перник сумите по Разпореждане 268 от 19.04.2011 г., издадено от РУСО Перник, а именно: 5 045,59 лева - главница по Ревизионен акт за начет с вх. 1/11.04.2011 г. и 6 146,88 лева - законна лихва върху главницата до 27.08.2020 г. От фактическа страна по делото е установено следното: След извършена пълна финансова ревизия по разходите на ДОО за периода от 10.07.2007 г. до 31.01.2011 г. е издаден Ревизионен акт за начет, вх. 1/11.04.2011 г., с който на ЕТ В. Димитрова Катрин са установени задължения за неправомерно изтеглено парично обезщетение за временна неработоспособност от лицето А. Райчова, [ЕГН] (по Болничен лист 3745654/13.07.2010 г., Болничен лист 3755638/19.08.2010 г., Болничен лист 2802855/03.10.2010 г. и Болничен лист 3755733/11.11.2010 г.). Задълженията са отразени в приложената Справка 1 и са в размер на: 5 045,59 лева главница, и 450,95 лева - лихва, начислена до 13.04.2011 г. Вписано е, че произходът на начета е от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване по Справка 1. Установено е, че между ЕТ В. Димитрова Катрин и А. Райчова е сключен трудов договор, за което в ТД на НАП е подадено уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) на 20.03.2010 г. На същата дата ТД на НАП е върнало справка (обр.3) за отхвърлени уведомления за некоректни данни за лицето, но работодателят не е поправил грешките в срока по чл. 4, ал. 2 от Наредба 5 за съдържанието и реда на изпращане на уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ. С Болничен лист А 20083745654/13.07.2010 г. Райчова излязла в болничен отпуск поради временна неработоспособност за общо заболяване, впоследствие продължен като отпуск за бременност и раждане, за което от ТП на НОИ Перник й били изплатени обезщетения в размера, посочен в Справка 1 към РА за начет. От страна на ревизиращите не бил установен обект на фирмата на адреса, посочен в трудовия договор на Райчова. Тъй като не били събрани достатъчно доказателства, доказващи полагането на труд от това лице в реален обект и нямало внесени суми за осигурителни вноски, било прието, че за Райчова не е възникнало право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност, а изплатените й такива следва да се изискат от работодателя й ЕТ В. Димитрова Катрин . По реда на чл. 110, ал. 3 от КСО, началникът на отдел КПК при РУСО Перник издал Разпореждане 268 от 19.04.2011 г. за внасяне на сумата по Ревизионен акт за начет вх. 1/11.04.2011 г. За събиране на вземането по ревизионния акт за начет при ТД на НАП - гр. София е образувано Изпълнително дело 14120000843/2012 г. По същото е постъпила молба, вх. С200022-000-0396079/31.08.2020 г. от едноличния търговец с искане за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност. С разпореждане с изх. С200022-137-0007458/04.09.2020 г., главен публичен изпълнител при ТД на НАП- София разпоредил прекратяване на публични вземания по ИД 14120000843/2012 г., сред които и тези по ревизионния акт за начет. Вписал е, че погасените по давност задължения се отписват на основание чл. 173 от ДОПК. По делото е приета като доказателство Присъда 765 от 14.09.2012 г., постановена по наказателно дело 1253/2012 г. по описа на Районен съд Перник. С нея, подсъдимата А. Райчова е призната за виновна в това, че за времето от 07.09.2010 г. до 06.01.2011 г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление, чрез използване (представени от Г. Алиев и от друго неустановено лице пред РУСО Перник) на документи с невярно съдържание (болнични листове за временна неработоспособност, издадени на А. Райчова, в които отразеното съдържание не отразява обективната истина, че работи в ЕТ В. Димитрова Катрин на длъжност майстор тестени изделия, получила без правно основание чуждо движимо имущество (пари общо в размер на 5 045,59 - лева от държавния бюджет, като обезщетения за временна неработоспособност) с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс) НК. За същото подсъдимата е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В присъдата са посочени болничните листове, издадени на А. Райчова и представляващи документи с невярно съдържание, както и изплатените по тях суми от държавния бюджет. И болничните листове и размерът на изплатените по тях обезщетения са същите, за които на ищеца е издаден ревизионният акт за начет. По така подадената искова молба първоинстанционният съд е постановил решение, с което признава за установено по отношение на Национален осигурителен институт, че ЕТ В. Димитрова Катрин, не дължи на Районно управление Социално осигуряване" Перник сумите по Разпореждане 268/19.04.2011 г., издадено от РУСО Перник, а именно: 5 045,59 лева - главница по Ревизионен акт за начет с вх. 1/11.04.2011 г. и 6 146,88 лева - законната лихва върху главницата, изчислена до 27.08.2020 г. Това решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който със свое протоколно определение от 08.12.2021 г. по адм. дело 8162 по описа за 2021 г. е изпратил делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата на ЕТ В. Димитрова Катрин за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение 84 от 21.04.2021 г., постановено по адм. дело 557 по описа за 2020 г. на Административен съд Перник. След провеждане на процедурата за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 от АПК, съдът е постановил Решение 439 от 31.12.2021 г., постановено по адм. дело 557 по описа за 2020 г. на Административен съд Перник, съгласно което допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 84 от 21.04.2021 г., постановено по адм. дело 557 по описа за 2020 г. на Административен съд Перник, като навсякъде в решението вместо Национален осигурителен институт София да се чете ТП Перник на НОИ. Решенията са недопустими. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет и обема на търсената защита. В конкретния случай е предявен иск с правно основание чл. 292 от АПК. Съгласно чл. 293, ал. 1 от АПК, искът се предявява от длъжника срещу взискателя, а в следващата алинея е посочено, че когато задължен е гражданин или организация, като ответник се конституира и административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. В конкретния случай това е ТП на НОИ Перник, в качеството му на правоприемник на РУСО Перник. Така е посочено и в исковата молба. С определение от 22.02.2021 г., постановено по адм. дело 557 по описа за 2020 г. на Административен съд Перник, съдът е дал правна квалификация на спора, разпределил е доказателствената тежест и е конституирал страните по делото. Като ответник е конституиран Националния осигурителен институт, гр. София, бул. Александър Стамболийски 62-64 и същият е участвал като страна по делото, което е видно от съдебния протокол от заседанието, проведено на 30.03.2021 г. При това положение, след като не е определил правилно ответника по иска, съдът е провел съдебно производство и постановил съдебно решение срещу ненадлежна страна. Това прави съдебното решение недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на съда за ново разглеждане от друг състав, при надлежен ответник. Тъй като решението е недопустимо, доводите на касатора за неговата неправилност не следва да се обсъждат. С последващото си решение по реда на чл. 175 от АПК, съдът се е опитал да поправи грешката си от неправилното конституиране на страните. Това негово действие обаче отново е недопустимо. Отстраняването на очевидна фактическа грешка се налага, когато трябва да се поправят допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Конституирането на страните по делото не е сред изброените хипотези. Съгласно чл. 154, ал. 1 от АПК, съдът конституира страните служебно, като в конкретния случай е налице и специалната норма на чл. 293 от АПК, поради исковия характер на производството, и не може да се приеме това да става с решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Да се възприеме тезата на съда означава, че срещу всяко лице може да бъде водено съдебно производство, без то дори да узнае за това и да може да организира защитата си. С оглед изложеното, решението като недопустимо, следва да бъде обезсилено. По исканията за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,