Решение № 7350 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1834/2021 г.

Решение № 7350 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1834/2021 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Колаж Фешън" ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, Индустриална зона Соколовец, подадена чрез пълномощника му адв. К., против решение № 1656 от 29.10.2020 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 993/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против частта от ревизионен акт /РА/ № Р-22000118006195-091-001/10.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърдена с решение № 1498 от 03.09.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 556. 61 лв. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да му се присъдят разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Т. и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Благоевградския административен съд като валидно и допустимо. Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. Съдът правилно е определил спорните между страните по делото въпроси, установил е фактите въз основа на събраните доказателства и е обсъдил трите съдебно-счетоводни експертизи, приети без възражения. Обосновал е верни изводи за неоснователност на жалбата и материална законосъобразност на РА в оспорените му части. Изводите му са мотивирани и обосновани, противно на доводите на касатора. РА е оспорен: 1. в частта му на допълнително начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС в размер на 1 905. 54 лв. във връзка с непризнати декларирани от данъчно задълженото лице вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки в данъчните периоди м. април, м. май, м. юни и м. юли 2018 г. и м. септември 2018 г. с получател свързано лице TZIAMPAZI ZOI KONSTANTINOS, Гърция; 2. в частта му на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по една фактура, издадена от "НЕКСУС 11" ЕООД в размер на 1 661. 75 лв. и по три фактури, издадени от "ЕЙ ЕНД ЕМ ТЕКСТИЛС" ЕООД в размер на 2 507. 40 лв. с предмет комисионна по посреднически договор. При ВОД спорен е въпросът за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Гърция с транспорт на доставчика /жалбоподателя/. В изпълнение изискването на чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС жалбоподателят представя международни товарителници, удостоверяващи получаването на стоките от получателя TZIAMPAZI ZOI KONSTANTINOS. Според товарителниците стоките са превозени с автомобил Е 2783 МА, който е собственост на изпращача – "Колаж Фешън" ООД. Пред съда жалбоподателят представя пътни листове, включващи маршрути от Сандански до Серес и Солун и обратно до Сандански с водач В. А., който е издал пътните листове и който работи в дружеството "Колаж Фешън" ООД по силата на сключения между тях трудов договор. Представят се и фактури за закупено гориво от "Лукойл България" ЕООД и квитанции за платени пътни такси в Гърция. От последната, приета по делото експертиза, се установява обаче, че фактурите, издадени от "Лукойл България" ЕООД, въз основа на които е отчетен разход за гориво за товарен автомобил с рег. [рег. номер на МПС], показват дата и час на зареждане на гориво на територията на страната, на които според пътните листове товарният автомобил би следвало да е в Гърция. Квитанциите за пътни такси са от дати, различни от тези в пътните листове, и според вещото лице не могат да се обвържат с тях. Допълнително при проверката в счетоводството на дружеството – жалбоподател е установено, че за посочения автомобил има издадени други пътни листове за същите дати, но с различно съдържание от представените по делото и с различен водач. При така установените факти правилно е приел административният съд, че представените от жалбоподателя международни товарителници не доказват транспортиране на стоките, посочени във фактурите, от територията на страната до територията на Гърция с товарен автомобил, вписан в тях, който е собственост на доставчика. Според т. 1 от диспозитива на решението на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело C-273/11, Mecsek-Gabona, член 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено с оглед на обективни фактори, че той е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. Знанието е налице при юридическото лице, ако го имат физическите лица, които го управляват и представляват. В случая едно и също физическо лице представлява и управлява и българското дружество – доставчик, и гръцкия получател. В този случай няма как продавачът да не знае, че не изпраща и не транспортира стоките до Гърция, както и че те не са получени в Гърция от вписания във фактурите и международните товарителници получател, т. е. знае, че самият той участва в измама с цел освобождаване от облагане на продажбите на стоките на територията на страната. Правилно административният съд е приел също така, че по фактурите за посреднически услуги, издадени от "НЕКСУС 11" ЕООД и "ЕЙ ЕНД ЕМ ТЕКСТИЛС" ЕООД, не се доказва от жалбоподателя, че действително са предоставени посреднически услуги. Според сключените между "Колаж Фешън" ООД и съответно "НЕКСУС 11" ЕООД и ЕЙ ЕНД ЕМ ТЕКСТИЛС" ЕООД споразумения, комисионната се дължи за всяка продажба на облекло от "Колаж Фешън" ООД до препоръчани от посредниците чуждестранни дружества от Холандия. Тези дружества са предварително известни при сключването на споразуменията, тъй като са посочени в тях. Според клауза на споразуменията "Колаж Фешън" ООД се задължава да не сътрудничи директно или чрез други компании с посочените фирми, а според едното от споразуменията представител на посредника е длъжен да прегледа и утвърди /извърши контрол на качеството/ на готовите облекла преди експедицията. Така съставени, споразуменията налагат логичен извод за това, че "посредниците" всъщност би следвало да притежават изключителните права да представляват холандските дружества при сделките им на територията на страната за закупуване на облекло. Това безспорно изисква наличието на договорни отношения между българските дружества "НЕКСУС 11" ЕООД и "ЕЙ ЕНД ЕМ ТЕКСТИЛС" ЕООД и холандските дружества, но от страна на двамата доставчици такива договори не са представени и те са дали обяснения, че нямат сключени договори. Фактурите и споразуменията между издателите на фактурите и жалбоподателя не доказват предоставянето на посредническа услуга. Същата предполага свързване на купувачите на облекло с производителя на същото, т. е. поне наличието на търговска кореспонденция между посредника и тези купувачи, но дори и такава не е представена от доставчиците при извършените им насрещни проверки в хода на ревизията. По изложените съображения решението на Благоевградския административен съд като правилно постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение