Решение № 13153 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9696/2015 г.

Решение № 13153 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9696/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Габрово, подадена чрез пълномощника му - юрк. Митева, срещу решение № 40 от 05.06.2015 г., постановено по адм. дело № 13/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - Габрово, в частта, в която оспореният акт е отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне. По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Булстрой - СМК" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. "Станционна" № 3, чрез процесуалния му представител - адв. Колева, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, изложени в писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира становище, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение АС - Габрово е отменил Акт за установяване на задължения № А001405/04.11.2014 г., издаден от главен експерт в Дирекция "МДТ" в община Габрово, потвърден с решение № МДТ-05-2569 от 11.12.2014 г. на директора на Дирекция "МДТ" в същата община, в частта, с която в тежест на "Булстрой - СМК" АД са установени публични задължения и лихви за забава към 04.11.2014 г. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) по 17 партиди за 2011 г. и 2012 г., индивидуализирани в диспозитива на съдебното решение и е върнал преписката в отменената част на акта на органа по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за незаконосъобразност на оспорения пред него АУЗД в тази му част, считайки, че е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби - чл. 169, ал. 1 и чл. 169, ал. 3 ДОПК. От фактическа страна по делото е безспорно, че "Булстрой - СМК" АД е имало публични задължения към община Габрово, начислени му за притежаваните от него недвижими имоти и превозни средства, както следва: ДНИ и такса за битови отпадъци (ТБО) за 2011 г.; ДНИ и ТБО за 2012 г.; ДНИ, ТБО и данък върху превозните средства (ДПС) за 2013 г.; ДНИ, ТБО и ДПС за 2014 г. Няма спор и че спрямо дружеството не е започнала процедура по принудително събиране на дължимите суми. Не се оспорва и фактът, че с описаните в съдебния акт 17 броя платежни документи (л. 37 - 43 и л. 45 - 54 от делото) данъчно задълженото лице изрично е посочило кое от задълженията по вид и година погасява, като във всички тях е заявило погасяване на главницата на съответното задължение, каквато е и последователността за погасяване съгласно чл. 169, ал. 1 ДОПК. Установено е, че независимо от волеизявлението на дружеството, административният орган е погасил с преведените по банков път суми по цитираните нареждания част от главницата и част от лихвата по заявените партиди. При тези фактически констатации съдът е преценил, че по силата на чл. 169, ал. 3 ДОПК административният орган е обвързан от изрично заявеното от задължения субект желание относно погасяваното от него задължение. Изведено е заключение, че при направено от длъжника изявление в този смисъл, органът не може по свое усмотрение да погасява други задължения, различни от посочените от платеца, макар такива да съществуват. Според съда, органът по приходите не е съобразил и нормативно определената последователност за погасяване на публичните задължения, регламентирана в чл. 169, ал. 1 ДОПК - главница, лихви, разноски. Прието е, че в разрез с цитираната разпоредба и с изрично изразената воля на задълженото лице, превело суми, покриващи изцяло главниците на заявените за плащане задължения за ДНИ за 2011 г. и 2012 г., административният орган е извършил частично погасяване на главниците и на лихвите по посочените партиди. Обоснован е извод, че неуважаването на всички случаи на заявено от дружеството погасяване предопределя и неправомерното завишаване размера на дължимите за забавеното плащане на главницата лихви. Крайният извод на съда е, че приходният орган е нарушил законоустановения ред за погасяване в ал. 1 на чл. 169 ДОПК, поради което издаденият от него АУЗД в тази част се явява порочен. Решението в обжалваната му част е правилно. По делото няма спор за факти. Противоречието в позициите на страните е относно приложението на материалния закон - чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. Предметът на касационната проверка се свежда до въпроса за законосъобразността на определените с АУЗД задължения на оспорващото дружество за ДНИ и лихвите върху тях по 17 бр. партиди за 2011 г. и 2012 г. в контекста на възприетата от приходния орган последователност на погасяването им. Верен е изводът на съда за незаконосъобразност на АУЗД в разглежданата част, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Видно от разпоредбата на чл. 169, ал. 1 ДОПК, публичните задължения, в чиято категория попадат установените с атакувания акт местни данъци, се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Цитираната норма въвежда общо правило за реда на погасяване на задълженията. При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно, до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно - на чл. 169, ал. 3 ДОПК. В приложените по делото 17 броя платежни нареждания ответникът по касация е посочил по какъв начин да се погасяват задълженията му. В случая безспорно е налице хипотезата на чл. 169, ал. 3, изр. 1 ДОПК, т. к. задълженият субект изрично е обективирал пред приходния орган волята си кои свои задължения погасява, като ги е индивидуализирал по вид (ДНИ), период (2011, респ. 2012 г.), основание (съответния недвижим имот, за който се дължат, с обозначаване на номера на партидата) и частта, която се плаща (главница). Приложимата законова уредба (ал. 3 на чл. 169 ДОПК) изисква администрацията да уважи заявеното от длъжника желание, като платената от него сума бъде отнесена за погасяване на задълженията, които е визирал. Нормата е специална и обвързва органа със задължение да се съобрази с изразената от лицето воля относно погасяваното задължение. Липсва правна възможност приходният орган да не приеме направено пред него волеизявление от страна на задължения субект за погасяване на задълженията му, извършено до започване на принудителното им събиране, както е в случая. Заплащането на главницата на задължението за съответния период кореспондира и на общия принцип за погасяване, въведен в ал. 1 на чл. 169 ДОПК. Вместо изискуемото пълно погасяване на главницата, органът е приел частично погасяване на задълженията за главница и лихви. Отнасяйки част от внесената за заплащане на главницата сума за погасяване на задължения за лихви, административният орган е нарушил предписанието на чл. 169, ал. 3, изр. 1 ДОПК, както и реда по ал. 1 на същата законова разпоредба, доколкото заявеното от дружеството плащане съвпада с нормативно регламентираната поредност. Преразпределянето на преведените от лицето суми за погасяване на задължения и части от тях по преценка на органа компрометира установения в акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК размер на задълженията. С погасяването на главницата се преустановява и начисляването на лихви. Изразеното в хипотезата на чл. 169, ал. 3 ДОПК желание на ответника да се погасяват първо главниците води до намаляване размера на акцесорното задължение за лихви. Установените по делото случаи, в които административният орган не е зачел изрично изразената от оспорващото дружество воля за погасяване на главниците на част процесните задължения, рефлектират върху формирането на размера на дължимите от дружеството лихви. Налице е нарушение, което, ако не беше допуснато, би обусловило друг правен резултат, различен от постановения в акта в тази част на материалното правоотношение. Поради това, неправилното прилагане от приходния орган на посочените норми обуславя неправомерността на определените в АУЗД задължения за ДНИ и лихви за забава по 17 партиди за периодите 2011 - 2012 г. Като е извел заключение в този смисъл, първостепенният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Касаторът отрича правилността на съдебния акт, позовавайки се на начина и сроковете за заплащане на ДНИ, визирани в чл. 28, ал. 1 ЗМДТ, както и на акцесорния характер на задължението за лихва, обвързано от изискуемо вземане за главница. Защитната теза на административния орган е несъстоятелна. Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим - чл. 28, ал. 1 ЗМДТ. Не може да бъде споделено възражението, че при просрочени задължения за ДНИ погасяването изцяло на задължението по първата вноска, състоящо се от главница и лихва, представлява абсолютна предпоставка за пристъпване към погасяване на дължимите за следващия период (т. е. по втората вноска) суми. Лишено от правна логика е твърдението за съществуване на две отделни, самостоятелни задължения за процесния данък в рамките на една календарна година, като второто задължение (вноска) възниквало едва след цялото заплащане на първото такова ведно с лихвите за забава. Припознатото от касатора тъждество между задължение и вноска не намира опора в закона. Задължението за ДНИ е едно и е дължимо за съответната година, а не за периоди от нея. Предвидените в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗМДТ две вноски касаят само начина на погасяването му. Задължението за ДНИ може да бъде погасено и с еднократното му заплащане в цялост - чл. 28, ал. 2 ЗМДТ. Погасяването му на две вноски не изключва принципната му дължимост за годината. Формата, способите или механизмът на погасяване на данъчното задължение не засягат неговата единност и неделимост. Досежно развитите в касационната жалба общи теоретични съждения относно акцесорността на задължението за лихва и характера му на публично вземане, същите са верни само по себе си, но нямат връзка със спорния по делото въпрос. Независимо от горното, при ясно обозначена в хипотезата на чл. 169, ал. 3 ДОПК воля на длъжника кои задължения погасява, доводите на органа се явяват неотносими към спорното правоотношение. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице визираното в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК, поради което решението на АС - Габрово следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид направеното от дружеството - ответник по касационната жалба, искане за присъждане на разноски за двете инстанции, в полза на същото се дължат само направените в касационното производство такива, поради което община Габрово следва да бъде осъдена да заплати на "Булстрой - СМК" АД сумата от 1100 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 46180/07.07.2015 г. Искането на дружеството за присъждане на разноски и за първата инстанция е неоснователно. Същото е реализирало претенцията си по реда на чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, като с определение № 425 от 27.07.2015 г. по същото дело е оставено без уважение искането му за изменение на проверяваното решение в частта за разноските. Постановеният по реда на чл. 248 ГПК съдебен акт не е обжалван. Пропускането на предвидения в закона ред за оспорването му отрича възможността да се иска присъждане на посочените разноски от по-горната инстанция. Като не е упражнила правото си по чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК в законоустановените процесуални срокове, страната не може да новира претенция за присъждане на тези разноски в рамките на касационното производство. Възможността на дружеството да търси присъждане на разноски за първоинстанционното производство е преклудирана, поради което искането му не може да бъде удовлетворено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение