Решение № 5530 от 8.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на БУЛГАРИЕН ДИРЕКТ РАЙЗЕН ЕООД, [ЕИК], подадена чрез процесуалния представител адв. С. Чапразлиев, против Решение 985/05.07.2021 г., постановено по адм.дело 1135/2021г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-131-0067173/07.05.2021 г., издадена от началник на сектор Гранични контролно пропускателни пунктове в Бургас, дирекция Оперативни дейности към Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по списък. Ответникът - началник на сектор Гранични контролно пропускателни пунктове в Бургас, дирекция Оперативни дейности към Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП не се представлява в съдебното заседание пред настоящата инстанция и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на БУЛГАРИЕН ДИРЕКТ РАЙЗЕН ЕООД против ЗПАМ ФК-131-0067173/07.05.2021 г., издадена от началник на сектор Гранични контролно пропускателни пунктове в Бургас, дирекция Оперативни дейности към Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, действащ в качеството на изпълняващ длъжността началник отдел Оперативни дейности Бургас, при отсъствие на титуляря, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект лоби бар гранд хотел Приморец, находящ се в гр. Бургас, [улица], стопанисван от БУЛГАРИЕН ДИРЕКТ РАЙЗЕН ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 03.05.2021 г. проверка на търговския обект, при която е установено, че при контролна покупка на две кафета и един фреш портокал на обща стойност 11,60 лв., заплатена в брой, не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта ФУ, което е състав на нарушение по чл. 3,ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. При установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в изискуемата от закона форма и при съобразяване с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност. Съдът е приел също, че заповедта е законосъобразна, тъй като били установени материално правните предпоставки за налагане на ПАМ. Решението е неправилно. При упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Обжалваният акт е издаден в нарушение на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 АПК принципа за съразмерност. Приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Мотивите на съда, че оспорената заповед съответства на принципа за съразмерност не се споделят от настоящия съдебен състав. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който извод също така не е безспорен. Съдът, при проверката за съответствие на заповедта с чл. 6 АПК, също не е отчел този баланс, като изцяло е игнорирал засегнатите права на оспорващото дружество. Във всеки конкретен случай следва да се съблюдава принципът на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК, като се вземат предвид тежестта на нарушението, наличието на преходни нарушения и се държи сметка за преследваните от закона цели, дефинирани в чл. 22 ЗАНН. Преценката на органа за продължителността на ПАМ в случая се основава на изразени в мотивите към заповедта предположения, касаещи неиздаването на фискални бонове за извършени продажби и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство, изведени от данни за средно-дневния оборот и декларираните финансови резултати от дейността. В мотивите към заповедта липсва подробно разглеждане на въпроса за тежестта на нарушението и по какъв начин се налага необходимост от прилагане на мярката за срок от 14 дни, което неминуемо би рефлектирало върху дейността на търговеца в дългосрочен план. Неправилно органът е мотивирал налагането на мярката с поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, което показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Така подбраните от органа изрази поведение и организация насочват към идеята за трайно и дългосрочно отношение на адресата на ПАМ към данъчната дисциплина, за каквито обстоятелства данни не се съдържат. Предвид законовата разпоредба на чл. 170, ал. 1 АПК съдът отчита, че органът не е успял да докаже твърденията, изложени в заповедта, което потвърждава извода за липса на мотивираност на ПАМ, а от това следва и нейната незаконосъобразност. След като нарушението е констатирано за първи път и при липса на предишни нарушения, както и на неизплатени публични задължения, изводите на съда за съразмерност на определения срок от 14 дни са незаконосъобразни. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. Като е достигнал до други правни изводи и е отхвърлил жалбата срещу административния акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и съобразно изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго решение, по същество, с което жалбата на дружеството бъде уважена и заповедта на началник на сектор Гранични контролно пропускателни пунктове в Бургас, дирекция Оперативни дейности към Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски в полза на бюджета на административния орган. Такива се следват на касатора в размер на 1 620 лева, представляващи 50 лв. държавна такса за първоинстанционното производство, 370 лв. държавна такса за настоящата инстанция, и по 600 лв. заплатен адвокатски хонорар за всяка инстанция, съгласно представения списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение