Решение № 15032 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6738/2009 г.

Решение № 15032 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6738/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с § 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс (отм.) във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от Янчо Лозев Колев, гр. Димитровград, представляван от адв. Кристиан Влахов, срещу Решение № 222/27.02.2009 год. по адм. д. № 1639/2008 год. на Пловдивския административен съд, ХII състав, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 260001323/23.04.2008 год., издаден от Веселина Георгиева Господинова - инспектор по приходите при териториална дирекция - Пловдив на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 526/18.07.2008 год. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на националната агенция по приходите по отношение на установените дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 год. в размер на 1449, 90 лв. и прилежащи лихви в размер на 1135, 10 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуални закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и произнасяне по същество, с което да бъдат отменени оспорваните данъчни актове. Претендират се разноски. Ответната страна по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред ПАС е бил ревизионен акт (РА) № 260001323/23.04.2008 год., издаден от Веселина Георгиева Господинова - инспектор по приходите при териториална дирекция - Пловдив на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 526/18.07.2008 год. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на националната агенция по приходите по отношение на установените дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 год. в размер на 1449, 90 лв. и прилежащи лихви в размер на 1135, 10 лв. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора, както и съответни правни изводи, които не се споделят от настоящата касационна инстанция. Възраженията в касационната жалба са основателни. Решаващият състав на ПАС е изложил подробни мотиви защо намира доводите и възраженията в жалбата за несъстоятелни и недоказани. Основният въпрос е дали е основателно направеното възражение за погасителна давност. Тези твърдения са правени както пред ПАС, така и пред настоящата инстанция. В касационната жалба се твърди, че задълженията са погасени по давност. В тази връзка се цитират чл. 141 от ДПК (отм.), съответно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Според чл. 140, ал. 1 от ДПК, аналогичен на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните задължения се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да се плати публичното задължение. Видно от чл. 141, т. 1 от ДПК (чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК) давността спира да тече при започнало производство по установяване на вземането, в случая, във връзка с § 1, т. 11 от ДР на ДПК (отм.), с връчването на ЗВР № 1323/18.12.2007 год., т. е. на 04.01.2008 год. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 23.05.2007 год., като едновременно с това му е връчена и заповедта за определяне на компетентния орган, в съответствие с изискването на чл. 119, ал. 4 от ДОПК. Във връзка с връчване на РА е предприета процедура по чл. 32 от ДОПК, която е преустановена поради явяване на лицето в ТД на НАП - Хасково и връчване на акта на 23.05.2008 год. Във връзка с процедурата по чл. 32 от ДОПК са съставени два броя протоколи за посещение на адрес - № 1011/2.04.2008 год. и № 1034/08.05.2008 год., съгласно които е удостоверено неоткриване на ревизираното лице на адреса за кореспонденция. Поставено е Съобщение по чл. 32 от ДОПК с № К5 - 60/09.05.2008 год., което е публикувано в Интернет (така Служебна бележка № К5-60/09.05.2008 год. и Съобщение по чл. 32 от ДОПК № К5-60/09.05.2008 год. с дата на публикация 09.05.2008 год., като е изпратено и писмо с обратна разписка по смисъла на чл. 32 от ДОПК, съгласно Известие за доставяне № 470. Установено е, че за ревизирания период жалбоподателя, в качеството си на физическо лице е осъществявал покупки, включително от внос и продажби на МПС втора употреба, от което е реализирал облагаеми доходи по смисъла на чл. 10, т. 7 от ЗОДФЛ (отм). Констатирано е, че за така реализираните доходи жалбоподателят, като задължено лице по смисъла на чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) не е подал Годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). Не съществува спор между страните относно установената от ревизиращите фактическа обстановка, нито по отношение на начина на определяне на данъчната основа и размера на публичните задължения. Спора по делото е правен и се концентрира в това дали е изтекла погасителната давност за процесните задължения за данъци, определени с РА и обхващащи периода 01.01.2001 год. - 31.12.2001 год., в какъвто смисъл са оплакванията на касатора. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена. Посочената разпоредба регламентира срок за образуване на ревизионно производство за установяване на задължения за данъци, чието изтичане препятства възможността за органите по приходите да установят тези задължения. С оглед на тази му характеристика, срокът е преклузивен, като се прилага служебно от органите по приходите и от съда. Неспазването му е съществено процесуално нарушение, като винаги води до незаконосъобразност на издадения ревизионен акт. Съдът намира, че в процесния случай този срок не е спазен. Съгласно чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) годишната данъчна декларация за 2001 год. следва да се подаде до 15.04.2002 год. В случая е безспорно, че такава декларация не е била подадена от ревизираното лице, но е следвало да бъде подадена в посочения срок. При това положение 5-годишния срок е започнал да тече от 01.01.2003 год., като е изтекъл на 31.12.2007 год. Заповедта за възлагане на ревизията е издадена на 18.12.2007 год., на която дата е образувано ревизионното производство, съгласно изричното правило на чл. 112, ал. 1 от ДОПК. Съответно в разпоредбите на чл. 172 от ДОПК и чл. 141 от ДПК (отм.) се предвиждат основания за спиране и прекъсване на давността. Така, съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността се спира когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаване на акта, но за не повече от една година, а съответно и чл. 141, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) давността се спира когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но за не повече от една година. Следователно, въпросът за давността следва да бъде разгледан на плоскостта на нормативния акт, който е действувал към процесната 2001 год. В случая това са нормите на чл. 140 и чл. 141 от ДПК (отм.). Тези норми са били в сила до 01.01.2006 год., когато ДПК е бил отменен с приемането на ДОПК (в сила от 01.01.2006 год.). Заповедта за възлагане на ревизията е връчена на 04.01.2008 год., т. е. след изтичане на погасителната давност, поради което е налице съществено процесуално нарушение, извършено от страна на административния орган, което от своя страна води до незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Погасителната давност не е спряна на 18.12.2007 год. с издаването на ЗВР. Тази заповед трябва да бъде връчена, за да е налице уведомяване на данъчнозадълженото лице. На основание чл. 29, ал. 3 от ДОПК данъчният орган е имал правна възможност да изпрати по пощата с обратна разписка съобщение до данъчнозадълженото лице, с което да го уведоми, че има издадена ЗВР. Предвид изложеното, обжалваното Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Следва да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени атакувания РА. С оглед претенцията на касатора за заплащане на разноски и изхода от спора, настоящата инстанция намира, че следва да присъди сумата от 475 лв. Воден от горното Върховният административен съд, Първо "А" отделение