Решение № 7155 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2018 г.

Решение № 7155 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба от Общински съвет Дупница против Решение № 222/15.12.2017 г. по адм. д. № 244/2017 г. на Административен съд – Кюстендил, с което по протест на Марияна Сиракова – Прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил, е отменена т. 44 от Тарифа /Списък с видове услуги и цени за тях/ към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница, приета с Решение № 101/19.04.2013 г. на Общински съвет – Дупница, изменяна и допълвана многократно, последно с за Решение № 180/28.10.2016 г. на ОС – Дупница. В касационната жалба се излагат доводи неправилност на решението поради пороци на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен акт на общинския съвет противоречи на законовата норма на чл. 22, ал. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Определянето на различни по размер такси за престой не противоречи на закона, щом това е предвидено да става по еднакви критерии за всички превозвачи. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което се отхвърли прокурорския протест. Ответникът по касационната жалба - прокурор при Окръжна прокуратура Кюстендил, не взема становище Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: За да отмени посочената разпоредба на подзаконовия нормативен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без съществени нарушения на процесуалните правила, но оспорената разпоредба противоречи на тази на чл. 22, ал. 3 от ЗАвтП. Оспорената пред първоинстанционния съд разпоредба на т. 44 от Тарифа /Списък с видовете услуги и цени за тях/ към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница има следното съдържание: "За престой до 15 мин. на сектор /има се предвид цена за престояване на обект "Автогара – Дупница"/ - Ѕ от определената цена на един билет до последно направление /спирка/ по маршрутното разписание". От тълкуването на тази разпоредба следва, че таксата за 15 мин. престой на превозно средство е предвидено да зависи от дължината на маршрута на превозното средство по разписание до последната спирка по този маршрут. Това означава, че за една и съща по обем услуга /тази превозно средство да престои на автогарата за 15 минути/ различните превозвачи следва да заплащат различен размер такса, в зависимост от дължината на маршрута им по разписание. При това, обосновано първоинстанционният съд е приел, че тази разпоредба противоречи на нормата на чл. 22, ал. 3 от Закона за автомобилните превози. Последната гласи: "Собствениците на автогари задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги.". Обоснован е решаващият извод на административния съд, че с оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен акт таксата за престой се определя по различни критерии за различните превозвачи, несвързани с предоставяната в еднакъв обем услуга, което води до неравното им третиране. В същия смисъл е и Решение № 8057 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 185/2017 г., трето отделение по идентичен спор. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение