Решение № 15488 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2018 г.

Решение № 15488 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Регионалната дирекция по горите - С. е подала касационна жалба против решение № 303 от 27.07.2018 г. по адм. дело № 106/2018 г. по описа на Административния съд – С., с което е осъдена да заплати на Т. К. сумата 300 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 354/2014 г. по описа на Районния съд – С., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2014 г. Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Т. К. е поискал отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Т. К. срещу Регионалната дирекция по горите - С., с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването по съдебен ред на наказателно постановление № 130/22.04.2014 г. на директора на Регионалната дирекция по горите - С., причинена от издаването на наказателното постановление, отменено като незаконосъобразно от съда. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 130/22.04.2014 г. на директора на Регионалната дирекция по горите - С., на Т. К. е наложена глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 269 от Закона за горите (ЗГ) във връзка с чл. 269, ал. 1, т. 4 ЗГ. С решение № 381 от 25.07.2014 г. по НАХД № 354/2014 г. по описа на Районния съд – С. наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението на районния съд е обжалвано пред Административния съд – С., който го потвърдил с решение № 188 от 21.10.2014 г. по КАНД № 169/2014 г. П. Р. съд-С. Т. К. бил представляван от адвокат В. Родопски. Съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 28.04.2014 г. К. е заплатил на адвоката възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство пред районния съд. Плащането било извършено в брой. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е основателен поради наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът посочил, че разходът за адвокатска защита е нормална и присъща последица от издаденото наказателно постановление и последвалата защита срещу него. Според изложените мотиви, по делото били установени всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, установена сума, заплатена като адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на наказателното постановление, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и сторения разход. Поради това административният съд осъдил Регионалната дирекция по горите - С. да заплати на Т. К. обезщетение за имуществени вреди, претърпени като следствие от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление № 130/22.04.2014 г. на директора на Регионалната дирекция по горите - С. в размер на 300 лева. Съдът присъдил и законна лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление– 21.10.2014 г., както и направените съдебни разноски в размер на 410 лева. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон в частта, с която е уважена исковата претенция за присъждане на обзщетение за имуществени вреди. При постановяване на решението административният съд е съобразил Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от издаването на незаконосъобразни наказателни постановления, заплатените в производството по тяхното обжалване адвокатски възнаграждения представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. В пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление Т. К. понесъл имуществена вреда, изразяваща се в направата на разход от 300 лева за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат следва да бъдат възстановени. Решението на административния съд е неправилно в частта, в която върху определеното парично обезщетение е присъдена и законна лихва, считано от 21.10.2014 г. Не може да се сподели разбирането на първоинстанционния съд, че законната лихва върху обезщетението за вреди се дължи, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление – 21.10.2014 г. Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като по исков ред се претендира възстановяването на съдебни разноски, които не могат да се търсят по друг ред поради липсата на уредба в съответния процесуален закон, приложение намира разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, според която когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе роля на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в случая - от 14.05.2018 г. При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна решението на административния съд, в частта, в която Регионалната дирекция по горите-С. е осъдена да заплати на Т. К. обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г., следва да бъде оставено в сила. Решението следва да се отмени в частта, в която в полза на Т. К. е присъдена законна лихва върху главницата, считано от 21.10.2014 г. до 14.05.2018 г. С оглед изхода на делото, с което решението по главния иск е оставено в сила, на касационния жалбоподател разноски не се дължат. В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 400 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд