Решение № 196 от 22.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 957/2012 г.

Решение № 196 от 22.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 957/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 175 от 24.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 2866 от 26.04.2012 г. по гр. дело № 413/2007 г. на Софийския градски съд, II-в въззивен състав, с което е отменено решението от 12.12.2006 г. по гр. дело № 11323/2005 г. на Софийския районен съд, 36-ти състав в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, предявен от Н. И. К., П. Н. К. и В. Н. И. срещу Ц. М. А. и И. Н. А. и вместо него е разпределено реалното ползване на дворно място с обща площ 832 кв. м., представляващо УПИ ХIV-448 от кв. 220, м. "П. -Б. " между съсобствениците, както следва: Ц. М. А. и И. Н. А. получават дял първи /западен/ с площ 320 кв. м. по т. т. 1-15-14-6-7-8-9-10-1, очертан със син контур на скицата на вещите лица /л. 269 от делото/, а Н. И. К., П. Н. К. и В. Н. И. - дял втори/източен/ по т. т. 15-2-3-4-5-14-15, както и по т. т. 9-11-12-13-8, очертан с червен контур на скицата на вещото лице, като в общ дял остава частта от имота, заключена в т. т. 6-5-4-13-12-11-8-7-6, очертана в жълто на скицата. С въззивното решение е оставено в сила решението на първата инстанция в частта за отхвърляне на иска на Н. И. К., П. Н. К. и В. Н. И. срещу М. М. А., Ц. А. Ж., А. Г. Г., В. Г. А., А. Г. Д. и М. Ц. Г. по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на посочения по-горе имот. В касационната жалба вх. № 71300 от 02.07.2012 г. се поддържат оплаквания за недопустимост на решението като постановено по отношение на починала в хода на въззивното производство страна-ответницата Ц. А. Ж., а така също и за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците по касационната жалба П. Н. К. и В. Н. И. /на собствено основание и като правоприемници на починалия на 07.06.2013 г. трети ответник-техен съпруг и баща Н. И. К./ са на становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, като единствено в диспозитива на същото била допусната очевидна фактическа грешка с осъждане на починало лице да заплати разноски по делото пред първата и въззивната инстанции. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4, предл. второ във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК, а делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав поради следните съображения: С първоинстанционното решение искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е бил отхвърлен по отношение на всички ответници, между които Ц. А. Ж. и Г. А. Г.. В хода на въззивното производство и двамата са починали: Ц. А. Ж. - на 09.12.2009 г., а Г. А. Г. - на 05.10.2011 г. На основание чл. 120 ГПК (отм.), с определение от 05.02.2010 г. на мястото на първата от починалите страни са били конституирани законните й наследници Д. П. Ж. и С. П. Я.. С определение от 02.11.2011 г., на мястото на Г. А. Г. са конституирани наследниците му по закон А. Г. Г., А. Г. Д. и В. Г. Д.. С въззивното решение градският съд е оставил в сила решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 32, ал. 2 ЗС по отношение на част от ответниците, като вместо починалия Г. А. Г. в диспозитива на съдебния акт фигурират конституираните като страни по реда на чл. 120 ГПК (отм.) негови универсални правоприемници А. Г. Г., А. Г. Д. и В. Г. Д. В диспозитива на въззивното решение обаче фигурира като ответник, по отношение на който е потвърден първоинстанционния съдебен акт за отхвърляне на иска, името на починалата ответница Ц. А. Ж., докато имената на конституираните като ответници на нейно място нейни наследници Д. П. Ж. и С. П. Я. не са посочени в решението. Същите двама не са споменати и в съобразителната част на въззивното решение, където е посочено, че решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 32, ал. 2 ЗС по отношение на част от ответниците, в т. ч. и спрямо Ц. А. Ж. С диспозитива на решението починалата страна е била осъдена и да заплати наред с останалите ответници, спрямо които искът е отхвърлен, разноски по делото за производството пред първата и въззивната инстанции. Макар и по силата на настъпилото материално правоприемство Д. П. Ж. и С. П. Я. да са станали страна на мястото на починалата си наследодателка, а с определение от 05.02.2010 г. да са били конституирани в процеса съгласно чл. 120 ГПК (отм.), същите не са адресат на обжалвания съдебен акт /имената им не фигурират в него, както изисква чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК/ и не може да се приеме, че за тях ще възникнат правните последици на решението. Постановеното спрямо починалата страна решение е недопустимо поради липсата на процесуална правоспособност, а предвид необходимото другарство в производството по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС обжалвания съдебен акт подлежи на обезсилване изцяло с връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на жалбата срещу първоинстанционното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.