Решение № 430 от 19.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1463/2012 г.

Решение № 430 от 19.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1463/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Софийската градска прокуратура срещу присъда № 220/9.07.2012 г. по въззивно нохд № 2221/2012 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, V-ти въззивен състав. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на прокурора и нарушение на материалния закон поради неприлагане на закона, който е трябвало да бъде приложен. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста по съображения, че не са допуснати конкретизираните в протеста нарушения, поради което новата присъда следва да бъде оставена в сила. Подсъдимият П. Д. Д. чрез упълномощения защитник поддържа, че при постановяване на новата присъда няма допуснати нарушения от посочените в протеста и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският районен съд, наказателно отделение, 105-ти състав с присъдата от 13.03.2012 г. по нохд № 11839/2008 г. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 27.12.2011 г. в гр. София чрез използване на документ с невярно съдържание-покана за доброволно плащане, е направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 80 000 щатски долара с левова равностойност 177 339,20 лева, с намерение да го присвои като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини - неизплащане на сумата от управляващия и представляващ [фирма]. На основание чл. 212, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 1 г. лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Софийският градски съд, наказателно отделение с оспорената присъда по въззивно нохд № 2221/2012 г. отменил присъдата, признал подсъдимия Д. за невиновен по обвинението да е извършил престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и го оправдал. В протеста се поддържа, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на прокурора. Заявил е несъгласие с изводите на въззивния съд за несъставомерност на деянието, което е обосновал с игнориране на доказателства и превратна оценка на част от тях. Доколкото има конкретно посочени това са показанията на свидетелката П. и тези на свидетелите Е., З., Г., Х. и абстрактно - "писмените доказателства". Определил е като неправилно решението да се възприеме тезата в защитата на подсъдимия за липса на измама, защото е в противоречие с установените фактически обстоятелства. От съдържанието на мотивите към оправдателната присъда следва, че процесуалната дейност на въззивния съд отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК, чл. 314 НПК и чл. 107 НПК, а решаването на въпросите от предвидените в чл. 301 НПК е съобразено с предписанията по чл. 14 НПК и е израз на вътрешното убеждение на съда. Не е вярно твърдението, че оценката на гласните и писмените доказателствени средства е в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. След подробно описаната фактическа обстановка, която е приел за установена, съдът е отделил необходимото внимание на оценката на доказателствения материал като изрично е заявил, че по двата въпроса има частично съвпадение с възприетото от първоинстанционния съд. Като посочва кой свидетел какви обстоятелства установява е разграничил кои от тях са за относими обстоятелства и е изложил съображения защо ги възприема, подкрепяйки изводите си с установеното и от конкретно посочените писмени доказателствени средства. Отделил е внимание и на показанията на останалите свидетели, за които е приел, че не установяват или само частично установяват обстоятелства, които имат значение за правилно решаване на делото. Изложил е подробни съображения защо не взема предвид и не подлага на оценка обясненията на подсъдимия с оглед установеното, че не са дадени по реда на НПК и съобразно принципите по чл. 18 и чл. 19 НПК. Този подход на оценка на доказателствения материал е правилен и не указва на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Неоснователно се поддържа в протеста, че съдът е оценил превратно значението на поканата предвид нейното съдържание. По този въпрос въззивният съд също подробно е мотивирал изводите си, основани на доказателствения материал за наличието на решение, с което З. е бил освободен от заеманата длъжност временно управляващ дъщерна фирма "Х.". Това решение предхожда изпращането на поканата до управляващия и представляващ [фирма] св. П. от определения с решение на временния управителен съвет на дъщерна фирма "Х." - подсъдимия Д. Правилно съдът е приел, че на последния не му е било необходимо пълномощно да изпълнява задълженията си, че св. З. не е имал никакви права към този момент по отношение на дейността на фирмата и нейния управителен съвет, както и че самото решение по отношение на Д. е произвело действие от момента, в който законосъобразно е взето от компетентния орган, а не от момента, в който промените са вписани с решение № 2/25.07.2003 г. на Софийския градски съд, фирмено отделение по ф. дело № 9397/1990 г. Обосновал се с разпоредбите на чл. 141, ал. 6 и чл. 235 ТЗ за характера на това вписване със значение на оповестително действие. Правилна е оценката и на доказателствения материал, съгласно който съдът е направил извод, че по несъмнен начин е установен статута на фирмата [фирма], целта на създаването й, актуалното състояние на всяка една от дъщерните фирми на държавна фирма "Х.", включително и по въпроса за наличието или липсата на банкови сметки. Всички тези факти съдът е установил въз основа на правилната и според изискванията на НПК оценка на доказателствения материал, като е извел верни правни изводи за вида на инкриминирания в обвинителния акт документ - основание за решението подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение след като не са установени обективните и субективните му признаци. В този смисъл е изложил подробни съображения, които настоящият състав изцяло възприема като не намира за необходимо да ги повтаря. Прокурорът е основал твърденията си в протеста за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал, довело според него и до неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия, но не с оглед оценката според действителен смисъл. Както в обвинителния акт, така и в протеста против оправдателната присъда, представителите на обвинителната власт са се мотивирали като погрешно са интерпретирали - при това избирателно и едностранно, части от доказателствени източници и различно от действителното им съдържание. Този подход противоречи на изискванията по чл. 13 НПК за осигуряване разкриването на обективната истина, което е възможно само когато всички доказателства са подложени на внимателна проверка и на вярна оценка. Предвид изложените съображения за липса на нарушения от поддържаните в протеста на процесуалните правила и на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК новата присъда следва да бъде оставена в сила и затова на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,