Решение № 16060 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10310/2012 г.

Решение № 16060 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10310/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1518 от 22.06.2012 г., постановено по адм. д. № 1004/11 г. Пловдивският административен съд, Х-ти състав, е отменил ревизионен акт № 161003779/28.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 211 от 08.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който на "Комексмаш - Васил Пиронков" - ЕООД - гр. Асеновград е отказано право на данъчен кредит в размер на 21 536,47 лв. ведно със съответните лихви за данъчен период м. 12/2008 г., като е осъдил Д "ОУИ" - гр. Пловдив да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 250 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Комексмаш - Васил Пиронков" - ЕООД - гр. Асеновград не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отменил ревизионен акт № 161003779/28.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 211 от 08.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който на "Комексмаш - Васил Пиронков" - ЕООД - гр. Асеновград е отказано право на данъчен кредит в размер на 21 536,47 лв. ведно със съответните лихви за данъчен период м. 12/2008 г. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма и при липси на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е възпроизвел и установената по време на ревизията фактическа обстановка и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните две фактури - липса на реална доставка. Предвид на последното е формулиран и основният спорен въпрос между страните по делото, като са посочени ангажираните от ревизираното лица доказателства /писмени и гласни/ за установяване на реалността на доставките, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На стр. 3 - 6 от решението /л. 1517 - 1518 от делото/ решаващият съд е направил подробен анализ на така ангажираните доказателства, въз основа на който е изграден краен извод, че е налице реална доставка по фактурираните количества гориво от доставчика "Еко Гарден Фрукт" - ЕООД. Анализирайки представените по делото писмени доказателства, съдът е приел, че превозвачът на горивата "Ойл БГ" - ООД е разполагал с лиценз за осъществяване на процесните превози, а по делото са събрани доказателства, които установяват ресурсната му обезпеченост за тяхното осъществяване, както и правопораждащия факт - предаването на стоката, поради което е налице прехвърляне на собственост и данъчно събитие по смисъла на чл. 25, т. 1 от ЗДДС, като получените стоки са използвани за целите на облагаеми доставки на ревизираното лице. На база на изложеното е направен краен извод незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, което обуславя и неговата отмяна като такъв. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Пловдив се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Навеждат се аргументи, че необосновано на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че е налице прехвърляне на собствеността върху стоката /процесните горива/, тъй като ангажираните по делото доказателства не могат да докажат това обстоятелство. Твърди се още, че събраните по делото доказателства единствено установяват счетоводното отразяване на доставките при доставчика и при получателя, но това само по себе си не е доказателство за тяхната реалност. Правят се и оплаквания, че по делото не е доказано по безспорен начин че доставчикът е разполагал с процесните стоки, като представените инвойс фактури не могат да бъдат обвързани с товарителниците, а данните в последните не са попълнени съобразно изискванията на Конвенция CMR, а показанията на свидетелката Петя Димитрова не установяват получаването на конкретните доставки. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Административният съд съобразно основанията за отказ на право на данъчен кредит по процесните фактури и становищата на страните правилно е формулирал основният спорен въпрос между тях - налице са реални доставки по процесните фактури на горива от доставчика "Еко Гарден Фрукт" - ЕООД. Даденият положителен отговор на спорния въпрос е логически обоснован на фактите по делото, при всестранно обсъждане на всички събраните по делото доказателства, и се споделя напълно от настоящата инстанция. При съобразяване на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД относно начина на прехвърляне на собствеността върху родово определени вещи правилно е прието, че такова прехвърляне действително е извършено. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че по делото не е било изяснен начина на транспортиране на стоката, доколкото последният се явява и способ за нейното предаване. В тази насока административният съд е обсъдил ангажираните по делото доказателства, дал е тълкуване на относими към спора материални разпоредби на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, въз основа на които обосновано е приел, че извършилото превоза дружество разполага с ресурсна обезпеченост. Наведеният в жалбата довод, че плащането по банков път не е условие за възникване на право на данъчен кредит, по същество е верен, но това обстоятелство не е изложено от съда като основание за незаконосъобразност на ревизионния акт. В същото време плащането по банков път между страните по доставката е косвено доказателство за действителност на стопанската операция, тъй като плащане без реална доставка е лишено от икономическа логика. Свидетелските показания на служителя Петя Димитрова не са послужили като решаващо основание за обосноваване на извод за реалност на доставките, поради което оплакванията в тази насока се явяват неоснователни. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Пловдив не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,