Решение № 8211 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7388/2015 г.

Решение № 8211 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7388/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. В. В., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 581 от 26.03.2015 г., постановено по административно дело № 1887/2014 г. от Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-3434/27.08.2014 г., издадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Б.. П. наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ОДМВР Б. чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № з-3434/27.08.2014 г., издадена от Директора на ОДМВР Б., с която на И. В. - старши полицай в група "Охрана на обществения ред", в сектор "Охранителна полиция" при Пето районно управление "Полиция" Б. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи (отм.) - неспазване на правилата на т. т. 7, 8, 9 и т. 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За да отхвърли жалбата съдът приема, че административният акт е издаден при липсата на основанията по чл. 146 АПК за отмяната му. Като нарушение на служебната дисциплина органът приема, че В. на 25.06.2014 г. около 13,30 в извънработно време на наказателния паркинг на Общинско предприятие "Транспорт" на ул. "О." в гр. Б. прави опит да вземе репатрирания му по-рано на същия ден автомобил "Р. М." с рег. № А 6528КА, без да заплати дължимата такса за репатрирането му и без да му бъде съставен акт, изтъквайки факта, че е полицай, като същевременно с това на висок тон, обиждал заплашвал и използвал нецензурен език спрямо служителите, работещи на наказателния паркинг Л. А., Ж. Д. Х. и М. Г. Ч.. Съдът изяснява фактите, като събира относимите доказателства, но въз основа на същите извежда неправилни изводи. От доказателствата по делото безспорно се установява, че на посочените в заповедта дата и място В. е отправил несъвместими с етичните правила искания към служителите на Общинско предприятие "Транспорт" гр. Б., по неподходящ начин, макар използването от същия на нецензурни изрази, възприето от органа и от съда, като безспорно установено да е установено единствено от свидетел Христова. За да достигнат до този извод както органът, така и съдът са възприели нейните показания, като не са съпоставени същите с установеното от показанията на колегите й Чанева и А., които не установяват такива факти, макар да са се намирали на мястото на инцидента и в непосредствена близост до Христова. Описаното в заповедта поведение на В. на 26.06.2014 г., около 13,30 на наказателния паркинг на ул. "О." гр. Б. правилно е възприето от органа като нарушение на посочените в заповедта норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В заповедта обаче липсва изложение за това дали с това нарушение е допуснато уронване престижа на службата. Липсват мотиви в тази насока и в съдебното решение, като съдът се е задоволил да цитира дословно нормата на чл. 230, ал. 2 ППЗМВР (отм.), но липсва анализ на съдържанието на заповедта съпоставено с тази норма. Неправилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е издадена при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Съгласно нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая в заповедта е посочено, че органът при постановяването съобразява съобразил настъпилите от деянието последици и обстоятелствата, при които е извършено, както и цялостното поведение на служителя като обаче това е посочено формално, а мотиви за това няма изложени, като такива липсват и в обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган. От приложената към делото кадрова справка се установява, че като цялостно поведение на служителя органът отчита и наложеното в деня на това извършено нарушение наказание "порицание", което обаче не е било влязло в сила и в последствие е отменено с влязло в сила решение № 425/17.04.2015 г. на Административен съд Б.. В тази насока изрично в обобщената справка е посочено, че макар да е цитирана докладната на Велчев от 11.07.2014 г. на Велчев, в конкретния случай органът не е отчел това обстоятелствата, изложени в нея, макар същите да се установяват по безспорен начин от останалите събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства. Освен това не е отчетена липсата на вредни последици от деянието, тъй като в крайна сметка В. е заплатил дължимата такса, с което е изпълнил задълженията си в конкретния случай. На следващо място доколкото деянието е извършено при действието на отменения ЗМВР и съответно ППЗМВР за налагане на наказание "уволнение" съгласно нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е необходимо в отношение на нарушението на етичните правила да е довело като последица до уронване на службата. От съдържанието на заповедта не се установява настъпването на такава последица, при което заповедта, с която е наложеното най-тежкото дисциплинарно наказание е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При това доколкото дисциплинарното производство е образувано и проведено по сега действащия ЗМВР в случая органът е постановил заповедта в нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР задължаваща дисциплинарнонаказващия орган при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно - постановено при неправилно приложение на закона, като вместо това бъде постановено ново, с което обжалваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото и при съобразяване на своевременните направени възражения за прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорара настоящият състав намира, че ОДМВР следва да бъде осъдена да заплати на В. направени деловодни разноски в размер на по 400 лв. за всяка инстанция или 800 лв. общо, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение