Решение № 9816 от 3.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Буковски, чрез адв. Матеева като процесуален представител, против решение 2260 от 23.12.2021 г., постановено по адм. дело 440/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Сандански не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград отхвърля като неоснователна жалбата на Я. Буковски против заповед УТИ-63/31.03.2021 г. на кмета на община Сандански, с която е забранено ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред обект: Преустройство на зимнично помещение в жилище, находящ се в УПИ Х, кв. 101 по плана на гр. Сандански, имот с идентификатор 65334.300.2273 по КККР на гр. Сандански. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Въз основа на установеното ползване на обекта не по предназначение по проект зимнично помещение в сграда от четвърта категория като жилище, е обоснован извод за законосъобразно прилагане от административния орган на забраната по чл. 178, ал. 6 във вр. с чл. 223, ал. 1 т. 6 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът извършва цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, като са изведени законосъобразни правни изводи, основани на установените за спора релевантни факти и обстоятелства. Законосъобразността на оспорената заповед е проверена на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК. Данните по делото сочат, че след проведена на място проверка от длъжностни лица на община Сандански е съставен констативен акт 10-АА от 29.01.2021 г., с който е установено, че зимнично помещение на кота -2,60 м с площ 11,62 кв.м. в източната част на мазе на жилищна сграда с идентификатор 65334.300.2273.5 се ползва като жилище, а не по предназначение и без въвеждане на строежа в експлоатация. Констатирана е липсата на издавани строителни книжа за извършване на преустройството. Помещението, предмет на оспорената заповед, по одобрен архитектурен инвестиционен проект за сградата от 1987 г. е означено с предназначение зимнично помещение с площ 11,62 кв.м. Заповедта е издадена въз основа на съставен констативен акт, който е надлежно връчен на адресата, поради което възражението за неспазена процедура правилно е прието от съда за неоснователно. Фактическите основания, изложени в заповедта сочат на хипотезите по чл. 178, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ. Относимият факт за приложимостта на посочените норми е ползването на обекта с променено предназначение и без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, което в случая е налице. Ирелевантно е обстоятелството дали за преустройството са издадени строителни книжа, тъй като основанието в административния акт е по чл. 178, ал. 6 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ, а не по чл. 224а ЗУТ. Обосновано съдът приема, че елементите от фактическия състав на чл. 178, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ са осъществени. Строежът представлява преустройство на обект от четвърта категория, за който компетентен да издаде заповед за забрана на ползването му съгласно чл. 178, ал. 6 ЗУТ е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Строежът безспорно не се ползва по предназначение, като тази констатация не се оспорва от жалбоподателя. Не води до различен извод и твърдението му, основано на показанията на разпитания по делото свидетел за ползването на помещението като жилище още от 1988-1989 г. Без правно значение са и наведените възражения относно търпимостта на обекта, поради което представеното в тази връзка пред настоящата инстанция удостоверение за търпимост на процесния строеж не обуславя извод в обратна насока. Кметът на общината разполага с изрично предвидено правомощие за издаване на заповед по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Забраната за ползване и достъпа по посочената разпоредба се налага именно с цел да се преустанови ползването на строеж, който не се ползва по предназначение, без значение дали е законен или търпим. Затова съдът не е следвало да излага мотиви по отношение търпимостта на обекта, но това не се отразява на крайния му извод за законосъобразност на оспорената заповед. Възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като по делото не е конституиран другият съсобственик на жилищната сграда е неоснователно. Жалбоподателят е собственик на самостоятелни обекти в жилищната сграда, в която се намира зимничното помещение с площ 11,62 кв.м., като съгласно договор от 01.02.2018 г. за разпределение на ползване на общите части - таван и мазе в нея между двамата съсобственици, правото на ползване на частта от мазето, преустроена като жилище, съответно включваща и процесното помещение, е предоставено в полза на Я. Буковски. Изискванията за ползване на строежите по предназначение и след въвеждането им в експлоатация по предвидения за това ред са по отношение на възложителя по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Такъв е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Касаторът притежава качеството на възложител съгласно цитираната разпоредба и съобразно представения договор се явява единствен ползвател на помещението, поради което правилно постановената забрана на достъп и ползване е постановена спрямо него. Всяко лице, което счита, че е засегнато от акта има самостоятелно право на жалба срещу административния акт по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. В случая оспорването е подадено от посочения като адресат на заповедта Я. Буковски. Недопустимо е той да предявява чужди права. Страни в административното и съдебното производство са административният орган и адресатът на заповедта по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. С разпоредителната част на административния акт не се създават задължения за другия съсобственик на обекта, предмет на забраната за ползване. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,