Решение № 4864 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10180/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - Бургас /РЗОК-Бургас/, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Р. Пейкова, против Решение 3834/21.05.2024 г. по адм.дело 442/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена Заповед за налагане на санкции РД-25-252/14.02.2024 г. на директора на РЗОК-Бургас и са присъдени разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушения, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения, се прави искане за отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът - Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД, ЕИК 200800019, редовно призован, не се представлява и не е изразил становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Не е спорно, че между НЗОК и УМБАЛ Дева Мария е бил сключен договор 020903/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК. Със Заповед РД-25-1806/13.13.2023 г. на директора на РЗОК Бургас, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и глави 20 и 21 и § 9 от НРД МД 20232025 г., е било наредено извършването на тематична проверка на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД. За резултатите от извършената проверка е бил съставен Протокол 39/09.01.2024 г., съдържащ фактически констатации на проверяващите лица, установили общо три извършени нарушения на действащия НРД за МД за 2023-2025 г., за което е била издадена и оспорената Заповед за налагане на санкции РД-25-252/14.02.2024 г., с която били наложени три отделни санкции финансова неустойка в размер на по 200 /двеста/ лева по точки от 1 до 3 или общо 600 /шестстотин/ лева. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Бургас е отменил, по жалба на УМБАЛ Дева Мария ЕООД, Заповед за налагане на санкции РД-25-252/14.02.2024 г., издадена от директора на РЗОК-Бургас, като е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма, но в противоречие с приложимия материален закон, с оглед маловажността на нарушенията, изразяващи се в пропуска да бъдат вписани данни за придружаващи заболявания и усложнения при пациентите, който пропуск е формален и несъществен. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите към правния спор доказателства, установил е правнозначимите факти и обстоятелства, посочил е приложимия материален закон, но поради неправилното му тълкуване и прилагане е извел погрешен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Визираните в оспорената заповед нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган, а наложените за извършването им санкции "финансова неустойка" са в рамките на предвидения размер в НРД за МД за 2023-2025 г. за извършването на съответните нарушения. При извършената проверка по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО безпротиворечиво е установено, че при работа с електронния медицински първичен документ - Направление за хоспитализация /бл. МЗ-НЗОК 7/ при три ЗОЛ, не е бил отразен задължителен реквизит придружаващи заболявания и усложнения. Изрично в Приложение 2 "Първични медицински документи" от НРД за МД 2023-2025 г. е посочено, че в част IV Блок Преминал през лечебното заведение пациент следва да се попълни: придружаващи заболявания и усложнения, като на трите реда се вписват съответните състояния съобразно правилата за кодиране, като се поставя и допълнителен код, когато се изисква съобразно правилата за кодиране, обозначен с * в МКБ10. Също там е посочено, че данните се вписват при изписване на преминалия през стационара/лечебното заведение за СИМП (МЦ, ДЦ, МДЦ или ДКЦ) с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа пациент. При тази законова регламентация е неправилно констатираното от първоинстанционния съд, че пропускът да бъде извършено отразяване на данни за придружаващи заболявания е формален и несъществен, и поради своята маловажност не следва да води до налагане на санкция финансова неустойка. Основателно е оплакването в касационната жалба, че противно на възприетото от Административен съд - Бургас, неотразяването на придружаващо заболяване на пациента представлява нарушение, което е в пряка зависимост с адекватното му лечение, поради което не представлява маловажен случай. Видно и от посочените в § 1, т. 4.2 от ДР на НРД за МД за 2023-2025 г. хипотези за маловажен случай, визираните нарушения по т. 1.1, т. 1.2 и т. 1.3 от заповедта остават извън изброените. При проверката от контролните органи изрично са били изискани хоспитализации за период 01.11.2023 г. - 30.11.2023 г. извън Приложение 1, като същите са били проверени от контролните органи на РЗОК- Бургас, при която проверка е установена липсата на посочените реквизити. Касае се за нарушения на изискванията на НРД за осигуряване на ЗОЛ на медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената, както и на изискванията за качествено и пълно документиране на оказаната медицинска помощ, съгласно условията на НРД. Нарушенията са във връзка с установените изисквания за работа с медицинска документация, извън случаите на техническа или явна фактическа грешка, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника по касация по чл. 457, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г. с налагането на санкция "финансова неустойка" в минимален размер. Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд - Бургас не е приложил коректно материалния закон, поради което постановеното от него решение следва да бъде отменено, а жалбата на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД срещу заповедта на директора на РЗОК Бургас - отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора е основателно искането на касатора за присъждане на сторените деловодни разноски, което следва да се уважи в размер на 200лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение