Решение № 15011 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13310/2016 г.

Решение № 15011 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13310/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. срещу Решение № 1878 от 19.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1034/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт № Р-21-1402417-091-01/12.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 240/27.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П., с който на "Светльо 74" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Еско 79" ЕООД и "Нивеко 60" ЕООД общо в размер на 32 317,36 лева и са начислени лихви в размер на 15 017,20 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните възражения в касационната жалба са свързани с твърдението, че съдът неправилно приел извършени реални доставки на стоки при липса на писмени доказателства за фактическо предаване на стоките по процесните фактури от доставчиците "Еско 79" ЕООД и "Нивеко 60" ЕООД, както и с оглед установените по делото факти относно липсата на технически и материален ресурс на доставчиците да доставят стоки от вида на фактурираните. В заключение се претендира отмяна на решението, включително и в частта за разноските и вместо него постановяване на решение, с което се отхвърли жалбата на "Светльо 74" ЕООД срещу издадения РА и се присъдят разноски на касатора в размер на по 2300 лева за всяка инстанция. Ответникът "Светльо 74" ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на Административен съд - П. и присъди разноски за касационната инстанция в размер на 4 000 лева за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № Р-21-1402417-091-01/12.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 240/27.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. С отменения РА на "Светльо 74" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Еско 79" ЕООД и "Нивеко 60" ЕООД общо в размер на 32 317,36 лева и са начислени лихви в размер на 15 017,20 лева. С обжалваното решение АС - П. е отменил РА и осъдил Дирекция "ОДОП" - П. да заплати разноски на "Светльо 74" ЕООД в размер на 5 150 лева. За да постанови този резултат, АС - П. е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон, тъй като са изпълнени условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Еско 79" ЕООД и "Нивеко 60" ЕООД с предмет - авточасти, гуми, антифриз, масла и др. При преценка на неговата обоснованост и съответствие с материалния закон, в съдебния акт е възпроизведена много подробно фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите, показанията на разпитаните по делото свидетели, както и заключенията по назначените основна и допълнителни ССчЕ. След това, съдът подробно е развил принципните си разбирания относно материалноправните предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит съобразно приложимите разпоредби на ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО и практиката на СЕС. О. правна страна е приел, че след като по делото са представени фактури и стоката е налична при получателя, транспортирана с негов транспорт, за което са представени пътни листи и товарителници, заприходена със складови разписки при получателя и използвана за икономическата му дейност, както и с оглед осчетоводяването на фактурите от получателя, неправилно било отказано правото на данъчен кредит по реално извършени облагаеми доставки. Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, по следните съображения: Задължителна материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока и/или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. Изискването за наличие на облагаема доставка, като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит на чл. 167 и чл. 63 от Директивата за ДДС е транспонирано с разпоредбите на чл. 25 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. С. чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие. При доставка на стоки, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. Съответно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС регламентира, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. В случая не е било спорно, а отделно от това, цялата защита на ревизираното дружество в хода на съдебното производство е насочена за установяване на безспорните факти, че са издадени фактури, същите са осчетоводени при получателя и стоките, фактурирани като предмет на доставките, за които се претендира приспадане на данъчен кредит са налични при получателя, както и че са използвани в икономическата му дейност. Спорен по делото е бил въпроса дали доставките са извършени от посочените във фактурите доставчици -"Еско 79" ЕООД и "Нивеко 60" ЕООД. В тази насока следва да се обсъдят в съвкупност следните факти, установени по делото: Правилно е прието във фактическите констатации на първоинстанционния съд, че при извършени насрещни проверки на доставчиците, от същите не са представени документи и обяснения. Доставчика "Еско 79" ЕООД е обявен в несъстоятелност, след като още в края на 2008 г. е изпаднал неплатежоспособност. На същия е издаден и влязъл в сила РА, с който са му определени задължения за ДДС, включително и за данъчен период м. 12.2009 г., когато са издадени фактурите към РЛ. През периода, през който са издавани фактурите е декларирал един обект - офис, находящ се в гр. С. и няма данни за други обекти. Доставчика "Нивеко 60" ЕООД не е отразил в дневника за продажби и справки декларации процесните фактури, не е декларирал обекти, от които да осъществява търговска дейност и няма регистрирани в НАП фискални устройства за плащане. Въз основа на тези факти следва да бъде обоснован извод, че от доказателствата по делото не се установява възможността на доставчиците да предадат стоките от вида и количеството на фактурираните, нито обекта, в който могат да бъдат предадени стоките. По делото не е спорно, че от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства за фактическо предаване на стоките по процесните фактури, издадени от "Еско 79" ЕООД и "Нивеко 60" ЕООД, а само доказателства за транспорт, като пътни листове и товарителници, от които се установява, че превоза е за сметка на получателя. Пътните листи са издадени от ревизираното дружество, но не съдържат данни за маршрут, а товарителниците са с изпращач, получател и превозвач - ревизираното дружество, но не съдържат данни за място на натоварване на стоките, като конкретен обект, а само населено място - гр. С., респ. гр. П. При тези факти, необоснован е извода на първоинстанционния съд, че наличието на издадени фактури и стоки при получателя от вида и количеството на фактурираните доказват реално извършени доставки на стоки. При липса на доказателства за релевантния за спора факт за реално предаване на стоките по процесните фактури от доставчиците "Еско 79" ЕООД и "Нивеко 60" ЕООД на ревизираното дружество, както и доказателства, че наличните при получателя стоки са получени именно от доставчиците по фактурите, настоящата инстанция приема, че по делото не е доказано извършването на реални доставки на стоки по процесните фактури. А при липса на действително извършени облагаеми доставки на стоки, законосъобразно с издадения РА на "Светльо 74" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Еско 79" ЕООД и "Нивеко 60" ЕООД. Като е приел обратното, АС - П. е постановил неправилно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено. Предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата на "Светльо 74" ЕООД против Ревизионен акт № Р-21-1402417-091-01/12.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 240/27.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. С оглед изхода на спора, решението е неправилно и в частта на присъдените в полза на "Светльо 74" ЕООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 5 150 лева, поради което при изрично оспорване на решението и в частта за разноските от касатора, следва да се отмени и в тази част. Наред с това, касатора Директор на Дирекция "ОДОП" - П. претендира разноски за двете инстанции в размер на минималното възнаграждение за адвокат, определено по реда на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения общо в размер на 4 600 лева. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес в общ размер от 47 334,56 лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция възлиза на 1 950 лева. С оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, съгласно която на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, "Светльо 74" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - П. разноски за двете инстанции в общ размер на 3 900 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение