Решение № 8759 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2008 г.

Решение № 8759 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 30.06.2008 г., постановено по адм. д. № 01663/2006 г. Софийски градски съд, адм. отд., 3-Б състав, е отхвърлил жалбата на "Свега - 2" - ЕООД, представлявано от управителя Светослав Гайдев, срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 238/29.12.2005 г. на началник Митница-София, мълчаливо потвърдено от директор на РМД - гр. София и е осъдил "Свега - 2" - ЕООД да заплати на Митница - София сумата 80 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Свега - 2" -ЕООД - гр. София, чрез пълномощника му адв.- Мариана Айдарова. В същата се правят оплаквания, че решението на Софийски градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. В допълнение към жалбата за развити оплаквания за нищожност на издаденото ППСПДВ. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и да постанови друго по същество на спора. Като алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Регионална митническа дирекция - гр. София не е взел становище. Ответният по касационната жалба началник на Митница-София не е взел становище. Заинтересованата страна директор на Д "ОУИ" - гр. София не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и основателна по отношение на направеното възражение за нищожност на ППСПДВ. Като алтернативно, в случай на действителност на административния акт, се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на "Свега - 2" - ЕООД, представлявано от управителя Светослав Гайдев, срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 238/29.12.2005 г. на началник Митница-София, мълчаливо потвърдено от директор на РМД - гр. София. Градският съд е приел, че обжалваният акт е издаден от оправомощено лице, в рамките на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, поради което е действителен и поражда правни последици. Относно обстоятелството, че решението е подписано със запетая пред подписа на началника на Митница-София са изложени мотиви, че по делото са представени доказателства за отпуск по болест на началника на Митница-София М. Пецанова към момента на издаване на акта, както и че от представената длъжностна характеристика на зам. началника на митницата се установява, че той има правомощия да замества началника. След това градският съд е описал подробно фактическата обстановка по издаването на обжалвания акт, мотивите на митническия орган за определяне на допълнителни задължения, възраженията на жалбоподателя, дал е и тълкуване на правните разпоредби, регламентиращи процесните правоотношение. В тази насока са изложени много подробни мотиви, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват писмото на италианските митнически органи, въз основа на което е издадено ППСПДВ. Посочено е още, че обстоятелството, че фактурите за продажба на внесените стоки, издадени от жалбоподателя, са вписани в дневниците за продажба за съответния период, че стойността им е включена в данъчната основа на облагаемите доставки и в справките-декларации по чл. 100 от ЗДДС са ирелевантни към предмета на спора. По отношение на направените оплаквания за нарушение на разпоредбите на чл. 7 и чл. 11 от ЗАП (отм.) и чл. 84 от ЗМ градският съд е приел, че същите са неоснователни, тъй като развилото се производство се различава от това по чл. 84 от ЗМ и не е необходимо издаването на нарочна заповед, жалбоподателят е уведомен за резултатите от последващата проверка и му е предоставена възможност да обжалва издадения административен акт. Въз основа на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на обжалваното ППСПДВ и неоснователност на жалбата. В първоначално подадената касационна жалба са посочени всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но основно са направени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В допълнение към касационната жалба на 13.11.2008 г. по делото е депозирано писмено изложение от пълномощника на жалбоподателя, в което са развити подробни аргументи за нищожност на издаденото ППСПДВ. Макар и изложени след изтичането на срока за подаване на касационна жалба тези оплаквания следва да бъдат разгледани, тъй като възражения в тази насока могат да се правят по всяко време на висящността на процеса, а освен това с оглед на разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от АПК, решението, с което се отхвърля оспорването на административния акт, е пречка за последващото му оспорване като нищожен. В тази насока са развити доводи, че според чл. 211а от ЗМ ППСПДВ се издават от началника на митницата, че тази компетентност е нормативно определена и законът не предвижда възможност тя да се делегира на други органи, че за да бъде компетентен да издаде акта, зам. началника на митницата следва да е надлежно овластен чрез издаване на нарочна писмена заповед, доказателства в която насока не са ангажирани. Направените оплаквания са основателни. Съгласно чл. 211а от ЗМ постановленията за принудително събиране на публични държавни вземания са индивидуални административни актове, които се издават от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение, с които се установяват митнически задължения и други публични вземания. Определената от закона компетентност на началника на митницата е персонална и не може да бъде делегирана при липса на изрично нормативно овластяване за това. В конкретния случай няма спор, че процесното постановление е издадено и подписано от заместник началник на митницата, като са представени доказателства, че към момента на издаването му началникът на митницата се е намирал в отпуск по болест. По отношение на овластяването в такива случаи Върховният административен съд се е произнесъл в свое тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г., където се приема, че предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, като за определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. При така даденото тълкуване заместник началника на митницата може да издаде административния акт по чл. 211а от ЗМ само в случай на надлежно овластяване чрез нарочна писмена заповед, но не е да извърши същото по заместване, произтичащо от длъжностната му характеристика. По делото липсват доказателства за издадената заповед за овластяване на зам. началника на митницата да изпълнява функциите на началник митница към момента на издаване на обжалваното ППСПДВ. От това следва изводът, че обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган, което има за последица нищожност на издадения индивидуален административен акт. След като е стигнал до други изводи и е приел, че издаденото ППСПДВ е действително и поражда правни последици, Софийски градски съд е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което бъде прогласена нищожността на Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 238/29.12.2005 г. на началник Митница-София. При този изход на процеса Митница - гр. София следва да бъде осъдена да заплати на дружеството жалбоподател разноски по делото за двете инстанции в размер на 255 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо а отделение,