Решение № 5876 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14973/2011 г.

Решение № 5876 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14973/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Сдружение "Клуб по таекуон-до фолкън" - гр. Благоевград, против решение № 1440/10.10.2011 г. по адм. дело № 426/2011 г. на Административния съд - Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № ОА-ДС-351/16.05.2011 г. на областния управител на област Благоевград, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено изземването по административен ред на имот - публична държавна собственост, която той държи без основание, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Ответникът - областният управител на Благоевградска област, се представлява от юрисконсулт Велкова, която от негово име оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави обжалваното решение в сила като обосновано и правилно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване и разгледана по същество, е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че процесният имот се държи без правно основание и административния орган правилно е постановил неговото изземване по принудителен ред. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото писмени доказателства е било установено по безспорен начин, че процесният недвижим имот е публична държавна собственост, който се държи без основание от жалбоподателя. Тези обстоятелства не се оспорват, напротив - прави се признание от управителя на дружеството, че именно то държи този имот и че по отношение на него няма сключен валиден анекс към договора за наем, чийто срок на действие е изтекъл на 19.05.2010 г. Наличието на тези две обстоятелства са достатъчни да обосноват правото на административния орган да приложи административната мярка по чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Следователно, като е констатирал, че жалбоподателя държи публична държавна недвижима вещ без правно основание, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че областния управител правилно е приложил принудителната мярка на чл. 80, ал. 1 от ЗДС по отношение на него и е отхвърлил жалбата. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,