Решение № 13058 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3009/2010 г.

Решение № 13058 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3009/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ламбрин Михайлов Ламбринов от гр. Търговище против решение № 114 от 19.12.2009 г. по адм. д. № 143/2009 г. на Административен съд - Търговище, с което жалбата на касатора срещу заповед на кмета на община Попово за отказ от връщане на отнето имущество е отхвърлена като неоснователна. В жалбата се правят доводи за неправилност на решението и се иска отменяването му и уважаване на претенциите. Ответната страна - кметът на община Попово не се представлява и не е взел становище. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на жалбата. Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, но по същество е неоснователна. Касационната проверка извършена съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, след преценка на оплакванията и доказателствата по делото, установи следното: Предмет на производството пред първата инстанция е била заповед № 1046/27.10.2009 г. на кмета на община Попово за отказ от уважаване на претенция на Ламбрин Ламбринов във връзка с искане вх. № 94Л-32-1/23.09.2009 г., за връщане на отнето имущество /облигации от Заема за свободата от 1945 г., парични суми и отнето имущество по присъда по НД 220/1947 г., изменена с решение № 580 на ВКС от 27.10.1947 г. по обвинение за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти/, по реда на чл. 8, ал. 1 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества във вр. с § 3 от ПЗР на Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ. Съдът преценил заповедта за законосъобразна с единствено правно съображение, че искането е просрочено, който факт не се оспорва от касатора. От доказателствата по делото е установена следната фактическа обстановка. Писмената молба на Ламбри Ламбринов с претенцията за връщане отнето имущество е подадена пред областния управител на 15.07.2009 г. Последният го е уведомил с писмо от 01.09.2009 г., че не е компетентен да реши въпроса, като същевременно е обяснил, че не може да бъде обезщетен и по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, тъй като с решение № 236-ДС/01.12.1999 г. вече му е било отказано такова. Отговорът на областния управител е обжалван пред Административния съд - Търговище, който с определение от 05.10.2009 г. е прекратил производството и е върнал преписката на областния управител за изпращането й на общинския съвет при общината по местонахождението на конфискуваното имущество, по компетентност. Последната е получена в общински съвет - Търговище на 23.09.2009 г., а на 22.10.2009 г. изпратена на кмета на община Попово. На 27.10.2009 г. кметът е издал оспорваната заповед № 1046/27.10.2009 г., като е отказал изплащането поради изтекъл срок за подаване на искането. Срокът за подаване на искането по ЗАВОИ е две години и е започнал да тече от влизането на закона в сила на 08.01.1991 г. Същият е продължаван с две години с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ, влязъл в сила на 22.11.1997 г., но той също е изтекъл на 22.11.1999 г. Искането е подадено на 23.09.2009 г. При тези обстоятелства съдът правилно е потвърдил административния акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, решението следва да остане в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 22, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,