Решение № 50026 от 4.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2022 г.

Решение № 50026 от 4.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2022 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. Ч. и Н. Х. Н. срещу въззивно решение № 6 от 17.01.2022 г. по в. гр. д. № 366/2021 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която не са уважени изцяло предявените от тях искове по чл. 30 ЗН, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответната страна по жалбата Г. К. Х. не взема становище по нея. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 260021 от 9.03.2021 г. по гр. д. № 212/2019 г. на Дуловския районен съд, с което на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено завещателното разпореждане по нотариално завещание от 12.08.2016 г. на А. Н. А., бивш жител на [населено място], починал на 8.10.2018 г., направено в полза на Г. К. Х., в размер на 4/18 ид. части от завещаното имущество; възстановени са запазените части на П. А. Ч. и на Н. Х. Н. от наследството на баща им А. Н. А., накърнени с това завещание, в размер на по 2/18 ид. части от завещаното имущество, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен частично /за разликата от 4/18 до 7/18 ид. части/ нот. акт № 149/2018 г., с който Г. К. Х. е призната за собственик на основание посоченото завещание на 1/2 ид. част от описания в акта недвижим имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], поради намаляване завещателното разпореждане и възстановяване запазената част от 2/18 ид. части на П. А. Ч. и от 2/18 ид. части на Н. Х. Н. /с предходно влязло в сила решение по гр. д. № 238/2019 г. на РС-Дулово е възстановена запазената част на Д. А. Б. от същото наследство и нотариалният акт е отменен за разликата от 7/18 до 9/18 ид. части от имота/. С същото решение въззивният съд е потвърдил и решение № 260051 от 1.09.2021 г. на Дуловския районен съд по посоченото дело, с което е оставена без уважение молба на касаторите по чл. 247 ГПК, в която част въззивното решение не е предмет на касационно обжалване. По делото е прието за установено, че ищците в първоинстанционното производство П. А. Ч. и Н. Х. Н., както и Д. А. Б. са наследници по закон /деца/ на А. Н. А., починал на 8.10.2018 г. Наследодателят е оставил универсално завещание в полза на снаха си Г. К. Х., обективирано в нотариално завещание № 6 от 12.08.2016 г. на нотариус А., с район на действие Исперихския районен съд, с което е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество. Установено е също, че към момента на смъртта си наследодателят е притежавал 1/2 ид. част от описания по-горе недвижим имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], на който имот Г. К. Х. е призната за собственик с нот. акт № 149/2018 г. на основание оставеното в нейна полза нотариално завещание. Изложени са съображения, че съгласно чл. 29 ЗН наследниците по закон имат общо запазена част от наследството на А. Н. А. в размер на 2/3 от имуществото на наследодателя, което представлява 1/2 ид. част от процесния имот и се равнява на 2/6 ид. части от него. Доколкото тази запазена част от 2/6 ид. части е общо на трите му деца - Д. Б., П. Ч. и Н. Н., то на двамата ищци следва да се възстановят по 2/18 ид. части от 1/2 ид. част от имота на наследодателя. Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: При намаляване на универсално завещание, следва ли съдът да вземе предвид каква идеална част е притежавал наследодателят от конкретен недвижим имот, единствено който се включва в наследството, или намалението следва да се извърши в идеална /дробна/ част, равна на запазената част от наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН, независимо от обстоятелството какви имущества се включват в наследството. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното: По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав възприема практиката на ВКС, обективираната в решение № 187 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 1780/2009 г., І г. о., и решение № 367 от 12.12.2012 г. по гр. д. № 155/2012 г., І г. о. и др., в които е прието, че когато правото на запазена част от наследството е накърнено с универсално завещание, при разглеждане на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляването му, не се образува маса по чл. 31 ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН, независимо от конкретното имущество, което се включва в наследството, освен когато предявилият иска наследник трябва да прихване направени в негова полза завети и дарения. С оглед отговора на поставения въпрос въззивният съд правилно е приел, че съгласно чл. 29 ЗН наследниците по закон имат общо запазена част от наследството на А. Н. А. в размер на 2/3 от имуществото на наследодателя, респ. че запазените части на двамата ищци в първоинстанционното производство са в размер на по 2/9 от наследството, но изводът му, че на тях следва да се възстановят по 1/9 ид. част, тъй като наследството се изчерпва с 1/2 ид. част от имота, предмет на констативния нот. акт № 149/2018 г., е неправилен. Както се посочи по-горе, при наличие на универсално по своя характер завещание, намаляването му трябва да се извърши в дробна част съобразно разпоредбите на чл. 29 ЗН независимо от конкретното имущество, което се включва в наследството. В случая запазената част на всеки от двамата ищци е по 2/9 от наследството, а обстоятелството, че тези части се равняват общо на 2/9 ид. части от притежавания от наследодателя имот е без значение за иска по чл. 30 ЗН. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо него следва да се постанови друго, с което предявените искове по чл. 30 ЗН бъдат уважени за по още 1/9 от наследството. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата по касация следва да заплати на касаторите претендираните от тях разноски за въззивното и настоящото производство както следва: на П. Ч. в размер на 711 лв., а на Н. Н. в размер на 27 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.