Решение № 4981 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13302/2011 г.
ВАСVI отделение05.04.2012 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1181 от 3.09.2011 г., постановено по адм. дело № 1023 по описа за 2011 г. на Административен съд - Бургас. Осъжда Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, да заплати на Елена Антонова Кирова като ЕТ "Еланди - Елена Кирова", гр. Бургас, разноски за касационната инстанция в размер на 800 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4981 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13302/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, срещу решение № 1181 от 3.09.2011 г. по адм. д. № 1023 по описа за 2011 г. на Административен съд - Бургас. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до нарушения при прилагането на чл. 21, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от ТЗ (Търговски закон) във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Елена Антонова Кирова като едноличен търговец с фирма "Еланди - Елена Кирова" със седалище и адрес на управление в гр. Бургас е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил решение № 42 от 20.04.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 499 от 14.03.2011 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 25.02.2011 г., в частта, с която ЕТ "Еланди - Елена Кирова", гр. Бургас, е задължена да възстанови сумата 4624,30 лв. (2914,47 лв. главница и 1709,83 лв. лихва), произхождаща от неправилно изплатени парични обезщетения за сметка на ДОО на самоосигуряващото се лице Елена Кирова за отглеждане на малко дете през периода 28.09.2007 г. - 18.12.2008 г., през който не е била учредена прокура съгласно чл. 21 от ТЗ. За да постанови решението си, Административен съд - Бургас е обосновал правилния извод за изпълнение на материалноправните условия по чл. 53, ал. 1 от КСО за изплащане на парични обезщетения за отглеждане на малко дете на Елена Кирова. Като самоосигуряващо се лице - едноличен търговец майката не ползва отпуски по Кодекса на труда, но отглеждането на малкото дете предполага прекъсване на трудовата й дейност. Видно от представеното нотариално заверено пълномощно от 19.01.2001 г., по време на прекъсването на трудовата дейност едноличният търговец е упълномощил лицето Димитър Антонов Маджаров с правата на търговски пълномощник по чл. 26, ал. 1 от ТЗ. Действащото българско законодателство не задължава едноличния търговец, прекъсващ трудовата си дейност поради определено правно значимо събитие, да установява това обстоятелство с договор за прокура по чл. 21, ал. 1 от ТЗ. Съгласно изменението на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани в чужбина и морските лица, в сила от 1.01.2010 г., самоосигуряващите се лица не подават декларация за прекъсване на дейността за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, в които се включват и периодите на получавани парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилност на обжалваното решение поради материалноправни нарушения по чл. 21, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от Търговския закон във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че не намира нормативна опора изискването на органите на РУСО, гр. Бургас, за задължително учредена прокура по чл. 21 от ТЗ за управляване на предприятието на едноличния търговец през периода, през който лицето не осъществява трудова дейност поради отглеждане на малко дете. Едноличният търговец не е ограничен от закона в правото му сам да определи по какъв начин ще функционира предприятието му през времето, когато той самият не може лично да го управлява по обективни или субективни причини. В разглеждания случай е установено, че едноличният търговец е упълномощил по реда на чл. 26 от ТЗ търговски пълномощник с правото да извършва в пълен обем всички действия, свързани с представителството и дейността на фирмата. Задължителното обществено осигуряване има за предназначение обезпечаването на адекватни парични обезщетения от фондовете на общественото осигуряване в случаите, когато осигурените лица не могат да реализират доходи от трудова дейност поради настъпило осигурително събитие. Изискването, което законът поставя към самоосигуряващите се лица за правомерното получаване на парични обезщетения от ДОО, е прекъсването на упражняваната трудова дейност. В разглеждания случай няма спор относно обстоятелството, че самоосигуряващото се лице е придобило право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете и е заявило прекъсване на трудовата дейност при спазване на изискването по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани в чужбина и морските лица (редакция - ДВ, бр. 1 от 2006 г.). Изпълнени са всички предвидени от закона условия за изплащане на парични обезщетения за отглеждане на малко дете на основание чл. 53, ал. 1 от КСО (В същия смисъл Решение № 6976 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14773/2010 г., VI о., Решение № 6403 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 554/2011 г., VI о., Решение № 12628 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12677/2009 г., VI о. и др.). Оспорените административни актове са незаконосъобразни и като ги е отменил, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. На ответницата по касация се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 800 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,