Решение № 25 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2024 г.

Решение № 25 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2024 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Б. Ш. ", представляван от Б. Й. Ш., гр. Раковски, чрез процесуален представител, срещу решение № 3710/22.04.2024 г. по адм. дело № 105/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена негова жалба срещу уведомително писмо /УП/ за неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 - 2020 г. с изх. № 01 - 6500/463 от 07.02.2023 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - материално правно незаконосъобразно и постановено при съществено съдопроизводствено нарушение на АПК, иска отмяна на решението, отмяна на УП, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 215/10.01.2024 г. по адм. дело № 10109/2023 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменено решение № 1511/23.08.2023 г. по адм. дело № 695/2023 г. на Административен съд - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания. В мотивите на решението се съдържат указанията за неправилна преценка на АС за липса на мотиви в обжалваното УП, както и за необходимост при новото разглеждане на делото съдът да изложи мотиви относно всички основания за оспорване по чл. 146 АПК. Във второто първоинстанционно решение, АС е изложил мотиви, че с обжалваното УП ЕТ "Б. Ш. " е уведомен, че на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 - 2020 г. и в резултат на извършените административни проверки не е одобрен за участие по направление "Контрол на почвената ерозия" от мярка 10 "Агроекология и климат", тъй като не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1 от горецитираната наредба. Изброени са декларираните парцели, които според административният орган не отговарят на изискванията на чл. 26, т. 13 от Наредба № 7/24.02.2015 г. АС е изложил мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени административно - процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. АС е посочил, че съгласно чл. 26, т. 13 от Наредба № 7/24.02.2015 г. не могат да бъдат одобрявани за участие в мярка 10 "Агроекология и климат" парцели, заявени за подпомагане по дейността по чл. 36, ал. 1, т. 2 буква "а", за които не е предоставена оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, удостоверяваща, че трайните насаждения са в период на плододаване. Към настоящия казус не е приложимо правилото на пар. 24 от Заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7/24.02.2015 г. /ДВ бр. 21/2021 г. /, съгласно което такава оценка не се изисква за трайни насаждения, създадени чрез одобрени/ финансирани проекти по ПРСР 2007 - 2013 г. и ПРСР 2014 -2020 г. АС е анализирал доказателствата, че процесните трайни насаждения - ябълки и сливи, са създадени по проект, който е одобрен /финансиран по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитието на земеделието и селските райони в РБългария "САПАРД" през 2006 година и не попадат в изключението на пар. 24 от ЗР към НИД на Наредба № 7/24.02.2015 г., която разпоредба не може да се тълкува разширително. Поради непредставянето от кандидата на необходимата оценка на трайните насаждения и изричната норма на чл. 26, т. 13 от от Наредба № 7/24.02.2015 г. обжалваното УП е постановено в съответствие с приложимото материално право. Решението е правилно. Изводите на съда за наличие на фактически и правни основания на обжалваното УП кореспондират със задължителните указания на ВАС в първото касационно решение, които съгласно чл. 224 АПК са задължителни при по- нататъшното разглеждане на делото и не подлежат на преоценка от последващите инстанции. Отделно от това следва да се посочи, че видно от цитираното по- горе съдържание на УП, в него се съдържат правните основания за неодобрението за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 - 2020 г., а фактическите основания според първото касационно решение на ВАС - в други цитирани в УП документи от административната преписка. Цитираният от жалбоподателя чл. 30, ал. 2 АПК е приложим за нередовни заявления, при които при неотстраняване на нередовност, се прекратява производството. В случая чл. 26, т. 13 от Наредба № 7/24.02.2015 г. сочи на неоснователност на заявление без изискуемата оценка на трайните насаждения, което е основание за неодобрение на заявлението - тоест разглеждането му по същество. Поради изложеното правилна е преценката на АС за липса на допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми от административния орган. Правилна е преценката му, че предприсъединителната програма "САПАРД" и финансирането на жалбоподателя по нея през 2006 г. не попада в нито една от хипотезите, в които е изрично посочено, че може да не се представя оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, удостоверяваща, че трайните насаждения са в период на плододаване. Нормите, съдържащи изключение от правилото следва да се тълкуват стриктно, както е посочил АС. Правилна е преценката му и за съответствие с целта на закона на обжалваното УП, тъй като ако законодателят искаше да освободи от задължение за представяне на оценка на трайните насаждения всички трайни насаждения, които са финансирани и по други програми, щеше да формулира по друг начин изключението на пар. 24 от ЗР към НИД на Наредба № 7/24.02.2015 г., което е съвсем недвусмислено ограничено до ПРСР 2007 - 2013 г. и ПРСР 2014 -2020 г. АС правилно е посочил, че при изрично изискване за представяне с документите за кандидатстване на оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, удостоверяваща, че трайните насаждения са в период на плододаване, което не е изпълнено, административният орган действа при обвързана компетентност и неизпълнението на задължението на заявителя не може да бъде санирано чрез назначаване на съдебно - техническа експертиза в съдебното производство. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ДФЗ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от касатора. По формулираните претенции за разноски и юрисконсултско възнаграждение за предходната съдебна инстанция от ответника по касация няма възможност за произнасяне, доколкото същият не е искал изменение на решението на АС в частта за разноските, нито го е обжалвал в тази част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение