Решение № 5400 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3310/2017 г.

Решение № 5400 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3310/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. З. и от Н. Б. В., от гр. Д., против решение № 7830/9.12.2016 г. по адм. дело № 5330/2016 г. на Административен съд С.-град. С последното, по жалбата на Н. Б. В., е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г. изх. № 02-080-6500/1762/30.06.2012 г. в частта, с която й е отказано подпомагане по СЕПП и СНДП относно БЗС 14711-83-11-2, като е наложена санкция за бъдещ период и преписката е върната на ДФЗ за ново произнасяне по искането за подпомагане досежно посочения имот, съответно - жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство е отхвърлена в останалата й част. В касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му и отхвърляне изцяло на жалбата, по която е образувано делото пред АССГ, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. В касационната жалба на Н. В. са посочени основанията по чл. 209, т. 1-3 АПК и се иска отмяна на решението на АССГ, както и присъждане на разноските за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационните жалби са допустими, като подадени от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Във връзка с искането на Н. В., обективирано в молба, постъпила по делото на 19.04.2018 г. за отвод на съдиите от настоящия състав, следва да се отбележи, че оспорващата не сочи, още по-малко - от представените доказателства се установява наличието на пречки за участието им като съдии по това конкретно дело по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 1-6 ГПК. При липсата на обстоятелства в кръга на визираните от чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, тези съдии не следва да обявяват такива в изпълнение на изискването по чл. 22, ал. 2, предложение последно ГПК. Безпредметно с оглед така направените изводи е и обсъждането на твърденията за евентуалното наличие на основания за отвод и на други съдии от четвърто отделение на Върховния административен съд. Предвид изложеното, искането за отвод на съдии, предявено с молбата на Н. В. от 19.04.2018 г., като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 6048/19.05.2016 г. по адм. дело № 14494/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено като неправилно решение № 5468/14.08.2014 г. по адм. дело № 133/2013 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Н. В. срещу уведомително писмо изх. № 02-080-6500/1762/30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, обективиращо отказ за подпомагане по СЕПП, за сума в размер на 2 710,61 лв и по СНДП - 363 лв, и са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 2 340,98 лв и по СНДП - 313,50 лв. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел като доказателства документите, приложени към административната преписка и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, въз основа на които приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, без допуснати при това съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Касационната инстанция на свой ред е приела, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и върнал делото за ново разглеждане при спазване на дадените указания. При това, от документите, приобщени към административната преписка е установено, че Н. В. е подала общо заявление за подпомагане с УИН: 08/260511/56988 по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/, като и по двете схеми е заявила 3 броя БЗС, с обща площ 12.1 ха. С помощта на нова техническа експертиза са изяснени въпросите относно размера на площите, попадащи извън допустимия за подпомагане слой и констатираните от ДФЗ застъпвания. Установено е, че за района, в който попадат заявените парцели е налична актуална за кампания 2011 г., цифрова ортофото карта, като по данни от административна проверка, извършена от страна на ДФЗ, изцяло извън допустимия слой попада БЗС 53093-47-3-2, а по отношение на БЗС 14711-83-11-2 и БЗС 53093-7-9-1, са налице застъпвания. Относно застъпванията ДФЗ е изпратило уведомително писмо изх. № 02-080-6500/5154/05.10.2011 г. на Н. В., в което е посочено, че за изясняване на принадлежността на двойно заявените площи е необходимо да представи документи, доказващи правното й основание за ползване, в 20-дневен срок от получаването му. Писмото е получено лично от Василева на 25.10.2011 г. видно от положените дата и подпис на известието за доставяне. По делото няма данни Василева да се е явила и да е потвърдила, че ползва застъпените площи, нито да е представила в указания й срок документи в тази връзка. За БЗС 14711-83-11 е установено застъпване с ЕТ "А.-И. П." с обща площ 9.42 ха, като съдът въз основа документ, приложени в хода на съдебното производство е приел, че едноличният търговец недобросъвестно е представил договор за аренда, сключен между него и Н. В., който бил едностранно прекратен от Василева към 2011 г., независимо, че прекратяването е предмет на отделни искови производства. Позовавайки се на нотариален акт за собственост на Василева и прекратения едностранно аренден договор, съдът счел, че застъпената площ следва да бъде призната в полза на жалбоподателката, макар че тя не е представила документи пред административния орган, и отменил уведомителното писмо в тази му част. За да отхвърли жалбата в останалата й част съдът приел, че за БЗС 53093-7-9-1 не са представени документи, доказващи правното основание за ползването му от Василева, а за БЗС 53093-47-3-2 - че цялата площ на парцела излиза извън допустимия слой, тъй като е обрасъл с храсти и не е обработван, което е потвърдено и от заключението на вещото лице. Постановеното решение е неправилно в частта му относно БЗС 14711-83-11-2, поради следното: Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Г. трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая при извършените кръстосани проверки на заявленията е констатирано застъпване по отношение на БЗС 14711-83-11 и БЗС 53093-7-9. В националния правен ред са създадени гаранции как да се отстрани това застъпване без да се засегне размера на финансовата помощ. В тази връзка и от земеделските стопани са изискани доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Установено е, че Н. В. не е представила документи, доказващи правно основание за ползване, както и че за БЗС 14711-83-11 е представен договор за аренда от 8.03.2006 г., сключен между Н. В. - арендодател и И. Х. П. - арендатор, вписан в Агенция по вписванията, а за БЗС 53093-7-9 - заповеди за преразпределение на масивите и споразумение към заповедта от Всестранна кооперация "Надежда". Въз основа представените от тях документи е приложено правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 /в приложимата редакция по ДВ, бр. 21/2012 г./, че когато само един от кандидатите е предоставил документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи, Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия на него за площите, за които е доказал правно основание за ползване. За останалите застъпени площи Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18, ал. 1 отказва изплащане на субсидия на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Но независимо от установеното по несъмнен начин по делото, неотстранено застъпване и наличието на представени от другите земеделски производители документи за ползване на приетите за двойно застъпени площи, съдът е приел по отношение на БЗС 14711-83-11, че е допуснато нарушение от страна на административния орган, тъй като Василева едностранно била прекратила договора за аренда, независимо, че това е предмет на отделни искови производства. Следва да се отбележи, че при наличието на спор за материално право относно ползването на имотите, административният орган не може да го разреши в провеждането пред него производство, а по делото липсва спор и от данните по делото се установява, че в случая е спазена процедурата по Наредба № 5 в приложимата редакция, в т. ч. като са извършени проверките, визирани в нейните членове 17 и 18. Последните са необходими в случаите на констатирани при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти, застъпвания, и представени от последните, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. Още повече, че представените едва в съдебното производство доказателства сочат на наличен спор за правото на ползване на определени имоти, възникнал между частноправни субекти, който нито административният орган, нито съдът в административния процес са компетентни да разрешат. Единствената възможност в тези случаи е да се приеме, че Василева не е доказала правото си на ползване върху процесните БЗС. П. наличието на представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама земеделски стопани, административният орган няма задължението да установява на място владението или държането на застъпените площи - материалноправният спор между земеделските стопани може и следва да бъде разрешен по общия исков ред. Поради това и следва да се приеме, че правилно в случая са приложени разпоредбите на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5, респективно чл. 43, ал. 3, т. 5, във връзка с ал. 4 ЗПЗП, за което е отказано и финансовото подпомагане за БЗС 14711-83-11-2 и БЗС 53093-7-9-1. Наред с горното и във връзка с оплакванията на касатора Василева следва да се има предвид, че по отношение на заявения от нея БЗС 53093-47-3-2 правилно е установено, че площта му излиза извън допустимия слой, тъй като е обрасъл с храсти и не е бил обработван. Според чл. 33, ал. 2 ЗПЗП /в приложимата редакция/ министърът на земеделието и храните организира създаването и актуализирането на цифрови ортоизображения с дигитализирани физически блокове, а съгласно ал. 3 в системата за идентификация на земеделските парцели се включват: 1. географските данни и идентификационните кодове на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства; и 2. ползвателите и начинът на трайно ползване на блоковете на земеделските стопанства. От заключението на вещото лице е видно, че в района, в който попада парцела границата на слоя е определена по цифрова ортофотокарта, създадена по актуални за кампания 2011 г. изображения и границата е определена чрез дешифриране на същите. Заявеният парцел е деклариран с площ от 0.93 ха като засят със слънчоглед, като от анализа на ЦОФК е установено, че парцелът не се обработва, поради което и според вещото лице, респективно от съда е прието, че правилно е определен като недопустима за подпомагане площ. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е правилно, освен в частта, в която относно БЗС 14711-83-11-2 не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Необосновано с оглед данните от приобщените по делото писмени доказателства и противно на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, решаващият състав приема, че застъпването на площите от посоченото БЗС е следвало да бъде счетено за отстранено в полза на Н. В., тъй като тя била собственик на земята и е прекратила едностранно договора за аренда. Поради това и обжалваното съдебно решение в тази му част като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Предвид това и изложените по-горе съображения, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на субсидии по подаденото от жалбоподателката заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., както и липсата на установен съществен порок при постановяването му, жалбата на Н. Б. В. срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-080-6500/1762/30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ДФЗ, искане за присъждане на разноски за двете инстанции. Поради това, Н. В. следва да бъде осъдена да заплати такива на ДФЗ в размер общо на 600 лв, от които 200 лв за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и 400 лв - изплатено възнаграждение за вещо лице по адм. дело № 5330/2016 г, на АССГ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение