Решение № 995 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13056/2009 г.

Решение № 995 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13056/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 239 и следващите АПК. Образувано е по молба на Цветан Димитров Варимезов, от гр. Пловдив, чрез неговия пълномощник за отмяна на решение № 10033/24.07.2009 г. по адм д. № 3568/2009 г. на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът по молбата - кметът на община Пловдив, не взема становище. Молбата е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доводите в молбата и заявената претенция за отмяна, намира следното: На молителя е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушение на служебните му задължения, изразяващо се в това, че не е предприел действия по изготвяне на становище по постъпилата покана за доброволно изпълнение, не е направил своевременно искане за спиране на изпълнението, не е изпълнил задълженията си по обжалване на действията на частния съдебен изпълнител след връчване на съобщението на същия за възлагане на акциите на "Ритон" ЕАД на взискателя вместо плащане дълга на общината. В резултат на неизпълнението на служебните задължения са възникнали вредни последици за община Пловдив, изразяващи се в допускане взискателят по изпълнително дело № 290/2008 г. Върбанов да се обогати с имущество, неколкократно надвишаващо номиналната стойност на акциите на "Ритон" ЕАД. Първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", а с касационното решение заповедта е приета за законосъобразен административен акт. След приключване на съдебните прения e постановено постановление на заместник-окръжния прокурор на Пловдив от 14.07.2009 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 33/2008, водено срещу Цветан Варимезов за престъпление по чл. 217, ал. 2 НК и по 282, ал. 2 НК. В мотивите на влязлото в сила постановление е прието от фактическа страна следното: Призовката за доброволно изпълнение е получена от 18.07.2004 г. в 16.50 ч. (петък) от техническия сътрудник Кисьов, който в понеделник е докладвал на главния специалист Генчева. На 4.08.2008 г. Варимезов е написал и депозирал касационна жалба срещу въззивното решение, по което е предприето изпълнението, като е поискал и спирането на изпълнението. Община Пловдив е завела искове за прогласяване нищожността на постановлението за възлагане на вземането по ценната книга вместо плащане и за обявяване на вписаните по партидата на "Ритон" ЕАД въз основа на постановлението за възлагане обстоятелства за несъществуващи, които искове за уважени. Според обстоятелствената част на наказателното постановление вследствие действията на Варимезов не е била създадена възможност за настъпване на вредни последици за общината, тъй като постановлението на частния изпълнител не би могло да породи валидни правни последици, изразяващи се в прехвърлянето на членственото правоотношение по акциите на "Ритон" ЕАД. Варимезов не е имал и пълномощия по изпълнителното дело, поради което не е налице неизпълнение на служебните му задължения, изразяващо се в бездействието на Варимезов досежно получената покана за доброволно изпълнение. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Под обстоятелства следва да се имат предвид факти от действителността, които имат за спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, които трябва да са новооткрити. Тези новооткрити факти трябва да са подкрепени с писмени доказателства. Такива документи могат да бъдат не само новооткрити, но и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни пред висящността на делото. В конкретния случай видно от новосъздадения документ - горецитираното наказателно постановление, се третират факти, твърдяни по време на висящността на съдебния спор, както и пред административнонаказващия орган. В конкретната хипотеза наказателната и дисциплинарната отговорност са претендирани да бъдат ангажирани въз основа на един и същ факт - бездействието на Варимезов, чрез което се твърди, че е нарушил служебните си задължения. Липсата на нарушение на служебните задължения чрез бездействие, както и липсата на виновност като част от субективната страна на евентуалното престъпление, а също и липсата на вредоносен резултат, сочи на факти, твърдяни по време на висящността на спора и съдържащи се в новосъзданения документ. Те са релевантни за липсата на предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност и не са могли да бъдат взети предвид, тъй като се съдържат в новосъздадения документ. В разглеждания аспект следва да се има предвид, че държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност. Липсата обаче на предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност поради липса на допуснато нарушение на служебните задължения, е и основание за отричане на дисциплинарната отговорност именно поради липса на извършено дисциплинарно нарушение в хипотезата на нарушение на служебни задължения. Предвид изложеното посочените факти в новосъздаденото наказателно постановление имат значението на доказателствени такива и следва да бъдат взети предвид. Това сочи на основателност на молбата за отмяна, поради което касационното решение следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на касационната инстанция за ново разглеждане при съобразяване на новооткритите факти, съдържащи се в новосъздадения документ. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,