Решение № 9369 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6517/2011 г.

Решение № 9369 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6517/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 5212 от 13.04.2011 г. по адм. дело № 5481/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменена заповед № К-10799/17.12.2009 г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички ангажирани по делото доказателства и не са установени всички факти, които имат значение за изясняване на правния спор. Моли решението да бъде отменено. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на тричленния състав да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: При постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводът на съдебния състав за отмяна на заповед № К-10799/17.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на ответника по касация Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е направен само въз основа на констатацията, че наказанието е наложено след изтичане на предвидения в чл. 225, ал. 1 от Закона за МВР (МВР) давностен срок. Това заключение е направено, без да са изяснени всички обстоятелства от значение за делото в тази насока (арг. от чл. 171, ал. 4 от АПК). По делото не е установено дали през периода от извършване на нарушението до налагане на наказанието с процесната заповед не са настъпили обстоятелства, които са основание за спиране на давността. В нарушение на изискването на чл. 171, ал. 1 от АПК не са взети предвид и обсъдени от съда всички събрани по делото и пред административния орган доказателства. Напълно пренебрегнати от съдебния състав са данните, съдържащи се в представеното становище № К-8467/06.11.2009 г. на директора на САД "Човешки ресурси" относно ползвания от служителя продължителен отпуск (повече от 90 дни) през периода след извършване на нарушението до налагане на наказанието, които биха могли да формират различен извод относно изтичането на срока, предвиден в закона, за санкциониране на служителя. При постановяване на съдебния акт са допуснати нарушения и на нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК, тъй като на административния орган не се дадени указания да ангажира доказателства във връзка с твърдението за спиране на срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, направено в депозираните в проведеното на 10.03.2011 г. съдебно заседание писмените бележки. Това възражение не е обсъдено от съдебния състав, не се изложени мотиви относно неговата неоснователност, поради което немотивиран е и крайният извод на съда, че наказанието е наложено след изтичане на предвидения в закона срок за това и съответно за отмяна на административния акт само на това основание. С това е допуснато нарушение и на изискването на чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. (Към момента изискването за излагане на мотиви е въведено и с нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК). Допуснатите от първоинстанционния състав и посочени по-горе нарушения на нормите, регламентиращи събирането на доказателства и постановяване на решение са съществени, тъй като спазването на цитираните процесуални норми е гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда не съответстват на събраните доказателства по делото. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. При новото разглеждане на делото от първата инстанция следва да се съобрази изложеното по-горе, като съдът прояви активност за попълване на делото с доказателства относно посочените по-горе обстоятелства, обсъди и разгледа всички доказателства, събрани по делото, включително представените в касационното производство и въз основа на тяхната съвкупната преценка да направи крайните изводи за това дали са налице законовите предпоставки за постановяване на оспорената заповед, респ. за основателността или неоснователността на жалбата. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,