Решение № 306 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6597/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Велико Търново срещу Решение 130 от 19.05.2023 г. на Административен съд - Велико Търново по адм. дело 79/2023 г., с което по жалба на П. Цачев от гр. Велико Търново са отменени чл. 14, ал. 2, 3, 5 и 6 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Велико Търново (наредбата), приета с Решение 997 от 26.05.2022 г. на Общински съвет - Велико Търново. В касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК: нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в изпълнение на чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хора с увреждания (ЗХУ) и чл. 6, ал. 1, т. 15 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) предложението от 11.11.2022 г. за изменение и допълнение на наредбата е изпратено за съгласуване до Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хора с увреждания, като същите дават положително становище. Наведени са доводи, че процедурата по приемане на Решение 1309 по Протокол 53 от 27.04.2023 г. от Общински съвет - Велико Търново за изменение и допълнение на наредбата е спазена. Счита, че са спазени и изискванията на чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Сочи, че с предложение от 11.11.2022 г. на кмета на община Велико Търново до общинския съвет за приемане на решение за изменение и допълнение на наредбата е започнала нова процедура, с цел отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила при приемане решението от 26.05.2022 г. Според касационния жалбоподател с инициираното на 11.11.2022 г. изменение и допълнение на чл. 14 от наредбата, текстът на обжалваните разпоредби е прецизиран и синхронизиран с по-горестоящи по ранг нормативни актове, включително такива на европейско ниво. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата срещу оспорените текстове от наредбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Цачев, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд са разпоредбите на чл. 14, ал. 2, 3, 5 и 6 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Велико Търново, изменена и допълнена с Решение 997 по Протокол 41 от 26.05.2022 г. на Общински съвет - Велико Търново. С обжалваното решение съдът е отменил разпоредбите на чл. 14, ал. 2, 3, 5 и 6 от наредбата поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на изменението от 26.05.2022 г., тъй като не са съобразени разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 15 ЗСП и чл. 10, ал. 3, т. 9 ЗХУ. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е спорно, че на 12.05.2022 г. кметът на община Велико Търново отправя предложение до общинския съвет за приемане на решение за изменение и допълнение на наредбата. Предложението е във връзка с доклад на Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД по повод установено паркиране от лица с увреждания на определените места през целия ден. С изменението и допълнението на чл. 14 от наредбата се ограничава безплатният престой на лицата с увреждания до 3 часа. Проектът е публикуван на интернет страницата на общината и е одобрен от всички комисии. С Решение 977 по протокол 41 от 26.05.2022 г. на Общински съвет - Велико Търново се изменя и допълва наредбата в частта на чл. 14. Пред първоинстанционния съд се оспорват текстовете на чл. 14, ал. 2, 3, 5 и 6 от наредбата. В хода на съдебното производство са представени доказателства за инициирана последваща процедура от кмета на общината посредством отправено на 11.11.2022 г. предложение до общинския съвет за прецизиране на оспорените текстове. Проектът е публикуван на интернет страницата на общината. Представени са писма от Агенцията за хората с увреждания и от Агенцията за социално подпомагане за одобрение на предложеното изменение и допълнение на чл. 14 от наредбата, което е прието с Решение 1309 на Общински съвет - Велико Търново по Протокол 53 от 27.04.2023 г. Правилно при разглеждането на спора първоинстанционният съд е съобразил Решение от 24.11.2022 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-289/2021. В соченото решение е постановено, че принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което - когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред - се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. Правилно първата инстанция е приела наличието на правен интерес от оспорването на посочените в първоинстанционната жалба текстове, независимо от последвалото изменение и допълнение на същите. По съществото на спора правилен е изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на изменението и допълнението на чл. 14 от наредбата с Решение 977 по протокол 41 от 26.05.2022 г. на Общински съвет - Велико Търново. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 15 ЗСП Агенцията за социално подпомагане участва и задължително дава становища при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания. Аналогичен е и текстът на чл. 10, ал. 3, т. 9 ЗХУ, според който Агенцията за хората с увреждания участва при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания и дава становища по тях. Разпоредбите на оспорените норми засягат начина на паркиране на местата, обозначени с пътен знак Д21 Инвалид на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания в зоните за платено паркиране, съответно изменението на съществуващия подзаконов нормативен ред или неговото допълване следва да бъде съгласувано с органите, изрично посочени в специалните закони. Правилни са изводите на административния съд, че преди приемането на Решение 977 по протокол 41 от 26.05.2022 г. Общински съвет - Велико Търново не е изпълнил процедурите по чл. 6, ал. 1, т. 15 ЗСП и чл. 10, ал. 3, т. 9 ЗХУ, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласуването на последващото изменение и допълнение на процесните разпоредби не е в състояние да санира допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила при приемането на решението от 26.05.2022 г. В тази връзка въз основа на сравнителен анализ на редакцията на процесните разпоредби преди и след последното им изменение и допълнение съдът обосновано е приел, че не е налице съществена промяна в съдържанието им, а само промяна на словореда. В действителност липсва съгласуване на съществената промяна в режима на паркиране на хората с увреждане, извършена с Решение 977 по протокол 41 от 26.05.2022 г. Общински съвет - Велико Търново, а съгласуване е извършено само на последващото изменение и допълнение, което има изцяло редакционен характер. Предвид изложеното, като е отменил чл. 14, ал. 2, 3, 5 и 6 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Велико Търново, изменена и допълнена с Решение 997 от 26.05.2022 г. на Общински съвет - Велико Търново, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, представляващия възнаграждение за един адвокат в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,