Решение № 679 от 20.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби на Главна дирекция Гранична полиция МВР /ГД ГП МВР/, чрез процесуалния си представител гл. юрк. П. Самуилова и на Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуалния си представител гл. юрк. В. Табакова против решение 2024/25.03.20202 г., постановено по адм. дело 11756/2021 г. по описа на Административен съд София-град. С решението солидарно са осъдени да заплатят на Т. Тонева обезщетение на неимуществени вреди в размер на 600 лв., претърпени от незаконосъобразни действия на служители на ГКПП Илинден, изразяващи се в незаконно задържане и съставяне на протокол за полицейско предупреждение на 24.09.2018 г. и бездействието на служители на МВР, които не са отразили в съответната информационна система съдебен акт влязло в сила протоколно определение, с което е отменена наложена спрямо ищцата мярка за процесуална принуда забрана за напускане на пределите на Република България като е отхвърлил иска над уважения до пълния предявен размер от 5000 лева. Касационният жалбоподател - Главна дирекция Гранична полиция МВР твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Поради това, иска отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател - Министерство на вътрешните работи твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поради това, иска отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. В съдебно заседание, касационните жалбоподатели се явяват, чрез техните процесуални представители и поддържат жалбите си. Ответната страна Т. Тонева, чрез пълномощника си адв. Жечев в съдебно заседание и в писмени отговори по двете жалби изразява становище за неоснователност на същите, съответно за правилност, допустимост и законосъобразност на съдебното решение. Моли да бъде потвърдено оспореното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ са осъдени ГД ГП МВР и МВР да заплатят на Т. Тонева обезщетение на неимуществени вреди в размер на 600 лв., претърпени от незаконосъобразни действия на служители на ГКПП - Илинден, изразяващи се в незаконно задържане и съставяне на протокол за полицейско предупреждение на 24.09.2018 г. и бездействието на служители на МВР, които не са отразили в съответната информационна система съдебен акт влязло в сила протоколно определение, с което е отменена наложена спрямо ищцата мярка за процесуална принуда забрана за напускане на пределите на Република България като е отхвърлен иска над уважения до пълния предявен размер от 5000 лева. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че с протоколно определение от 12.07.2018 г.по нох дело 6823/ 2018 г. на СРС, НО, 135 състав е отменена взетата спрямо подсъдимата Т. Тонева мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на страната. На 10.09.2018 г. ищцата платила на Глобал Консулт БГ 358,23 лв. за екскурзия до Тасос с начална дата 22.09.2018 г. и крайна 24.09.2018 г. На 24.09.2018 г. в 16,15 ч. от П. Джамбазова, мл. експерт в ГКПП Илинден е съставен протокол за полицейско предупреждение спрямо Т. Тонева да изпълнява отправеното до нея устно разпореждане да не прави опит за пътуване извън пределите на Република България преди да се увери, че наложеното ѝ ограничение по чл. 68 НПК е отменено. Това обстоятелство е отразено в Докладна записка УРИ 5395р 15061/24.09.2018 г. на командира екип на ГКПП Илинден. От правна страна административният съд е приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на държавния орган по силата на ЗОДОВ и е приел исковата молба за основателна. Така, приемайки искът за основателен и доказан, присъдил в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лева, претърпени от незаконосъобразни действия на служители на ГКПП Илинден, изразяващи се в незаконно задържане и съставяне на протокол за полицейско предупреждение на 24.09.2018 г. и бездействието на служители на МВР, които не са отразили в съответната информационна система съдебен акт влязло в сила протоколно определение, с което е отменена наложена спрямо ищцата мярка за процесуална принуда забрана за напускане на пределите на Република България. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя напълно изводите на Административен съд София-град. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съдът е съобразил, че с влязъл в сила съдебен акт е отменена взетата принудителна мярка по отношение на ищцата, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Основанието, на което е отменена принудителната мярка не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК. В конкретния случай, съдът обосновано и законосъобразно е уважил предявения от Т. Тонева иск, до размера на 600 лева, за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на ГКПП - Илинден на 24.09.2018 г. По делото безспорно са установени предпоставките за реализирането на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразно действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; постановени при и по повод административна дейност; настъпила вреда и нейния размер, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и причинената вреда. При така установените обстоятелства, правилно Административен съд София-град е приел, предявеният иск за основателен и доказан, поради което го е уважил в размер на 600 лева. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение по делото е основателно и следва да бъде уважено в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение