Решение № 2 от 25.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2692/2014 г.

Решение № 2 от 25.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2692/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Образувано е по молбата на ЕТ Б. Х. А., упражняващ търговска дейност под фирма "Б. А. ", с адрес на управление [населено място], [община] дол, за отмяна на влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд № 211 от 29.05.2014 г., по в. гр. д. № 235/2014 г., с което е потвърдено решението на Дупнишкия районен съд № 150/07.03.2014 г., по гр. д. № 1511/2013 г. за уважаване на предявения от [фирма], с. М., [община] срещу касатора, като ответник, иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 2046.52 лв., представляваща част от неустойка по т. 7 от Допълнителните условия на сключен между страните договор за превоз, възлизаща общо на сумата 3 746.52 лв. За да обоснове искането си за отмяна, основано на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК молителят поддържа наличие на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото - 3бр. ЧМР товарителница без подпис и печат и договор № 009 за транспортна спедиция на товари с автомобилен транспорт за международни превози от 25.01.2010 г., сключен с трето лице и [фирма], прекратен към 02.07.2010 г. Ответната по молбата страна не е заявила становище в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 3, във вр. с ал. 2 и сл. ГПК, намира: Разгледана по същество, приетата с определение № 309 от 30.10.2014 г., по горепосоченото дело, за процесуално допустима молба за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, разпоредба, аналогична на чл. 231, б. "а" ГПК (отм.), за да е осъществен състава на посочената правна норма е необходимо твърдяното от страната обстоятелство, или представеното писмено доказателство да има характеристика на новооткрито т. е такова, което същата поради обективна невъзможност, а не поради проявена процесуална небрежност, да не е могла да представи, респ. да не е могла да го посочи и да се позове на него пред инстанцията по същество. Несъмнено е, че да обуслови исканата отмяна то трябва да е релевантно за делото. Последното означава, че това ново обстоятелство или писмено доказателство трябва да е от съществено значение за крайния изход от спора - да подкрепя изцяло твърдените от страната обстоятелства, които са останали недоказани единствено поради липсата му т. е. съществуването му да е достатъчно, за да обоснове друг, различен от постановения, правен резултат. В разглеждания случай предвидените от законодателя, с нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, предпоставки не са налице. Исковата претенция срещу настоящия молител, като ответник в инстанционното производство по делото, основана на чл. 92, ал. 1 ГПК, е уважена по съображения, че в нарушение на поетото с допълнителните условия от сключения между страните договор № 048 от 16.06.2010 г. задължение за бездействие - да не осъществява директни контакти с клиенти на [фирма] преди по време и след извършване на възложен му от това търговско дружество превоз, същият е осъществил директен контакт с клиент на ищеца- частен предприемач "ТРЯСКА Л. А. " - получател по товарни международни превози от България за У., за което последният му е заплатил директно конкретни суми, в съответствие с издадени от него, като превозвач, фактури. Счетено е, че доколкото в договорната клауза на чл. 7 от процесния договор за превоз между страните не е уговорен период от време в който ЕТ Б. Х. А. е договорно обвързан да бездейства, то преценката относно дължимото от съконтрахента изпълнение на това задължение следва да бъде съобразено с обичайната търговска практика, като за ирелевантен по отношение на уговорената компенсаторна неустойка, е възприет начина, по който ответникът се е договорил с клиент на [фирма]. Позовавайки се на породената от договор за спедиция № 009 от 25.01.2010 г. облигационна връзка между [фирма] и ЧП"ТРЯСКА Л. А. " съдилищата в инстанционното производство са счели за доказан и оспорвания по делото факт, че последният е клиент на ищеца по см. на чл. 7 от процесния превозен договор, към датата на осъществения от ЕТ А. директен търговски контакт с него. Следователно освен, че сочените от молителя ЕТ А. писмени доказателства не са представени с молбата за отмяна, то те са били и предмет на преценка от съдилищата в инстанционното производство. Нещо повече, с оглед характера им на частни писмени доказателства, същите са били подложени на преценка от съдебните състави в редовните съдебни инстанции, наред с всички останали доказателства по делото. Отделен в тази вр. е въпросът, че са могли да бъдат и своевременно оспорени от молителя, процесуална възможност от която той не се е възползвал. Следователно тези писмени доказателства- 3 бр. ЧМР и договор от 2501.2010 г., сключен между [фирма] и ЧП "ТРЯСКА Л. А. " нямат характер на нови писмени доказателства, нито касаят новооткрити обстоятелства и след като са били преценявани в инстанционното производство съобразно изискването на чл. 12 ГПК те не могат да обосноват основателността на исканата отмяна. Само за прецизност следва в тази вр. да се посочи, че изводът на КОС, относно качеството на ЧП "ТРЯСКА Л. А. " на клиент на ищеца [фирма] по вложения от страните по делото смисъл в чл. 7 от процесния сключен помежду им договор № 048 от 16.06.2010 г., към релевантния момент е изграден въз основа на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, вкл. заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, според която в процесния период от време последният е издал 9 бр. фактури с основание "международен товарен превоз" с получател именно ЧП "ТРЯСКА Л. А. ". В този см. дори и сочените доказателства да не са били представени в процеса, то те нямат съществено самостоятелно значение за изхода на делото. Неоснователно е и искането за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Визираното второ отменително основание не е неаргументирано от молителя, поради което за състава на касационната инстанция отсъства задължение подробно да го обсъжда. Що се касае до съдържащите се в обстоятелствената част на молбата за отмяна доводи и оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение на КОС, предмет на същата, те, предвид характера на настоящето извънредно производство, в което ВКС е оправомощен да осъществява контрол единствено и само с оглед на изчерпателно посочените от законодателя отменителни основания, са ирелевантни. Ответната по молбата страна не е претендирала разноски за настоящето производството, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл. 78, ал. 3 ГПК настоящият съдебен състав не присъжда деловодни разноски. С оглед горното състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК