Решение № 2639 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12024/2016 г.

Решение № 2639 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12024/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. З. К. - гражданин на Ирак, срещу Решение № 8208 от 28.12.2015 г., постановено по административно дело № 3893/2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ). В жалбата са изложени твърдения, че съдебното решение е неправилно, незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касаторът поддържа изложеното в касационната жалба, като твърди, че написаното в Справка с вх. № МД-22 от 8.01.2018 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно актуалната обстановка в Ирак е невярна и не се отнася за него, тъй като той е преследван по политически причини. О. З. П. на Д. А. за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт С.-Т. изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна решението на АССГ и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Производството пред административният съд е образувано по жалба на касационния жалбоподател срещу Решение № 1417/4.03.2015 г., издадено от Зам. Председателя на Д. А. за бежанците при МС, с което е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут на оспорващия. С обжалваното Решение № 8208 от 28.12.2015 г., постановено по административно дело № 3893/2015 г. на Административен съд С.-град, е отхвърлена жалбата на Х. З. К., търсещ закрила от Ирак против Решение № 1417/4.03.2015 г., издадено от Зам. Председателя на ДАБ. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ приема, че решението на ДАБ е издадено от компетентен административен орган, като са спазени процесуалните правила по ЗУБ. Намира, че правилно административният орган е отказал на чужденеца предоставянето на статут на бежанец, тъй като спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Счита, че спрямо лицето не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Предвид бежанската история на чужденеца, адм. съд приема, че не е налице преследване на лицето по смисъла на закона, съответно не са ангажирани подобни доказателства. Съдът е приел, че чужденецът не е твърдял, че е преживял каквото и да е насилие, като единственото, за което се страхува е неизпълнение на заповед в качеството му на военен, което не е признато като относимо обстоятелство към предвидено основание за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут. Счита, че представената бежанска история е основана на противоречиви факти, поради което е приета като недостоверна. Според решаващият съд установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Ирак, поради реална опасност от тежки посегателства. АССГ с оглед тълкуването на Съда на Европейските общности по дело № С-465 от 2007 г., информацията за ситуацията в Ирак и липсата на тежки и лични заплахи по отношение на жалбоподателя, стига до изводът, че не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преценени са и фактите, свързани с личното положение на молителя, който не е получавал лични заплахи срещу живота и личността си. В заключение решаващият съд приема, че изложените от кандидата причини за нежеланието да се върне в страната по произход, не са обусловени от страх от преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ, поради което председателя на ДАБ, правилно е приел, че молбата е неоснователна. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Правилно АССГ е приел, че спрямо лицето не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че по отношение на лицето не съществуват реални заплахи- той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. В бежанската история не се съдържа какъвто и да е факт за проява на преследване от страна на официалните власти на Ирак. Не е посочен довод, който да обосновава, че се касае за лице, което е обект на преследване по причините по чл. 8 от ЗУБ. Опасенията от преследване не са формирани от обективна ситуация, породена от такива причини, нито се твърди, че поради такива факти е търсена и не е получена закрила в собствената страна. Видно от доказателствата по делото е, че основната причина за напускането на държавата си на произход, чужденеца е обосновал със страх при евентуално неизпълнение на заповед в качеството му на военен, да не настъпят някакви неблагоприятни последствия за него. Правилно административният съд е приел, че предвид противоречията при излагане на този факт не може да се приеме, че това може да се обвърже с основания за преследване. При липсата на установени твърдения за арест, осъждане или друг вид преследване, то следва, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са и релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички факти от личното му положение, свързани с настоящата ситуация в страната. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. На следващо място, видно от мотивите на обжалваният акт, ДАБ е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в страната. Терористичните актове, предизвикани от противопоставянето между шиити и сунити, и мерките, които правителството предприема във връзка с тях, не могат да се определят като вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на даденото тълкуване от Съда на ЕС. О. значение е обстоятелството, че съществува сигурен регион - И. К., в който са приети значителен брой вътрешно разселени лица, които имат достъп до здравеопазване и подпомагане, в това число от международната общност. Действията на правителството следва да се считат за свързани с опазването на обществения ред и сигурността на населението, присъщи за всяка държавна власт, както правилно е приел АССГ. Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че лицето, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Съобразно данните от справките на дирекция "Международна дейност" при ДАБ за актуалната обстановка в страната е възможно завръщането на жалбоподателя в Ирак без да бъдат нарушени основните му човешки права до степен, че да се приеме нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Обосновано се приема, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. На следващо място, настоящият състав счита, че желанието да работи в България и очакването на общо дете с българска гражданка, съотнесени към бежанската история на лицето, не обосновават наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С оглед на обстановката в Ирак и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва извода за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд- С. град следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,