Решение № 12610 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8034/2014 г.

Решение № 12610 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8034/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) "Християнски център", със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, представлявано от Иван Иванов Господинов - чл. на Управителния съвет против решение № 4962 от 9.04.2014 г. на Върховния административен съд, седмо отделение по адм. дело № 11953/2013 г. С него се отхвърля жалбата на Сдружението срещу решение № РД-05-132 от 25 юни 2013 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ). Поддържат се доводи за неправилност на решението, като конкретни касационни основания не се посочват. Ответникът - СЕМ чрез процесуален представител в писмени бележки взема становище за неоснователност на жалбата и моли постановеното от тричленния състав на ВАС решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия на ВАС намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на касатора срещу решение № РД-05-132 от 25 юни 2013 г. на СЕМ, с което са оставени без разглеждане документите му в конкурс за осъществяване на радио-дейност - създаване на програма с общ (политематичен) профил, чрез използване на налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово разпръскване за град Нова Загора и е извършено класиране на кандидатите за лицензия, участвали в конкурса. Прието е от съда, че правният интерес на Сдружението от обжалване на процесния административен акт се засяга оставяне на документите му без разглеждане. Възраженията са били, че след като нормата на чл. 111 от ЗРТ не предвижда изискване за представяне на устав, организационно-творчески и технологичен план и предварителен идеен технически проект, то няма основание документите да бъдат оставени без разглеждане. Второто възражение е било, че съставът на конкурсната комисия е незаконен. Като трето основание се е претендирало дискриминационно отношение по чл. 4, § 2, вр. с § 1, т. 7 от заключителни разпоредби на ЗЗДискр. Съдът е разгледал по същество жалбата, като я е приел за неоснователна. На първо място е приел, че по силата на разпоредба на чл. 116б, т. 6 ЗРТ, в рамките на конкурс като процесния, на органа е предоставена възможност да изисква и други, извън нормативно разписаните документи, от участниците, като е посочил, че същите следва да са ориентирани не към участника, а към конкурса, както точно изисква и нормативната разпоредба - "други документи, свързани с конкурсната процедура". В случая жалбоподателят в първоначалния и допълнително определения срок, съгласно чл. 112, ал. 2 ЗРТ не е представил устав, организационно-творчески и технологичен план, като част от програмния проект и предварителни договори за отстъпени авторски права, които документи не са изискани по преценка на органа, а са нормативно изискуеми по силата на закона. Съдът е приел за неоснователни твърденията за наличие на дискриминационно отношение, тъй като не може да се обоснове извод за различно третиране, а за несъответствие на конкретния участник с изискванията, което е последствие от неговото конкретно поведение в конкурса. По отношение на възражението за наличие на незаконен състав на техническата комисия, след подробен анализ е направен извод, че при преценката си дали в действителност документите на участника са нередовни, СЕМ по никакъв начин не е обвързан от становището на техническата комисия. Същата е конституирана и упражнява компетенциите си само в рамките на дейността на СЕМ, въз основа на вътрешнослужебен акт - Правилника за организиране и провеждане на конкурси от Съвета за електронни медии за лицензиране на радиооператори, разпространяващи своите програми чрез наземно аналогово радиоразпръскване. Същата тази комисия няма самостоятелно правомощия и не формира правнообвързваща воля. Решението да бъдат оставени документите на участника без разглеждане е взето от компетентния орган СЕМ, в съответствие с хипотезата на чл. 112, ал. 2, изр. 2-ро ЗРТ, поради което при вземането му не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При тези констатации жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Касационната жалба не съдържа конкретни касационни доводи, като голяма част от оплакванията се припокриват с тези, направени пред тричленния състав на ВАС. По тях съдът се произнесъл и ги е приел за неоснователни, излагайки подробни мотиви, който се споделят и от настоящата инстанция. Безспорно след като жалбоподателят не е приложил в предоставения му срок всички изискуемите документи - устав, организационно-творчески технологичен план (части от програмния проект), предварителни договори за отстъпени авторски и сродни на авторските права, предварителен идеен проект, подадените за конкурса документи, съгласно нормата на чл. 112, ал. 2 от ЗРТ, не подлежат на разглеждане. В случая тези документи са изискани съгласно регламентирана в закона възможност и не следва да се определят като дискриминационни. Неоснователно е възражението направено от жалбоподателя, че СЕМ в противоречие с чл. 116а, ал. 2 от ЗРТ е провел конкурса за създаване на радиопрограма с общ (политематичен) профил, посочвайки, че Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) "Християнски център" в програмните документи са заявили програма със специализиран профил. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 20 от ЗРТ, където се определят правомощията на СЕМ, СЕМ определя вида и профила на лицензираните по т. 19 програми. Дали програмният профил ще бъде общ (политематичен) профил или специализиран, съгласно § 1, т. 28 от Допълнителните разпоредби на ЗРТ, е в неговите компетенции. По отношение на направеното от жалбоподателя възражение в касационната жалба относно разглеждането на документите им от техническа комисия, а не от законната конкурсна комисия по чл. 116в от ЗРТ следва да се приеме, че не е основателно. Съдът аргументирано е обосновал наличието на техническа комисия като вътрешен орган, който извършва проверка на редовността на представените документи, като при констатирани пропуски и/или недостатъци в документите на кандидатите предлага на СЕМ да даде седемдневен срок за отстраняването им. Техническата комисия няма самостоятелни правомощия. В случая решението да се укаже на жалбоподателите в седемдневен срок да отстранят констатираните пропуски и недостатъци, както и последвалото оставяне на документите на участника без разглеждане е взето от СЕМ. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, както и обосновано е направил изводи за отсъствие на нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. При тези съображения доводите в жалбата са неоснователни и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски е основателно, поради което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) следва да бъде осъден касаторът да заплати в негова полза 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд петчленен състав на втора колегия