Решение № 13090 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7864/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница София към Агенция Митници , чрез процесуалния си представител юрк. Т. Попгеоргиева, против решение 683 от 22.05.2025 г., постановено по адм. дело 330/2024 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отменено по жалба на Ривес ЕООД решение РЗМ 5800-1425/06.08.2024 г., рег. инд. 32-960708, на директора на ТД Митница София към Агенция Митници . В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменително касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател намира, че законосъобразно е извършена процедурата по определяне на нова митническа стойност на процесните стоки. След обсъждане на проведените в хода на съдебното производство експертизи касаторът уточнява, че административният орган не оспорва вида и качеството процесните стоки. Позовава се на решение по дело С-291/15 от 16.06.2016г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) и изтъква, че при наличие на разлика в декларираната цена и средностатистическата за ЕС възниква основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на представената търговска фактура. Развити са подробни съображения относно прилагането на методите, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза / Регламент (ЕС) 952/2013 /. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Ответникът Ривес ЕООД, чрез пълномощника адв. С. Чакалов, в отговор на касационната жалба оспорва нейната основателност и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 704,10 лева.. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Габрово е било решение РЗМ 5800-1425/06.08.2024 г., рег. инд. 32-960708, на директора на ТД Митница София към Агенция Митници , с което на основание чл. 19, ал. 7 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за Митниците /ЗМ/, чл. 29; чл. 48, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, б. а и § 2, чл. 85, § 1, чл. 87, § 1, чл. 89, § 4, чл. 98, § 1 и чл. 101, § 1 от Регламент/ЕС/ 952/2013; чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК е определена нова митническа стойност, различна от посочената в митническа декларация /МД/ МРН24BG005100080570R4 от 10.04.2024 г., за два вида стоки: 1. Обагрен трикотажен плат от памук: 100% памук, с произход Турция, с код по ТАРИК 6006220000, в размер на 32 302,68 лева и 2. Трикотажни платове с ширина, превишаваща 30 см: 95% памук, 5% ликра, с произход Турция, с код по ТАРИК 6004100099, в размер на 2 023,37 лева. В Метод за определяне на стойност за стоките е заличен първи и е вписан шести метод. Съответно е променена митническата стойност /МС/ за целите на ДДС, като за стока 1 от декларираната такава в размер на 16 963,50 лева е определена нова стойност - 32 896,12 лева, а за стока 2 от декларирана в размер на 1 101,22 лева е определена - 2 041,31 лева. Определен е нов размер на задължението на дружеството за ДДС, като за стока 1 е определено ДДС в размер на 6 517,88 лева, вместо посочения - 3 392,70 лева, а за стока 2 дължимият размер е 418,31 лева, вместо 220,24 лева, като Ривес ЕООД е задължено да заплати разликата между определения от него и внесен размер на задължението и новоопределения такъв с решението на стойност 3 323,24 лева, в едно с дължимата лихва. В хода на административното производство е установено, че на 10.04.2024 г. в митническо бюро /МБ/ летище София, при ТД Митница София, от "Ривес" ЕООД е подадена митническа декларация /МД/ за митнически режим допускане за свободно плащане на двата вида стоки, с държава на изпращане и произход - Турция, декларирана е обща фактурна стойност от 8644,44 евро. Към МД са приложени търговска фактура от 27.03.2024 г., издадена от турския продавач; опаковъчен лист към фактурата от същата дата; сертификат за произход от същата дата; фактура за транспорт от 01.04.2024 г. и CMR . При извършената документална проверка митническите органи са установили, че двете стоки са такива с висок риск за финансовите интереси на ЕС, тъй като за такъв вид стоки има засилен митнически контрол, утвърден със Заповед ЗМФ-30/14.01.2020 г. на министъра на финансите, за което е активиран рисков профил, който индикира, че декларираната МС, на основание чл. 70 от Регламент/ЕС/ 952/2013 е значително по-ниска от справедливата цена, валидна за стоки със същия тарифен код в ЕС. Налице е установена разлика със справедливите цени на системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre), което е предпоставка за възникване на съмнения за занижаване на декларираната МС. Задействана е процедура по преразглеждане на декларираната такава на основание чл. 140, §.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. Извършена е и фактическа проверка на стоките от служители на отдел МРР при ТДМ София, резултатите от която са обективирани в съставен протокол от 16.04.2024 г., както и повторна документална проверка, за която е съставен доклад от 17.05.2024 г. Основният метод за определяне на МС е договорната такава, която съответства на фактурираната и посочена в МД, съгласно чл. 70 от Регламент/ЕС/ 952/2013. Проверяващите са отчели, че чл. 74 от същия Регламент предвижда прилагането и на други методи, които следва да се използват при определянето на МС в случай, че този основен е неприложим. При наличие на разлика между средностатистическата за ЕС стойност е възникнало основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната МС без да се оспорва автентичността на представената фактура. При извършената проверка на МС е направено сравнение със справедливата цена на база данните от информационната система "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre), като митническите органи са достигнали до извода, че следва да се определи нова МС чрез последователно прилагане на методите, определени в чл. 74 от Регламента, като се отхвърля приложимостта на основния такъв по чл. 70 от него. Съгласно чл. 74, §.3 от Регламента, когато МС не може да се определи по методите на чл. 70 и чл. 74, §.2, б.а б.г от същия, тя следва да се определи чрез разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него, глава трета от Регламент 952/2013 и на данните, достъпни в страната на вноса, въз основа на наличните и събрани в хода на административното производство данни. От предоставен анализ от отдел МД митническите органи са приели, че МС на двата вида стоки следва да се определи именно по този ред, като е направена съпоставка между данните от МД и представените към нея документи и е направена справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи, като е анализирана стойността на единица тегло по усреднената справедлива цена на системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Посочено е, че декларираната МС на стока 1 е 5,14 лв/кг, справедливата цена е 16,39 лв/кг, а рисковият праг 8,19 лв/кг за трикотажни платове от памук 100%. Декларираната стойност за стока 2 е 5,33 лв/кг, справедливата цена е 18,52 лв/кг, а рисковият праг 9,26 лв/кг за трикотажни платове с ширина, превишаваща 30 см: памук 95%, ликра 5%. Декларираната от дружеството цена за единица тегло е под определената рискова стойност, поради което за целите на обмитяването е определена нова такава на основание чл. 74, §.3 от Регламент/ЕС/ 952/2013: за стока 1 по 9,95 лв/кг или 32 302,68 лв., а за стока 2 9,96 лв./кг или 2 023,37 лв. На тази база е определена нова МС от 32 589,40 лв. за първата и 2 041,31 лв. за втората, както и нов размер на дължим ДДС 6 517,88 лв. за първата и 408,26 лв. за втората, поради което е пресметнато задължение за довнасяне разликата между новоопределения му размер и внесения такъв при декларирането. В съдебното производство пред първоинстанционния съд е приета съдебно - техническа експертиза (основно и допълнително заключение), изготвена от вещо лице специалист текстилен инженер. От изготвените експертизи е видно, че конкретно внесените два вида платове са такива с по-ниско качество и на стойност, по-ниска от платовете от памук, т.к. при производството им е използвана специфична технология "oрen end", при която се произвеждат "най-евтините прежди, което може да доведе до значително ниски цени на изработените от тях платове". Въз основа на така установените факти решаващият съд е приел, че оспорването е допустимо, а оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Първоинстанционният съд е обосновал извод за отмяна административния акт, като е приел, че решението на митническия орган е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. АС-Габрово констатира, че по делото липсват данни митническите органи изобщо да са изследвали състава и вида на мострите, които са взети при проверката, за да се установи с какви стоки следва същите да бъдат сравнени. За да се търси "справедлива цена" по смисъла на § 1, т. 40 от ДР на ЗМ, следва да се сравняват и анализират цените на един и същи или поне на сходни продукти, т.к. при сравнение с различни такива те варират и разликите могат да са съществени. Решаващият съд приема, че сравнението следва да обхване изследване на тези цели за един не малък период, като е предвидено той да бъде за "за многогодишен период" - средно за 4 последователни години, съобразно нормата на § 1, т. 40 от ДР на ЗМ. Такова проследяване въобще не е правено, не е правено сравнение с конкретни предходни сделки с аналогични стоки, поради което не може да се установи справедливата цена на една толкова разпространена и достъпна стока, като памучен трикотаж, за чието производство се използват доста различни технологии и който се внася от различни държави, която стока е нормално да се предлага и на различни цени, с оглед разнообразни фактори, като държава на произход, производствена технология, вид и качество на използваните материали и т.н. АС Габрово е приел за безспорно по делото, че декларираната стойност е именно договорната такава, която е и цената за плащане. След съвкупен анализ на събраните доказателства е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс - според договорната (действително платената) цена на стоките. Счел е, че в решението си митническият орган не е изложил мотиви за неприложимост на цитираната разпоредба. На следващо място, съдът е посочил, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискването за последователност на прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс. С акта се определя нова митническа стойност на стоките на основание чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, с формални мотиви без да извърши задълбочен анализ на представените от вносителя доказателства относно декларираната митническа стойност на внесените стоки. Административният съд е приел за недопустимо едва с писмената защита да се прави опит да се обоснове неприложимостта на чл. 74, § 2 от Регламента. Като аргумент в тази насока е посочено, че по делото не са налице данни, че митническите органи са изследвали качеството на изделията , взети са само мостри, но не са проведени каквито и да било изследвания в тази насока, нито е мотивиран акта с резултати от такива, поради което и не би могло да се направи сравнението по б. а , посочените показатели като технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени от същата държава, в която са произведени декларираните стоки изобщо не са били обект на обсъждане в хода на производството по издаване на оспореното решение. Съдът е констатирал, че не са изследвани и хипотезите на следващите 3 точки от чл. 74, § 2 на Регламента. Не са установени цени на сходни стоки, произведени в Турция; не е изследвана цената, на която внесените стоки или идентични или сходни с тях се продават в ЕС в състоянието, в което са внесени по времето, когато е направен вносът; не са събирани и анализирани данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производство, вкл. на допълнителни елементи. Първостепенният съд е изложил, че липсата на такава информация и изобщо на данни за предприемане на действия от страна на компетентния орган за снабдяване с такава, говори за нереализирано задължение на административния орган да изясни релевантната фактическа обстановка и до нарушение на основни принципи в административния процес по чл. 7, 9, 12 и 13 от АПК, като водещият процеса орган не е приложил служебното начало и не е установил относимите за същото съществени факти и обстоятелства, но въпреки това се е мотивирал и то едва в писмената защита, приложена след даване на ход по съществото на делото, с липса на информация, каквато е следвало да събере или изиска самият той. Въз основа на това административният съд е достиган до краен извод за незаконосъобразност на митническия акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е формирал спора между страните, концентриран върху въпроса налице ли са основанията за определяне на митническа стойност на стоки под 1 и 2 от процесната МД по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 букви а) до г). Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Нормата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение сочи, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.). Посоченото отношение на субсидиарност между различните методи по чл. 74 МКС налага полагане на дължимата грижа от митническите органи чрез последователно обсъждане на всеки един от тях, преди да се изключи неговата приложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст те са длъжни да изложат своите мотиви по начин, който позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи следва да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). Правилно АС-Габрово е приел, че посочените изисквания за мотивираност на решението на митническия орган не са изпълнени. Само констатацията, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за да обоснове извод за това, че са ясни причините, поради които митническият орган преминава към определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Прилагането на § 3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В конкретния случай формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесната стока по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013. Както основателно посочва и първоинстанционният съд, при издаване на решението си директорът на ТД София при Агенция "Митници" е допуснал нарушение на материалния закон поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Правилно и законосъобразно е изложеното от съда, че е недопустимо едва с писмената защита (в настоящия случай с касационната жалба) да се прави опит да се обоснове неприложимостта на чл. 74, § 2 от Регламента. Съответна на доказателствата по делото е констатацията на съда, че по делото не са налице данни, митническите органи да са изследвали качеството на изделията , взети са само мостри, но не са проведени каквито и да било изследвания в тази насока, нито е мотивиран акта с резултати от такива, поради което и не би могло да се направи сравнението по б. а , посочените показатели като технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени от същата държава, в която са произведени декларираните стоки изобщо не са били обект на обсъждане в хода на производството по издаване на оспореното решение. Няма данни по делото да са търсени или установени цени на сходни стоки, произведени в Турция; да е изследвана цената, на която внесените стоки или идентични или сходни с тях се продават в ЕС в състоянието, в което са внесени по времето, когато е направен вносът; да са събирани и анализирани данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производство, вкл. на допълнителни елементи. Вярно е установеното от АС- Габрово, че по делото липсва информация и данни за предприемане на действия от страна на компетентния орган за снабдяване с такава. Правилно и съобразно с доказателствата по делото съдът е отчел нереализирано задължение на административния орган да изясни релевантната фактическа обстановка и нарушение на основни принципи в административния процес. По така изложените съображения решението на АС-Габрово като обосновано и правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят за настоящото производство разноски, в размер на 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност настоящият състав намира за основателно предвид факта, че уговорената и заплатена сума е за изготвяне на отговор и процесуално представителство пред ВАС. В съдебно заседание на 03.12.2025г. процесуален представител на дружеството - адв. С Чакалов не се е явил, поради което възнаграждението следва да бъде редуцирано до размер на 500 лева, който е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,