Решение № 9591 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3122/2018 г.

Решение № 9591 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3122/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Анастасова от [населено място] срещу решение № 459/1.12.2017 г. по адм. д. № 543/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че тъй като собственият й недвижим имот е неизползваем и не генерира отпадъци, такса за битови отпадъци е недължима. В допълнение към касационната жалба излага, че обжалваното решение е постановено без надлежно обсъждане на доказателствата. Твърди, че не е надлежно установено реалното предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесния период, както и не е осигурено ползването на депо за битови отпадъци за територията, в която се намира имотът й – с. Орловец. Излага, че не е обсъдено възражението й, че не е изчислена правилно и поотделно за всяка услуга дължимата такса на база данъчна оценка на имота и промилите, определени от Общинския съвет, за всяка от процесните години. Иска отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира разноски по делото. Ответната страна, Началникът на отдел "Бюджет и местни приходи" при община Полски Тръмбеш не изразява становище по жалбата. Постъпил е писмен отговор от кмета на община Полски Тръмбеш, който не е страна в производството и становището му е неотносимо. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС Велико Търново е отхвърлил жалбата на С. Анастасова срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) № 2017-211/12.06.2017 г. на данъчен инспектор, оправомощен със Заповед № РД-01-05-561/12.07.2012 г., потвърден с Решение № 15/30.06.2017 г. на началника на Отдел "Бюджет и местни приходи" при община Полски Тръмбеш, в частта, в която на жалбоподателката са определени задължения за такса битови отпадъци за периода от 2012 г. до 2016 г. Първоинстанционният съд е приел за установено, че С. Анастасова е собственик на недвижим имот - дворно място в с. Орловец в строителните граници - УПИ ІІІ с кадастрален номер 404 в кв. 51 по плана на с. Орловец, общ. Полски Тръмбеш, като същата е декларирала този имот по реда на ЗМДТ с приложената към преписката Декларация по чл. 14, 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ с вх. № 60201375/21.05.1998 г., но за периода от 2012 г. до 2016 г. не са внесени дължимите суми за данък върху недвижимия имот и ТБО. В резултат на това е издаден процесния АУЗ, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО и лихви за просрочие, като общата сума за това е 111. 88 лева. От тази сума за ТБО - общо 78. 08 лева, от които главница 61. 30 лева и лихва 16. 78 лева. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правните основания и фактическите обстоятелства, послужили като основания за постановяването му. Безспорно е установено, че е извършена служебна проверка на жалбоподателката по данни от подадената декларацията и е констатирано, че съответните публични общински задължения не са платени. Съдът е приел, че по смисъла чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ това е самостоятелно и достатъчно фактическо основание за съставяне на АУЗ. Констатирано е, че в случая е установено задължение за ТБО само за два от трите нормативно допустими компоненти на таксата - за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Посочено е, че неизползването на имота и обстоятелството, че не генерира отпадъци е ирелевантно по отношение на тези два компонента. Съдът е изложил, че таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е дължима по аргумент от чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в случай на реално предоставяне на услугата, с оглед разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ. В тази връзка, въз основа на писмените доказателства по делото е установено фактическото предоставяне на посочената услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване за разглеждания период - от дружества-изпълнители на обществена поръчка с този предмет за съответната година - "ЗБМГ" АД и "Заубермахер България" ЕООД, гр. София (до 2014 г.), както и от страна на служители на общината в с. Орловец (чрез създаденото с тази цел специализирано Общинско предприятие с наименование "Чистота - Полски Тръмбеш", като е отчетено, че в селото има конкретно назначено лице да извършва посочените дейности). Посочено е, че доказателствата за извършването на услуги по почистването са приети без оспорване по реда на чл. 193 ГПК. По тези съображения съдът е приел за опровергано твърдението на жалбоподателката, че почистване в селото не се извършва. За вторият компонент - услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, е посочено, че таксата по чл. 71, т. 3 ЗМДТ се дължи когато общината има депо. Съдът е приел за установено, че община Полски Тръмбеш е осигурила ползване на депо, с оглед приложените договори, като са представени доказателства и за изпълнението на услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа и плащането в резултат на това (платежни нареждания, фактури, протоколи за извършени дейности). Изложено е, че тези множество документи, неоспорени от жалбоподателката, обосновават реалното извършване на услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. По изложените мотиви, съдът е приел дължимост на ТБО, определена с оспорвания акт. Решението е правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Първоинстанционният съд е установил и анализирал релевантните факти, които не са оспорени от страните. В съответствие с фактическите обстоятелства съдът е направил обоснован и правилен правен извод за законосъобразност на оспорения акт. В хода на съдебното производство не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението му е правилно. Преценката на съда за осъществяване на законовите предпоставки, обуславящи дължимост на процесната такса съответства на приложимия материален закон - адресатът на акта е носител на правото на собственост върху имотите, за които общината е осигурила реално предоставяне на дейностите по управление на отпадъците, формиращи размера на публичното задължение. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата редакция) за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо и/или поддържане на чистота на териториите на обществено ползване, а съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите, районите и видът на предоставените услуги за съответния район и честота на сметоизвозване, се определя със заповед на кмета. Според чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ (в приложимите им редакции) не се събира такса, когато услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "поддържане на чистота на териториите за обществено ползване" не се предоставят от общината, а съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато такива няма. Следователно ТБО е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги (чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ – в приложимата редакция). Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. В случая събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се изведе обосновано заключение, че процесните услуги са извършвани на територията, в която се намира имотът на касатора. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът генерира битови отпадъци и в какъв размер. Поради това, при доказана в настоящия казус престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимия имот. По делото са приложени писмени доказателства, неоспорени по реда и в срока на чл. 193, ал. 1 ГПК, в т. ч. заповедите на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; решения на Общински съвет Полски Тръмбеш, с които се приема план-сметки за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, и се определят годишни размери на ТБО за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.; решенията на Общинския съвет за разпределение на персонала по населени места и дейности за процесните години; както и копия от договори за поддържане на депа за ТБО, обхващащи процесния период с приложено извлечение с отразени плащания, както и договори за периода 2008-2014 г., включващи дейности по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на депа за ТБО и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, с приложени платежни нареждания, фактури, протоколи за установяване на извършени дейности и план-графици. Приложено е и решение на Общински съвет Полски Тръмбеш № 423/28.11.2013 г. за създаване на Общинско предприятие "Чистота - Полски Тръмбеш", считано от 1.01.2014 г. с предмет на дейност: организиране на дейността по събиране, извозване и обезвреждане в депа и други съоръжения, на битови отпадъци на територията на Община Полски Тръмбеш; почистване и поддържане на улични платна, площади, алеи, парковете и други територии в Общината, предназначени за обществено ползване; предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища; почистване и поддържане на дъждоприемните шахти в град Полски Тръмбеш; озеленяване: поддръжка на паркове и градини и други зелени и цветни площи, поддръжка на дървесна и храстовидна растителност и залесяване в населени места и извън тях. Въз основа на тези доказателства обосновано административният съд е приел за доказано реалното предоставяне на услугите поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за процесните периоди. Обстоятелството, че не са посочени отделни конкретни стойности на двата вида услуги, а е посочената само общата стойност на ТБО не води до материална незаконосъобразност на АУЗ само на това основание. Съдът с оглед задължението му по чл. 160, ал. 1 ДОПК, следва да реши спора по същество, поради което възраженията на касатора в тази насока, са неоснователни. Преценката на съда за осъществяване на законовите предпоставки, обуславящи дължимост на процесната такса съответства на приложимия материален закон - адресатът на акта е носител на правото на собственост върху имотите, за които общината е осигурила реално предоставяне на дейностите по управление на отпадъците, формиращи размера на публичното задължение. Поради това, като е отхвърлил жалбата, съдът е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение