Решение № 11699 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2014 г.

Решение № 11699 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Асен Иванов Букарев, чрез адв. Тодорова срещу съдебно решение № 7942 от 16.12.2013 г. постановено по адм. дело № 5846 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът неправилно е приел, че с влезли в сила наказателни постановления (НП) на Букарев са отнети общо 39 контролни точки. По делото по безспорен начин е доказано, че отнетите точки с влезли в сила НП са 28. Не всички посочени в заповедта НП са влезли в сила. Съдът не е изяснил въпроса защо в НП № 58751 от 28.05.2007 г. е посочено, че са отнети 13 контролни точки, а в оспорената заповед е посочено, че със същото НП се отнемат само 2 контролни точки. В случая не се касае за допусната грешка от административния орган. С протокол № 722/4 от 27.09.2008 г. е възстановил 13 контролни точки, както следва: 3 контролни точки от НП № 19993 от 16.02.2006 г. и 10 контролни точки от НП № 54422 от 13.04.2007 г. С протокол № 414/19 от 26.06.2010 г. е възстановил 13 контролни точки, както следва: 2 контролни точки от НП № 54422 от 13.04.2007 г. и 11 контролни точки от НП № 58751 от 20.04.2007 г. В обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) е включено единствено последното НП. Посочвайки в заповедта, че с него се отнемат само 2 контролни точки, административният орган е признал, че останалите 11 контролни точки са възстановени по реда на чл. 158, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Прави искане решението да бъде отменено и съдът да постанови решение по съществото на спора или да върне делото за ново разглеждане със задължителни указания. Претендира разноски Ответникът - Началник група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Асен Иванов Букарев срещу заповед № 19638 от 18.12.2012 г., издадена от началник група "Административно-наказателна дейност" ("АНД") в отдел "Пътна полиция" ("ПП") при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 171, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена ПАМ "изземване на свидетелството за управление № 280549470, категория *В***М*, поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание посочени в чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е достигнал до извод, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като е счел, че с влезли в сила четири броя НП на жалбоподателя са отнети общо 39 контролни точки. Приел е, че две от посочените в заповедта НП, а именно НП № 19638 от 18.03.2011 г. и НП № 96707 от 26.11.2010 г., са обжалвани от Букарев пред Софийски районен съд, поради което не може да се приеме, че с тях са му отнети общо 12 контролни точки. С влезли в сила наказателни постановления, а именно НП № 148494 от 12.11.2008 г., НП № 3303 от 28.07.2009 г. и НП № 421 от 26.01.2010 г., са му отнети съответно 6, 10 и 10 контролни точки или общо 26 контролни точки. С влязло в сила НП № 58751 от 28.05.2007 г. на Букарев са отнети 13 контролни точки. Съдът е посочил, че жалбоподателят е представил пред административния орган протоколи за преминато допълнително обучение за частично възстановяване на контролни точки - № 722/4 от 27.09.2008 г. и № 414/19 от 26.06.2010 г. Счел е, че видно от представена от ответника справка, претендираното от Букарев възстановяване на контролни точки е взето предвид, тъй като той има отнети точки не само с посочените в заповедта НП. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм., по-надолу в текста само "Наредба № I-139 от 16.09.2002 г.), разписва, че при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на ЗДвП. Същото предвижда и нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (понастоящем също отменена). Съгласно предписанието на чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-1959 от 27.12.2007 г. е аналогична. Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Видно от посочените разпоредби отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на наказателното постановление. Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен, по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на принудителната административна мярка "изземване на свидетелството за управление". Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Спорен по делото, с оглед твърденията на касационния жалбоподател, е въпросът правилни ли са фактическите констатации на съда и правилно ли е приложен към тях материалния закон. Видно от заповед № 19638 от 18.12.2012 г., на началник група "АНД" в отдел "ПП" при СДВР, административният орган е приел, че на жалбоподателя са отнети общо 40 точки по шест броя влезли в сила НП. В хода на производството пред административния съд безспорно е установено, че две от шестте посочени в заповедта НП са обжалвани и не са влезли в сила. Безспорно е установено също така, че с три влезли в сила НП (НП № 148494 от 12.11.2008 г., НП № 3303 от 28.07.2009 г. и НП № 421 от 26.01.2010 г.) са му отнети общо 26 контролни точки. Спорният по делото въпрос е за броя отнети контролни точки на жалбоподателя с НП № 58751 от 28.05.2007 г. Видно от самото НП, в него е посочено, че на Букарев са отнети 13 контролни точки. В оспорената заповед обаче отнетите точки по посоченото НП са отразени като 2. По делото не са налице твърдения от страна на ответника за наличие на допусната в заповедта очевидна фактическа грешка, нито е представено решение по чл. 62, ал. 2 от АПК за поправката на такава. Не е спорен и фактът, че на 27.09.2008 г. и на 26.06.2010 г. жалбоподателят е възстановявал по 13 контролни точки след преминато допълнително обучение за частично възстановяване на контролни точки, в съответствие с предвидената в чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП възможност. НП № 58751 от 28.05.2007 г. е издадено преди датата на възстановяване на контролните точки. С оглед изложеното следва да се приеме, че част от възстановените от Букарев контролни точки са и от отнетите му с НП № 58751 от 28.05.2007 г. Посоченото явно е възприето от административния орган, предвид направеното отразяване в заповедта, тъй като 11 от 13-те отнети с постановлението контролни точки не са отчетени при издаването й. Следователно борът от точките, отнети в резултат на описаните в заповедта за прилагане на ПАМ и влезли в сила НП възлиза на 28 и не надхвърля лимита по чл. 2 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. Изложеното води до извод за липса на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съответно до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Като е приел противното административният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено. При безспорно установена фактическа обстановка оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора заявеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да Столична дирекция на вътрешните работи, юридическото лице в чиято структура се намира органът издал оспорения акт, да заплати на Асен Иванов Букарев сумата от 500, 00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,