Решение № 7650 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5292/2021 г.

Решение № 7650 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5292/2021 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Староселска череша" ЕООД, чрез адв. Андреева, срещу решение № 48 от 22.03.2021 г. по адм. д. № 305/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу решение № 20/04/1/0.0.3169/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ с изх. № 01-2600/3168/17.07.2020 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е отказано частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по заявка за плащане № 20/04/1/0.0.3169/3/01 от 31.01.2020 г., общо в размер на 17 494, 92 лв., като неоснователна. Касационният жалбоподател, в касационната жалба и в съдебно заседание, навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по същество на спора, с което оспореният административен акт, в обжалваната част, да бъде отменен. Претендират се разноски. Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, в писмен отговор, чрез юрк. Гачев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на ВАС намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна е установено, че на 24.02.2017 г. между "Староселска череша" ЕООД и ДФЗ е бил сключен договор № 20/04/1/0.0.3169 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР с предмет на договора "Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобрен проект № 20/04/1/0.0.3169 "Презасаждане на съществуваща черешова градина, закупуване на земеделска техника и машини". Според чл. 3, ал. 1 от този договор първоначално одобрената финансова помощ, въз основа на представените документи, е 37 905, 50 лв. и представлява до 65 % от одобрените и реално извършени разходи за осъществяване на проекта. След подаване на заявка за изплащане на финансова помощ от страна на дружеството от 31.01.2020 г., на 17.07.2020 г. административният орган е постановил обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 20/04/1/0.0.3169/3/01/03/01, с което по описания по-горе договор е одобрил изплащането на финансова помощ в размер на 20 410, 58 лв. за подробно описани активи и отказал частично изплащането на финансовата помощ по същата заявка общо в размер на 17 494, 92 лв. Прието е, че съгласно сключения договор на 24.02.2017 г., одобрената за финансиране финансова помощ е в размер на 65 % от одобрените за финансиране разходи за проекти, изцяло свързани с изпълняване на поет ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г. "Староселска череша" ЕООД е било одобрено за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" – направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2012 г., като за неизпълнение на ангажимента през 2016 г. е издаден акт за прекратяването му по вина на ползвателя и актът е придобил стабилитет след проведено съдебно оспорване, на 22.01.2019 г. (след датата на сключване на договор № 20/04/1/0.0.3169 и към момента на предявяване на заявка за плащане). Посочено е, че условията за увеличената с 15 % финансова помощ се считат за неизпълнени и в разрез с чл. 16, ал. 3 от договора за финансово подпомагане, като във връзка с установеното неспазване разпоредбите на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/2015 г. и чл. 9, ал. 1, т. 12 от договор № 20/04/1/0.0.3169/24.02.2017 г. органът е наложил финансова корекция на одобрената за финансиране субсидия в размер на 8 747, 46 лв. Санкция в същия размер е наложена с акта и на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 49, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/2015 г. и чл. 63 от Регламент № 809/2014 г. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на материалноправните основания за издаването на административния акт е прието, че липсата на валиден агроекологичен ангажимент, прекратен по вина на ползвателя, съобразно и договорните условия, игнорира приложимостта на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/2015 г., доколкото законодателят категорично е обвързал увеличението на помощта над 50 % с наличието на участие и изпълнение от страна на кандидата на агроекологични ангажименти по посочените мерки и направления. Прието е, че законосъобразно е била наложена и административна санкция в същия размер. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. По делото безспорно е установено, че след сключването на договор № 20/04/1/0.0.3169 от 24.02.2017 г. между ДФЗ и бенефициента, за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, с влязло в сила съдебно решение на 22.01.2019 г., въз основа на Уведомително писмо изх. № 01-2600/260#9 от 09.08.2017 г. ДФ "Земеделие" е отказал предоставянето на финансова помощ и е прекратил агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. спрямо дружеството. За да е приложима възможността по чл. 3 от договор № 20/04/1/0.0.3169 за получаване на финансова помощ над 50 %, в случая 65 %, договорът предвижда в чл. 9, ал. 1, т. 12, изр. второ задължение когато помощта е отпусната в по-голям размер поради съответствие с условието по чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г., изискването да се счита за изпълнено, ако поетият от ползвателя многогодишен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР – 2014-2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания" направление "Биологично земеделие" да не е бил прекратен, поради виновно поведение на ползвателя, с влязъл в сила акт на компетентния орган, каквото виновно поведение в случая е било установено с влязъл в сила съдебен акт.. Поради наличието на сочените предпоставки първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че е отпаднало материалноправното условие на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за изплащане на субсидия в увеличен размер. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора, че прекратеният агроекологичен ангажимент, който е за минал период, не следва да рефлектира върху издаването на административния акт, респ. неправилни са били мотивите на съда в тази насока. Съобразно клаузите на договора, които са задължителни за страните, в чл. 9, ал. 1, т. 12 от последния изрично се предвижда когато инвестицията касае изпълняван агроекологичен ангажимент той да не е бил прекратен по вина на ползвателя с влязъл в сила акт на компетентен орган. Видно от приложените по делото решение № 3 от 07.02.2018 г. по адм. д. № 287/2017 г. на Административен съд – Сливен, потвърдено с решение № 869 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 4744/2018 г. на ВАС, четвърто отделение, е отхвърлено оспорването срещу уведомително писмо, с което е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. Предмет на тази инвестиция е биологично отглеждане на череши, а видно от чл. 1, ал. 1 на сключения договор на 24.02.2017 г. безвъзмездната финансова помощ се предоставя по одобрен проект "Презасаждане на съществуваща черешова градина, закупуване на земеделска техника и машини", т. е. налице е релация в предмета на двете инвестиции. Дали дружеството извършва дейността по биопроизводство с или без прекъсване, с или без субсидия или наличие на определен сертификат, са обстоятелства, които не са относими към спора, касаещ наличието на неизпълнени клаузи по сключен административен договор. Неотносим към спора е и фактът, че договорът предвижда възможност за неизплащане на субсидия поради липса на бюджет (чл. 1, ал. 2 от договора), тъй като това не е било основанието за издаване на административния акт. Неоснователен е доводът, че размерът на наложената корекция е дублиран, тъй като се касае за две независими прихващания – прихващане въз основа на условие, предвидено в административен договор като финансова корекция и самостоятелна административна санкция, основана на чл. 63, § 1 от Регламент за изпълнение на ЕС № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че стойността на цялата инвестиция е в размер на 88 645, 49 лв., от които одобрени от ДФЗ като допустими разходи са сума в размер на 58 316, 16 лв., която стойност при интензитет от 65 % (при договарянето) формира стойност на финансовата помощ в размер на 37 905, 50 лв. При констатиране неизпълнение на условието по чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/2015 г. и извършената редукция на интензитета от 65 % на 50 % върху определения вече като допустим размер на разходите от 58 316, 16 лв., дава сума от 29 158, 08 лв. При заявена за изплащане помощ в размер на 37 905, 50 лв., разликата между същата и определената 29 158, 08 лв. (50 % от допустимия размер на разходите) се редуцира на сума в размер на 8 747, 46 лв., посочена в оспорения акт като финансова корекция. В случая е приложена и административна санкция по чл. 49, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/2015 г., определена съобразно цитирания по-горе текст на чл. 63, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията от 17.07.2014 г. в същия размер. По изложените мотиви, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид претендирането на разноски в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 (сто) лева, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение