Решение № 5711 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11778/2015 г.

Решение № 5711 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11778/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Бургас център", гр. Бургас, чрез юрк. Гелова, против решение № 1071/17.06.2015 г. по адм. дело № 2301/2012 г. на Административен съд-Бургас. С доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяна на решението със законните последици. Подадена е и частна жалба от МП "Пристанище Бургас център" срещу постановеното в производство по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК определение № 1663/11.08.2015 г. по делото, като се твърди, че произнасянето по дължимостта на разноските е обвързано от изхода на касационното производство. Ответникът "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, чрез процесуалните си представители адв. Пекунов и юрк. Добрев, в писмено възражение по касационната жалба излага становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради мотивирането му с следващо се тарифиране по трети код, различен от декларирания и определения с процесния административен акт и предлага отмяна на решението и постановяване на ново такова по същество, поради изясненост на делото от фактическа страна. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отменил решение № 5756/24.09.2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център", като незаконосъобразно, като е приел, че определения нов тарифен код по КН - 2707 9999 на стоката, изнесена и декларирана от "Лукойл Нефтохим-Бургас" АД по ЕАД МРН 11BG001007А0008899/20110820 не отговаря на установените от приетите по делото експертизи характеристики на стоката. Изложени са доводи за химическите показатели, като е прието, че те не сочат и на декларирания код 2710 1999. Изложени са подробни мотиви от фактическа страна досежно акредитацията на митническата лаболатория, изготвила МЛЕ, и от правна- по Обяснителните бележки към Хармонизираната система /ОБХС/ за новата позиция, решение от 12.06.2014 г. на СЕС по дело С-330/2013 г., относно тълкуване на позиции 2710 и 2707 от КН. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, предвид следната допълнителна мотивировка: В обсъденото от първата съдебна инстанция решение от 12.06.2014 г. на СЕС по дело С-330/2013 г., образувано по преюдициално запитване на Административен съд-Бургас по адм. дело № 2498/2012 г. относно тълкуване на позиции 2710 и 2707 от КН, задължително по смисъла на чл. 633 от ГПК за съдилищата и учрежденията, освен т. 38 /в позиция 2707 се класират продуктите в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - критерия е неароматните съставки да преобладават тегловно/ са постановени и т. 40-48 /т. 2 от мотивите/, невзети предвид от съда. Те касая изчерпателно тълкуване досежно наличие на разлика в понятията "ароматни съставки" и " ароматни въглеводороди", използвани в Глава 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, а именно, че първото понятие е по-широко от второто. От приетите без оспорване заключения на СХЕ е установено, че анализа на продукта за наличие на ароматни съставки, извършен от МЛЕ-гр. Русе е по метода на разделяне, съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН, който метод не е стандартизиран като международен или национален стандарт и същия не влиза в обхвата на акредитация на изпитвателните лаборатории в България. Този метод не е точен /коректен/, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, който включва и други въглеводороди /парафинови, нафтенови, олефинови и пр./, както и други ароматни съставки-асфалто смолисти вещества. Методът не е точен и защото при него се отделят и тегловно се определят неароматните съставки, а разликата до 100% се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди, т. е. не се отделят и не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Вещото лице е категорично, че в случая е приложим друг стандартизиран метод за определяне съдържанието на въглеводородните групи, включително и за ароматните съставки на нефтения продукт, а именно метода ASTM D 2007-98, който в случая не е използван. Тези изводи на експертизите са в унисон с визираното в т. 2 от решение С-330/2013 г. на СЕС, с оглед даденото тълкуване на понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" - в ароматните съставки на процесния продукт влизат освен ароматните въглеводороди и други съставки, които в случая не са изследвани и установени по категоричен начин от МЛЕ № 31/08.09.2011 г. Следователно липсват данни за тегловното съотношение на ароматните спрямо неароматните съставки на процесния продукт "тежко гориво" и не са налице предпоставките за определяне на нов тарифен код за този продукт - код 2707. Преобладаването тегловно на ароматните въглеводороди в състава на продукта, не е равнозначно на преобладаване тегловно на ароматните съставки. Ето защо не са налице основанията за претарифиране на процесния продукт в позиция 2707, съответно в подпозиция 9999 - от органа, което е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесното решение с оглед разпоредбата на чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г. Като е отменил решението, макар и приемайки за съответен на износа друг код, административният съд е обосновал незаконосъобразността с допуснати нарушения при издаване на оспореното решение № 5756/24.09.2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център", поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Частната жалба срещу определение № 1663/11.08.2015 г. по адм. дело № 2301/2012 г. на Административен съд-Бургас, с което са присъдени разноски в полза на жалбоподателя пред първата инстанция в производство по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК също се явява неоснователна. Определението е мотивирано с дължимост на реално направените в процеса разноски-държавна такса, юрк. възнаграждение по Наредба № 1/2004 г., депозит за СХЕ и разноски за анализ на мазут, на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, поради цялостна отмяна на оспорения административен акт. По присъдения размер на разноските не се спори. Доводът по частната жалба касае "преждевременно " присъждане на разноските и ангажиране отговорността на административния орган по ал. 1, чл. 143 АПК, преди произнасяне на касационната инстанция и при подадена в срок касационна жалба. Това възражение не сочи на незаконосъобразност на определението, тъй като нормата на чл. 248 ГПК визира изрично срокове, в които следва да се поиска допълване на решението в частта за разноските, които са с преклузивен характер и не са обвързани с влизане в сила на решението. Предвид това обжалваното определение следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касатора дължи юрк. възнаграждение в размер на 300 лв. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение