Решение № 11609 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Перфект солюшън ЕООД, ЕИК 205798846, подадена чрез адвокат Георгиев срещу Решение 17190/20.05.2025 г. постановено по адм.д. 3592/2025 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-2222 1524 002026-091-001/05.11.2024г., издаден от В. В. П. на длъжност началник на сектор - възложител на ревизията и З. Т. Н. на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията при ТД НАП София, потвърден с Решение 105/ 03.02.2025г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителни практики София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, съдът не е обсъдил в цялост доказателствата по делото поради което е достигнал до неправилен извод за дължимост на установените данъчни задължения. По съображения изложени в касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменен и издадения ревизионен акт. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание чрез адв.Белелиева. Претендират се разноски съгласно представен списък. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Зарева оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд София град е бил Ревизионен акт Р-2222 1524 002026-091-001/05.11.2024г., издаден от В. В. П. на длъжност началник на сектор - възложител на ревизията, и З. Т. Н. на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията при ТД НАП София, с който на Перфект солюшън ЕООД е отказано приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 40 069,40 лв. и са начислени лихви за забава в размер от 10 497,70лв. За да отхвърли жалбата решаващият състав на Административен съд София град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентни орган, в кръга на определените правомощия и в предвидената форма, като не са установени съществени процесуални нарушения в ревизионното производство. Относно материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че условията за възникване правото на приспадане на ДДС не са установени по несъмнен начин, а изложените твърдения в жалбата за наличие на всички необходими предпоставки за приспадане на ДДС по процесните фактури не е подкрепено от доказателствата по делото. Според административният съд, в случая не е доказано, че стоките, предмет на доставки по процесните фактури са използвани от получателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки, както и че наличието единствено на фактури, приемо-предавателни протоколи и заявки за част от фактурираните доставки, не може да обоснове извод за реалното им изпълнение. Съдът е приел, че част от стоките, предмет на доставка, не са индивидуализирани в достатъчна степен във фактурите и приемо-предавателните протоколи. Не е кредитирал представените по делото договори за отдаване под наем на МПС на албански граждани и обясненията на ревизираното лице, че резервните части са закупувани именно от наемателите на МПС. Наличието на плащане, според съда, ведно с останалите документи - заявки, фактури, ППП, придава привидност, но не и реалност на доставките, поради което в ревизионното производство са формирани обосновани изводи, че доставките са привидни и са налице данни за злоупотреби по веригата от доставчици. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Принципно правилно е даденото в съдебното решение тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено с установената съдебна практика, както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съд следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. В случая намира приложение и тълкуването, дадено в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. В конкретния случай настоящата инстанция споделя аргументите на касатора за наличие на осъществени реални доставки по процесните фактури и за необоснованост на изводите на решаващия съд с оглед фактите и доказателствата по делото. В хода на ревизията е установено, че дейността на задълженото лице е свързана извършване на резервации за товарни превозни средства за място във ферибот по фериботни линии, отдаване под наем на МПС на физически лица и извършване на транспортни услуги. Предмет на доставка по спорните фактури издадени от Г. ЕООД са различни авточасти за МПС, отдадени под наем от ревизираното дружество. За установяване реалността на доставките по процесните фактури са представени приемо-предавателни протоколи, заявки и документи за извършено плащане. Противно на становището на състава на първоинстанционния съд, от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, се установява реалност на доставките на стоки по процесните фактури. Необосновано съдът е приел, че липсва индивидуализация на същите. В съставените протоколи към всяка една от фактурите, стоките са иднивидуализирани с конкретното наименование на стоката, брой и цена. Представени са договори за отдаване на МПС за временно ползване на физически лица за извършване на курсове за превоз на товари - стоки и колети на територията България, Гърция, Черна гора, Македония, Сърбия, Турция и Албания, съгласно които наемодателят има право да иска от наемателите документи за използваните материали и се задължава да заплати стойността на използваните консумативи и разходи за техническа поддръжка. Според договорите, наемателят получава цената за извършване на цитираните дейности и извършения ремонт след предоставяне на документи за това. В тази връзка, следва да се приемат за логични и доказани твърденията на ревизираното лице, според които ползвателите на МПС са поръчвали авточасти съобразно конкретната необходимост и са заплащали същите на доставчика, който от своя страна е издавал фактури на името на наемодателя, а отношенията между наемодателя и ползвателите се уреждали впоследствие. Тези частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК, поради което обсъдени ведно с останалите доказателства, обосновават извод за реалност на доставките. Недоказани са и изводите на съда за участие на ревизираното лице във верига от доставки с цел данъчна измама. За това твърдение ревизиращите органи са се позовали на констатации на невлязъл в сила ревизионен акт по отношение на прекия доставчик Г. ЕООД, с който не е признато право на данъчен кредит за доставки на авточасти от БУЛТЕКС ЕВРОПА ЕООД и АРТЕКС 2001 ЕООД. Още повече, ревизионният акт е отменен в по-голямата му част именно по отношение на задълженията за ДДС вследствие на непризнато право на данъчен кредит по издадените от предходни доставчици фактури, което се установява от постановеното решение на ВАС по адм.д.5031/2005г. В този смисъл, основателно се явява възражението на ответната страна изложено съдебно заседание за непавилност на изводите на административния съд за знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Изложеното налага извод, че от събраните по делото писмени доказателства се установява реалност на процесните доставки, поради което и неправилно с ревизионния акт не е признато правото на данъчен кредит. Неправилно с ревизионния акт е начислен и ДДС в размер на 186.59 лева по фактура ...262/17.03.2022г., доколкото не е установена реална доставка към "Елан Логистик" ООД, а фактура с този номер е издадена на друго юридическо лице. Предвид горното първоинстанционното решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния ревизионен акт. На касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 6 055 лева, представляващи заплатени държавни такси в размер на 455 лева, от които 50 лв. за първоинстанционното производство и 405 лева за касационното и адвокатско възнаграждение от 5 600 лева (3 600 лв. за първоинстанционното производство и 2 000 лева за касационното). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,