Решение № 11609 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7663/2010 г.

Решение № 11609 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7663/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 90, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба от Сивапалан Менакант, гражданин на Шри Ланка против решение № 5749/03.05.2010 г., постановено по адм. д. № 14651/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена неговата жалба против решение № 527/02.11.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет. В касационната жалба са релевирани твърдения за нарушение на материалния и процесуалния закон-касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че решаващия състав на ВАС не е обсъдил неговите доводи, както и фактите и обстоятелствата от бежанската му история, което е довело до постановяване на несъобразено с чл. 8 и 9 ЗУБ решение. Настоява, че въпреки посоченото в Справката от ДАБ за положението в Шри Ланка, ситуацията в страната е нестабилна. Моли решението да бъде отменено и делото решено по същество, като се дадат указания на административния орган за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. В о. с. з. на ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответникът по жалбата - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС отхвърлил жалбата на Сивапалан Менакант, гражданин на Шри Ланка, против решение № 527/02.11.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ . От приложените по делото писмени доказателства съдът приел, че то е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Обсъдил, че чужденецът е напуснал Шри Ланка легално през месец декември 2007 г., а през месец май 2009 г. е задържан от българските власти при опит да влезе в Република България с фалшив малайзийски паспорт. Посочил, че като причина за предоставяне на статут чужденецът твърдял проблеми с организацията "Тамилски тигри" и други организации, които насилствено се опитвали да привличат предимно млади хора да воюват на тяхна страна и че на два пъти бил задържан от различни групировки и освобождаван след молба от страна на неговия баща. Преценил, че заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като обосновал този извод с анализ на противоречията в обясненията на кандидата. Оттук извел извод и за липса на мотиви за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Допълнил, че кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт. Оттук съдът извел решаващия извод, че по отношение на чужденеца, търсещ закрила, не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Предвид фактите и обстоятелствата, посочени в обясненията на търсещия закрила чужденец, съпоставени с данните от справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ на МС от 27.05.2008 г. /л. 11 от делото/, установяваща, че гражданската война в Шри Ланка е на фаза приключване, предвид признатото от страна на организацията LTTE поражение, изводите на първоинстанционния съд се явяват обосновани и правилни. Установено е, че чужденецът напуснал легално страната си на произход Шри Ланка на 16 декември 2007 г. със самолетен полет до Малайзия, откъдето легално и с малайзийски паспорт заминал за Дубай, откъдето легално влязъл в Иран, после пак легално в Турция, после в Грузия и отново в Турция, откъдето, на 08.05.2009 г. преминал нелегално границата на РБ. Последното обстоятелство е безспорно установено от представената на л. 43 заповед № ОЧ 634/09.05.2009 г. за принудително отвеждане на чужденец до границата на РБ. Горните обстоятелства, наред с посочените противоречиви твърдения досежно причините за предоставяне на статут обосновава извод за законосъобразност на постановения отказ. При проведените интервюта са наведени противоречиви твърдения относно местопребиваването на чужденеца през периода преди напускане на страната на произход, а фактът, че е напуснал страната си легално, със самолет и редовен национален паспорт, обосновава извод, че не е преследван от официалните власти в Шри Ланка. Затова са обосновани изводите на съда, че заявените основания са извън приложното поле на чл. 8 и 9 ЗУБ. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ /в приложимата редакция на закона след изм. по ДВ, бр. 52/2007 г./, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Поради това, че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателя, обосновано е прието от административния орган и от съда, че не може да се направи извод за реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, т. е. не са налице включително условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от същия закон, както се твърди в настоящата жалба. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че по отношение на чужденеца не може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността му, като цивилно лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., поради което намира, че обжалваното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС е законосъобразно, включително относно отказания хуманитарен статут. По отношение на довода, въведен като основание едва с касационната жалба, че на чужденеца не му бил осигурен превод от тамилски език, откъдето дошли и противоречията в обясненията на кандидата, съдът го намира за неоснователно, предвид приложеното по делото на л. 15 интервю, проведено на английски език, за който език касаторът изрично посочил че владее, и което подписал без забележки. Същото обстоятелство е заявено на 05.11.2009 г. и при връчване на решението на председателя на ДАБ. С оглед горните съображения се налага изводът, че съдът направил законосъобразна преценка на обжалвания акт, издаден от председателя на ДАБ при МС, който правилно приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в хипотезите на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия