Решение № 1897 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15926/2010 г.

Решение № 1897 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15926/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петко Христосов Куковски от гр. Хисаря против решение № 1537 от 15.11.2010 г., постановено по административно дело № 1723 по описа за 2010 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 199 от 05.08.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № 3708064384 от 02.06.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, с което е отказано зачитане на трудов стаж на основание чл. 99, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) за времето от 05.08.1959 до 04.09.1961 г., през което касаторът е изтърпявал наказание "лишаване от свобода". Наведените доводи в касационната жалба се свеждат до незаконосъобразност на постановения съдебен акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, по силата на което да му бъде отпусната добавка към пенсията на основание чл. 9, т. 5 от ЗПГРРЛ. Ответникът - директорът на РУСО - Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрк. Мария Тосева-Колева, с писмено възражение оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административния съд - Пловдив, са решение № 199 от 05.08.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № 3708064384 от 02.06.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, с което на Петко Христосов Куковски от гр. Хисаря е отказано отпускане на добавка по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ и изменение на получаваната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при зачитане за трудов стаж на времето, през което лицето е изтърпявало наказание "лишаване от свобода" въз основа на присъда, постановена по НОХД № 387 от 1960 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Мотивите на административния орган са били основани на решението от 09.03.2010 г. на централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ, която е отхвърлила искането за установяване на репресия, и предвид липсата на категорични данни за осъществена репресия върху Куковски органът е обосновал отказа си да признае за трудов стаж времето, прекарано от заявителя в затвора. С постановеното решение Административният съд - Пловдив, е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не установяват твърдения от жалбоподателя факт на упражнена върху него репресия по политически причини. Счел е, че липсвали данни за прекараното от Куковски време в затвора да му е било признато право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Съдът е отбелязал, че по делото не е бил представен и документ, издаден от Министерството на правосъдието на основание чл. 2, ал. 1 от ПМС № 139 от 21.07.1992 г. за прилагане на чл. 7 от ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 62 от 31.07.1992 г.), който да удостоверява обстоятелството, че жалбоподателят е лице по чл. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, осъдено по наказателно дело, което е било незаконно репресирано заради неговия произход, политически или религиозни убеждения. Приел е, че след като по отношение на жалбоподателя Куковски не е налице основанието по чл. 7, ал. 1 от ЗПГРРЛ за зачитане на прекараното време в затвора за трудов стаж, то административният орган е издал законосъобразен акт. Решението на Административния съд - Пловдив, с което е приел издадените административни актове за законосъобразни, е постановено при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обосновано. Формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Правилно е прието, че спрямо касатора не са били налице фактическите основания по чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ, за да бъде уважено искането за отпускане на добавка по чл. 9, ал. 1 от същия закон. Установено е, че със заявление вх. № 12133 от 21.02.2008 г. до РУСО - Пловдив, Петко Куковски е направил искане да му се зачете за трудов стаж времето от 05.08.1959 до 04.09.1961 г., през което е изтърпявал наказанието "лишаване от свобода" в Затвора - град Пловдив, в изпълнение на присъда, постановена по НОХД № 387 от 1960 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Препис от тази присъда не е приложен по делото поради изтекъл срок на съхранение и унищожаването й. От представеното свидетелство за съдимост, издадено от Районния съд - Пловдив, е видно, че Петко Куковски е бил осъден на 3 години лишаване от свобода и глоба от 200 лева по НОХД № 387 от 1960 г. на ПОС на основание чл. 131, ал. 1 от Наказателния кодекс. С решението си от 09.03.2010 г. централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ е отхвърлила искането за установяване на незаконна репресия по отношение на Куковски поради липса на доказателства за релевантна репресия. С разпореждане № 3708064384 от 02.06.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО - Пловдив, му е отказано зачитане на трудов стаж на основание чл. 99, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) за времето от 05.08.1959 до 04.09.1961 г. Член 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ (изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2005 г.) създава право на добавка към получаваните пенсии на лицата по чл. 1, т. 1 от същия закон. С тази разпоредба е обявена политическа и гражданска реабилитация на лицата, осъдени по наказателни дела през периода 12.09.1944-10.11.1989 г., и съответстващо се обезщетение. Установяването на обстоятелствата по чл. 1 се извършва по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ с представяне на съответни писмени доказателства. За да бъде обявено едно лице за реабилитирано по смисъла на чл. 1, т. 1 и 2 от ЗПГРРЛ, следва то да е било незаконно репресирано заради произход, политически убеждения или религиозни вярвания. За трудов стаж на основание чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) се признава само времето, прекарано в затвори от тези лица, които попадат в обсега на чл. 1, т. 1 и 2 от закона - осъдените по наказателни дела и незаконно задържаните в поделенията на МВР и други места. Трудовият стаж по чл. 7 ЗПГРРЛ се установява с документ, издаден от Министерството на правосъдието, и с решение на регионалните комисии или на централната комисия за политическа и гражданска реабилитация. Както правилно е приел административният съд, по делото не е установено, че за прекараното от касатора време в затвора му е било признато право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Не е представен и документ, издаден от Министерството на правосъдието на основание чл. 2, ал. 1 от ПМС № 139 от 21.07.1992 г. за прилагане на чл. 7 от ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 62 от 31.07.1992 г.), който да удостоверява обстоятелството, че касаторът е лице по чл. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, осъдено по наказателно дело, което е било незаконно репресирано заради неговия произход, политически или религиозни убеждения. Данните в преписката сочат, че представеният документ е издаден от Затвора - Пловдив, и с него не може да се удостоверява фактът на незаконно репресиране, а само обстоятелства относно времето, прекарано в затвора, и основанието за налагане на наказанието "лишаване от свобода". Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, тъй като не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд обосновано е приел, че след като с решение на централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ е призната за установена липсата на незаконна репресия по отношение на касатора, той няма право на добавката по чл. 9 ЗПГРРЛ, независимо че е бил осъден на лишаване от свобода. Не може да се претендира тази добавка само въз основа на обстоятелството, че лицето е било осъдено на лишаване от свобода за престъпление по чл. 131 от НК от 1951 г., глава пета - Престъпления против личността. Следва да бъде споделен и изводът на административния съд, че касаторът не би могъл да се ползва от правата по чл. 7 по силата на прякото действие на ЗПГРРЛ, тъй като престъплението, за което е осъден, не е равносилно на незаконна репресия по политически причини и не представлява репресия по смисъла на чл. 9 ЗПГРРЛ. Както правилно е отбелязал административният съд, според приложимата норма от глава пета на Наказателния кодекс от 1951 г., действащ към релевантния момент, чл. 131, ал. 1. "Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятието си като лекар, шофьор и други, се наказва с лишаване от свобода до 10 години и глоба до 200 лева."; ал. 2. "Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие, което той няма право да упражнява."; ал. 3. "Ако в горните случаи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смъртта на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години, а в особено тежки случаи с лишаване от свобода за срок от 20 години или смърт." От казаното категорично се налага изводът, че касаторът не попада сред лицата по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ. При тези данни формулираният краен извод на съда за законосъобразност на оспореното пред него решение на административния орган и потвърденото с него разпореждане е правилен. Съдът е пристъпил към постановяване на решение при изяснена фактическа обстановка и законосъобразно е приел, че касаторът Куковски не е носител на материалното право на месечна добавка към получаваните пенсии на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ. Оспореният акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните законови изисквания и като е отхвърлил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Предвид изложеното Върховният административен съд - шесто отделение, намира, че по делото не е доказана репресия от такъв характер, поради което са неприложими разпоредбите на чл. 7 за признаване на трудов стаж и чл. 9 във връзка с чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ за добавка към пенсията. Постановеното решение на Административния съд - Пловдив, е правилно и обосновано и не са налице касационни основания, водещи до неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Петко Христосов Куковски следва да бъде осъден да заплати на РУСО - Пловдив, разноски по делото в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,