Решение № 3195 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4781/2019 г.

Решение № 3195 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4781/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ушатов, от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Атанасов, против решение № 44 от 21.02.2019 г. постановено по адм. дело № 256/2018 г. на Административен съд Кюстендил, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД 04-445/16.04.2018 г. на кмета на община Дупница като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът: кмета на община Дупница, чрез процесуалния му представител - адв. Василев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: Е. Ушатова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорената пред АС-Кюстендил заповед № РД 04-445/16.04.2018 г. на кмета на община - Дупница е наредено премахването на селскостопанска постройка - кокошарник, находяща се в УПИ III-24, кв. 4 по плана на с. Пиперево, община Дупница, като неподходяща по местоположение и разположение, както и вредна в санитарно-хигиенно отношение. Адресати на заповедта са собствениците на постройката като наследници на М. Ушатов, един от които е оспорващия В. Ушатов. Същата е издадена на основание чл. 195, ал. 5, вр. чл. 196, ал. 1 и 3 ЗУТ. От анализа на доказателствата е прието от съда, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. С оглед описанието на строежа в съставения КП № 1/25.01.2018 г. на комисия, назначена със заповед на кмета на община Дупница и по заключението на СТЕ, неоспорени от страните, е изведен извод, че кокошарника не отговаря на изискванията за хигиена, здраве и околна среда на които трябва да отговаря всеки строеж съгласно чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ, вр. с т. 3 от приложение № 1 на Регламент /ЕС/ № 305/2011 г. на ЕП и на Съвета от 9.03.2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/1-6/ЕИО на Съвета, което нарушение попада в хипотезиса на материалноправната норма на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, даваща право на органа да издаде процесната заповед за премахване. Поради това жалбата на Ушатов е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са правилни. Разпореденият за премахване строеж селскостопанска сграда - кокошарник е изграден от подръчни отпадъчни материали, без изпълнена система за отстраняване на течни и твърди отпадъци, каквито има в обекта. В този си вид строежът не отговаря на условията по чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ, вр. с т. 3 от Приложение № 1 на цитирания по-горе Регламент /ЕС/ № 305/2011 г. на ЕП и на Съвета от 9 март 2011 г., отнасящи се до хигиената, здравето и околната среда. Съгласно чл. 195, ал. 5 ЗУТ, представляващ материалноправно основание за издаване на заповедта, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на строежи да премахнат неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали селскостопански и др. обекти по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, в интерес на сигурността, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В случая е установено, че процесният строеж - кокошарник във вида, в който съществува и материалите от които е изграден е неподходящ спрямо изискванията за хигиена, чистота и сигурност за здравето на хората, т. е налице е елемент /при условията на алтернативно изброяване/ от фактическия състав на разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, даваща основание на органа да издаде заповед с такова съдържание. По делото са събрани достатъчно писмени доказателства, обосноваващи заповедта, вкл. и заключение на СТЕ, които не са оспорени от касатора и срещу които не са ангажирани доказателства за оборването им. Поради това, като е приел, че заповедта за премахване на процесния кокошарник е законосъобразна съдът е приложил правилно материалния закон. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този резултат, искането на касатора за разноски се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение