Решение № 4855 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3016/2015 г.

Решение № 4855 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3016/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Славчев Мутафов, чрез пълномощника му адв. Владимир Попов, срещу решение № 15424 от 17 декември 2014 г., постановено по адм. д. № 3970/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД 14-59/14 февруари 2014 г. на министъра на културата. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - министърът на културата, чрез пълномощника си юрк. Миглена Кацарова, и Александър Боянов Трайков, чрез пълномощника си адв. Виктор Тодоров, намират за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения излагат в представени по делото отговори на касационната жалба и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, е образувано по жалба на Васил Славчев Мутафов срещу заповед № РД 14-59/14 февруари 2014 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което е отхвърлил подадената против нея жалба. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че Васил Мутафов е заемал длъжността регионален инспектор - Център за регионално планиране - София с място на работа Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство". Преди Мутафов, тази длъжност е била заемана от Алексансър Трайков, чието служебно правоотношение е било прекратено със заповед № РД 14-365/25 юни 2012 г. на министъра на културата. Установено е също така, че Тройков е оспорил пред съда посочената заповед, като с решение по адм. д. № 9393/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, жалбата му е била отхвърлена като неоснователна. В касационното производство пред петчленен състав между касатора Александър Трайков и ответника - министъра на културата, е постигнато споразумение, потвърдено от съда с определение № 1261 от 30 януари 2014 г. по адм. д. № 8211/2013 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав - II колегия, с което е обезсилено първоинстанционното решение и оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение и е прекратено производството по делото. В изпълнение на постигнатото споразумение е издадена оспорената пред тричленния състав заповед, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Васил Мутафов. Съгласно цитираната разпоредба органът по назначаването прекратява слежубното правоотношение без предизвестние, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че в случая всички предпоставки за издаването на заповед със съдържание като оспорената, са налице. Обстоятелството, че незаконното уволнение не е установено със съдебно решение, а с постигнато пред съда споразумение, е без значение, тъй като потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение - чл. 178, ал. 6 от АПК. Неоснователно е възражението на касатора, че в случая липсва признаване на уволнението за незаконно, което е предпоставка за прекратяване на служебното му правоотношение. Действително, нито в текста на споразумението, нито в потвърждаващото го определение, са употребени тези думи. Тук следва да се има предвид обаче това, че със споразумението страните са се съгласили, че с подписването му всички спорни отношения между тях, включени в предмета на делото, са уредени. Предмет на делото пред Върховния административен съд е именно законосъобразността на заповедта на министъра на културата, която по силата на споразумението е отменена, а това презумира наличието на незаконно уволнение. Да се приеме тезата на касатора, че незаконното уволнение може да бъде установено само и единствено със съдебно решение, би означавало да се игнорира значението на постигнатото пред съда споразумение като способ за разрешаване на съдебноадминистративни спорове. Неотносими към предмета на спора са останалите възражения, изложени в касационната жалба. Тези възражения касаят законосъобразността на постигнатото между страните по адм. д. № 8211/2013 г. по описа на ВМърховния административен съд, петчленен състав, споразумение, което не е предмет на настоящото производство. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,