Решение № 3625 от 25.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9081/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) - Митница Варна (ТДМ Варна) при Агенция Митници (АМ), чрез упълномощения процесуален представител главен юрисконсулт Л. Сърбинска, срещу Решение 1063 от 18.07.2023 г., постановено по адм. д. 521 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на С. Тодоров, е отменено Решение с рег. 32-38838 от 30.01.2023 г., издадено от директора на ТДМ - Варна при АМ. Наред с това на настоящия ответник по касация са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 650,00 лв. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд, че не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) доколкото митническите органи не установили съмненията си относно декларираната договорна стойност на внесената стока и предвидените от закона основания за определянето й по метода на чл. 74 от Митническия кодекс на Съюза (МКС). Релевира доводи, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоката са установени въз основа на данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка, според която цената на процесния автомобил при износа от САЩ е в размер на 7618,00 USD и значително се различава от дeкларираната му стойност. В тази връзка са изложени съображения, че съдът не съобразил доказателствената сила на получения от американските митнически власти отговор, който е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) , както и на представената към отговора електронна информация за износ - еквивалент на износна декларация в Европейския съюз. Поддържа становище, че ответникът по касация С. Тодоров не е представил документи за потвърждаване на декларираната стойност на стоката, което е предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност. Наред с това, според касационния жалбоподател, съдът пренебрегнал редица установени с приобщените по делото доказателства обстоятелства. Счита, че са разгледани последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и не са налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи, а прилагането на метода по чл. 74, § 3 от същия регламент намира за законосъобразно. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу спорното митническо решение. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника по касация. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди неговото провеждане представя писмено становище, с което заявява, че поддържа касационната жалба по сходни на изложените в нея съображения, ведно с искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. Тодоров, чрез адв. С. Николова, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Излага подробни аргументи, с които обосновава правилността на обжалваното съдебно решение. По същество моли оставянето му в сила. Претендира присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 лв. за касационното производство съобразно представените доказателства и списъка на разноските към отговора на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Варна е било Решение с рег. 32-38838 от 30.01.2023 г., издадено от директора на ТДМ - Варна при АМ. С оспореното решение, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във връзка с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във вр. с чл. 77, § 1, във вр. с чл. 85, § 1, във вр. с чл. 101, § 1, във вр. с чл. 102 от същия регламент, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и във вр. с чл. 59 АПК, е направен отказ да бъде приета митническата стойност на декларираната стока 1 по Митническа декларация (МД) MRN 20BG002005031869R7 от 09.06.2020 г.; определена е нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с MRN 20BG002005031869R7 от 09.06.2020 г. - лек автомобил употребяван с повреди марка: Ауди мод: А4 тип; sedan 4D, бр. места: 5, първ. per.: 20170102, цвят: син, раб. обем: 1984 куб. см., мощност: 185 kW DIN, Двиг. : неоткрит Бензин, Шаси WAUGNAF48HN015499, държава на износ САЩ в размер на 14489,33 лв., като на вносителя С. Тодоров са определени задължения за мито - 1448,93 лв. и ДДС 3207,65 лв., и са определени дължими суми за досъбиране: мито 929,01 лв., ДДС 2043,82 лв., или в общ размер на 2972,83 лв. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът приел, че с МД с MRN 20BG002005031869R7 от 09.06.2020 г. С. е декларирал при режим допускане за свободно обращение посочения по-горе употребяван пътнически автомобил, марка: Ауди, модел: А4, държава на износ САЩ, деклариран произход EU, с обща фактурна стойност 2413,00 USD, код по ТАРИК 8703239000, с декларирана митническа стойност в размер на 5199,24 лв. На база декларираните данни към датата на приемане на митническата декларация, митническата стойност на автомобила е в размер на 5199,24 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз. Съдът взел предвид, че към декларацията Тодоров приложил талон за превозното средство, коносамент HBOL20068703, снимков материал и документи за платени държавни вземания. Съдът съобразил, че така подадената МД е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Като последица на това със спорното митническо решение са определени нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и съответно, допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. Взел предвид, че в оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, служба Митници и гранична охрана на САЩ съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации. Съгласно писмо с вх. 32-177817/01.06.2022 г. в Централното митническо управление, чрез аташе на Служба Митници и гранична охрана на САЩ и приложената към него Електронна информация за износ (Electronic Export Information, EEI), е установено, че декларираната при експорт от САЩ стойност за процесния употребяван автомобил е в размер на 7618,00 USD. Във връзка с така получения отговор от страна на митническите власти са изискани допълнителни документи от вносителя, който с Писмо 32-68235 от 11.08.2022 г. отговорил, че е представил всички документи към МД. При установените от митническия орган факти и след уведомление на С. Тодоров по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, със спорното решение е прието, че митническата стойност на автомобила следва да се определи в размер на 14489,33 лв. (7618,00 USD, при курс 1,78484 лв./USD плюс 892,42 лв. транспортни разходи), на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а не въз основа на метода на договорната стойност и останалите методи по предходния параграф. Съдът взел предвид, че приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2, букви от а) до г) от посочения регламент е изключено от митническия орган поради липсата на идентични стоки" - по буква а); данни за техническото състояние на автомобила - по буква б); за разходите за ремонта му преди продажбата на митническата територия на Съюза - по буква в), както и на информация, предоставена от вносителя за себестойността на автомобила от производителя - по буква г). За да отмени оспореното решение, първоинстанционният съд е направил извод, че то е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон като съобразил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приел, че в случая митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват «основателни съмнения» по смисъла на чл. 140 от Регламент (EС) 2015/2447 и не са спазили процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност на стоката по осъществения внос. Не възприел извода на административния орган, че не са налице данни, документи и информация, удостоверяващи цената и начина на плащане по сделката. Приел, че продажната цена от 2413 USD е реалната цена предвид състоянието на автомобила. Съобразил, че не са оспорени представените документи във връзка с вноса на автомобила. Посочил, че в тежест на административния орган е да установи и докаже възникналите у него съмнения, че декларираната стойност е по ниска от тази на други сходни стоки, внесени в приблизително същото време. Приел, че не е посочено на базата на какви стоки е извършен сравнителен анализ във връзка с прилагането на разпоредбата на чл. 74, § 3 МКС, както и сравнителните данни, които да обосноват извода на митническия орган за по-ниска цена от обичайната. Така също липсвала експертна оценка за техническото състояние на автомобила, вкл. и анализ на сделката. Доколкото съдът приел, че митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена, направил извод, че незаконосъобразно са определени и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС. По тези причини отменил спорния акт. Съобразно изхода на спора и представените доказателства присъдил на Тодоров своевременно поисканите разноски в доказания по делото размер. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Преди всичко следва да се съобрази, че в случая, видно от мотивите на спорното решение и от изявлението на процесуалния представител на настоящия касационен жалбоподател, направено пред първоинстанционния съд в съдебното заседание на 19.05.2023 г., основанието за увеличаване на митническата стойност е единствено износната декларация, която е предоставена на митническата администрация по линия на международното сътрудничество от САЩ. Според изявлението на същото лице в случая от страна на митническата администрация не е извършвана оценка на процесния автомобил чрез оценителна експертиза на вещо лице в хода на административното производство. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките (виж Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 12.12.2013 г. по дело С-116/12 г. - т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20 г. - т. 45). По дефиницията на чл. 70, § 1 и § 2 МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност (вж. Решение от 16.11.2006 г., по дело С-306/04 г. - т. 20). Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28.02.2008 г. по дело C-263/06 г. и т. 31 от Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело C-291/15 г. по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от Решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft), а и доказани. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Основателно се твърди в касационната жалба, че съмненията в договорната стойност на стоката, са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 01.04.2004 г. Според така приобщените доказателства за процесния автомобил е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 7618,00 USD, с износител АА INSURANCE AUTO AUCTIONS, САЩ, посочен в документ за покупка на автомобила от 26.03.2020 г. Съгласно чл. 5, § 1 от посочената спогодба при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. По чл. 9, § 2 от нея получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Съгласно представените документи от вносителя, а именно: документ за покупка на автомобила от 26.03.2020 г. издаден от АА INSURANCE AUTO AUCTIONS, талон за превозното средство, коносамент HBOL20068703, снимков материал и документи за платени държавни вземания към митническата декларация, митническият орган е констатирал, че стоката имала видими външни дефекти в задната част, нямало приложена информация за други повреди в договора, не били посочени съществени реквизити за външнотърговска сделка като нямало начин и срок на разплащане между контрагентите, както и банкова сметка на продавача. Липсвала и проформа фактура или кореспонденция за договорената цена. Поради това и предвид противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. Писмата от Служба "Митници и гранична охрана на САЩ" са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Електронната информация за износа (еквивалента в САЩ на декларацията за износ в ЕС) обаче съставлява частен, а не официален документ. При това не е установено на какви доказателства се основава информацията посочена в същата, респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобила. Цената, декларирана в декларацията за експорт, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Уведомяването по чл. 22, § 6 МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Европейския съюз и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 03.06.2021 г. по дело С-39/2020 г., т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. При издаването на оспорения акт е приложен методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Този метод е на последно място в последователността на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 г. методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. (вж. Решение на СЕС от 20.06.2019 г. по дело С-1/18 г., т. 37). В митническото решение обаче, не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност на процесната стока по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от посочения регламент е направена справка с системата МИСЗА, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, с произход САЩ, за периода от 09.03.2020 г. 09.09.2020 г., без обсъждане, а единствено чрез прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно Регламент (ЕС) 952/2013 г. В тази връзка административният орган не е извършил анализ на използваните данни от справката - изпращачът на стоките е различен, както и условията на доставка на стоките, което сочи на необоснованост на извода на митническия орган, че стоките по използваните за сравнение МД на трети лица са сходни с процесните по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай по отношение на всеки от методите. Дори да се приеме, че с оглед специфичната повреда на автомобила е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК, във вр. с чл. 84ж ЗМ. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави - членки или от службите на Европейския съюз, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа (вж. Решение на СЕС от 09.11.2017 г. по дело C-46/16 г., т. 52 и Решение на СЕС от 09.06.2022 г. по дело C-187/21, т. 35). Необосновано митническият орган е приел, че данните в предоставената от митнически власти на САЩ информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В Решението от 09.06.2022 г. на СЕС по дело С-599/20 г. т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било "налични данни" за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74, § 2 и е приет за приложим субсидиарният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Наред с горното, несподелими са констатациите на митническия орган относно липсата на информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите. В митническата декларация за допускане до свободно обращение стоката е описана като лек автомобил, употребяван, с марка, модел, брой места, цвят, мощност, двигател - неоткрит, номер на шаси. Подробности за състоянието на превозното средство се съдържат в писмените обяснения на ответника по касация на л. 10 от административната преписка. От друга страна, от приложените в нея доказателства е видно, че митническите органи не са извършили оглед на стоката преди вдигането й и не са удостоверили състоянието на автомобила в протокол, изготвен по установения в закона ред - чл. 84ж ЗМ. Въз основа на гореизложеното следва, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл вж. Решение от 09.11.2017 г. по дело C-46/16 г. - т. 56 и Решение на СЕС от 20.06.2019 г. по дело C-1/18 г. - т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата - членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави - членки или от службите на Европейския съюз, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от Решение на СЕС по дело C-187/21 г. по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 МКС, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 МКС, във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Следователно, като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Варна е постановил правилен по крайния си резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, АМ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в доказания размер от 650,00 лв. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерността на този размер на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение