Решение № 209 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5358/2007 г.

Решение № 209 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5358/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ответницата по исковата молба А. Р. В. от с. Г., община Б. д., област К., против въззивно решение от 10.5.2007 г. по гр. д. № 535/2006 г. по описа на К. окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Р. И. П. и С. Н. П., и двамата от град Д., област К., са предявили против А. Р. В. от с. Г., община Б. дол, област К., и Н. С. П. от град Д., област К., иск с правно основание чл. 70, ал. 2 СК. В исковата молба ищците твърдят, че са баба и дядо на роденото от ответниците дете А, роден на 25.11.1999 г., като желаят да им бъде определен режим на лични контакти с детето, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения отпуск на майката. С решение № 315/06.4.2006 г. по гр. д. № 938/2005 г. Дупнишкият районен съд, VIII-ни състав, е определил режим на лични отношения между ищците и внука им А., всяка четвърта неделя от месеца за времето от 12.00 часа до 16.00 часа, в присъствието на майката на детето, като искът за осъществяването им всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката е отхвърлен като неоснователен. С решение от 10.5.2007 г. по гр. д. № 535/2006 г., по въззивна жалба от ответницата по исковата молба А. Р. В., в частта с която претенцията е уважена, К. окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че при наличието на влошени отношения между родителите на детето, довели до възпрепятстване на контактите между последното и дядото и бабата (родители на баща му) са налице предпоставки за постановяване на решение по смисъла на чл. 70, ал. 2 СК. Въззивната инстанция е обосновала извода си за допускане на такъв режим и предвид данните от съдебно-психологичната експертиза, установяваща, че детето е с нормално внимание, памет и мислене с оглед възрастта, социален опит и мнистични функции. Съдът е съобразил решението и с данните от експертизата за възприятията на детето за околната действителност като правилни, без наличието на патология, лесна манипулируемост предвид биологичната му възраст. Изводите са обосновани с интересите на детето да не преустановява контактите си бабата и дядото, тъй като не е установено каквото и да е негативно влияние от тях върху него. Срещу въззивното решение на К. окръжен съд е подадена касационна жалба от ответницата по исковата молба А. Р. В., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Оспорват се изводите на въззивната инстанция детето да има режим на лични контакти с баба си и дядо си, като се твърди, че това не е в интерес на детето, дори осъществявани н присъствието на майката. Навеждат се доводи, че тези контакти не се отразяват добре на психичното здраве на детето, което налага след такива контакти майката да го води на психолог. Твърди се, че по време на тези контакти бащата всъщност осъществява контакти с детето. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Ответниците по касация - Р. И. П., С. Н. П. и Н. С. П., не заявяват становища в настоящото производство. Д. "Социално подпомагане" - Б. дол, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. Действително с разпоредбата на чл. 70, ал. 2 СК законът е дал право на дядото и бабата да имат лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. От друга страна, законът предвижда, че ако се пречи на поддържането на тези лични отношения съдът определя мерки за лични контакти между дядото и бабата, и внуците. Тези мерки обаче трябва да бъдат в интерес на децата. Установяването на правото по чл. 70, ал. 2 СК е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Нормата цели утвърдените родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод между родителите на децата, респективно при смърт на единия родител, и родителските права да се упражняват само от единия родител. За да се иска конкретно реализиране на това право със санкцията на съда на първо място претендиращата страна следва да установи факти, които сочат, че е налице отрицателното условие на закона, а именно, че "се пречи на поддържането на лични отношения". Съгласно твърденията в исковата молба след развода между сина на ищците и касационната жалбоподателка в настоящото производство, последната препятства реализиране правото на дядото и бабата на личен контакт с внука. Въззивната инстанция правилно е приела, че следва да бъде определен режим на лични отношения между ищците и внука А. Не е съобразен обаче интересът на детето, който е водещ при определяне режима на лични отношения. От представеното по делото влязло в сила решение по гр. д. № 507/2004 г. на Д. районен съд е видно, че между детето и бащата е определен разширен режим на лични отношения, изразяващ се в осъществяване на контактите всяка първа и трета събота и неделя в месеца, за времето от 10.00 часа до 16.00 часа с преспиване, както 20 дни през лятото, които не съвпадат с годишния платен отпуск на майката. При тези данни определеният от въззивната инстанция режим на лични отношения между дядото и бабата, от една страна, и детето от друга страна, не е в интерес на детето, тъй като то не живее в населеното място, в което живеят бабата и дядото. Това означава освен в дните, в които детето се предава на бащата, а това са четири дни в месеца, то да бъде транспортирано до дома на бабата и дядото през още един почивен ден в месеца - четвъртата неделя. В случая въззивната инстанция не е съобразила и факта, че детето вече е ученик и не е приложила разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.). Очевидно трикратното отделяне на детето през всеки месец от обичайната му домашна обстановка не се явява в негов интерес, за неговото физическо и психическо здраве. С оглед изложеното и предвид спазване правата на дядото и бабата, както и за удобство на всички страни в процеса, касационният съд намира, че режимът на лични контакти между бабата и дядото и детето може да се осъществява в дните, през които е определен режим на лични контакти между бащата и детето, още повече, че бащата живее в едно населено място с родителите си и в една къща, в третата неделя на месеца от 12 до 16 часа. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза трета ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.