Решение № 2108 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2008 г.

Решение № 2108 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1043 от 16.07.2008 г. , постановено по адм. д. № 2671/07 г. Варненският административен съд, първо отд., десети състав, е отхвърлил жалбата на Величко Василев Великов в качеството му на управител на "Вода и канализация"-гр. Добрич, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 8 от 23.11.2007 г. , издаден от директора на БДЧР-гр. Варна. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация"-ЕООД-гр. Добрич, представлявано от управителя Величко Василев Великов, чрез пълномощника му адв. Мая Димитрова. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата, като отмени обжалвания АУПДВ. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Басейнова дирекция за черноморски район - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна единствено в частта й за направеното възражение за изтекла давност по отношение на вземането за 2001 г. , а в останалата й част е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на отхвърлил жалбата на Величко Василев Великов в качеството му на управител на "Вода и канализация" - гр. Добрич, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 8 от 23.11.2007 г. , издаден от директора на БДЧР - гр. Варна. Съдът е описал подробно в мотивите на решението разрешението, издадено от министъра на околната среда и водите, размера на установените задължения по акта, заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза. Съдът е изложил мотиви защо не възприема заключението на въпросната експертиза, след което е разгледал направените възражения за неправилност на обжалвания акт. На първо място съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност на издадения АУПДВ, като е изложил мотиви защо приема, че актът е издаден от компетентен държавен орган - издаването на разрешителни за водоползване на подземни води е от компетенцията на директора на басейнова дирекция, поради което АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съдът е разгледал подробно и основния спорен въпрос между страните - на каква база следва да бъде изчислена дължимата такса за водоползване. В тази насока е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя, че таксата следва да се определя на база реално подаденото количество към потребителите, а не на база на иззетото количество от разрешения водоизточник. Изложени са мотиви, е действащата през процесния период норма на чл. 193, ал. 2 от ЗВ предвижда, че при образуване на цените на услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на води включва таксата за водоползване само за реално ползваните от абонатите водни количества, но същата неправилно е тълкувана като относима при определяне на дължимата по чл. 194, б. "в" от ЗВ такса за водоползване. Посочено е, че последната нормативно е определена с Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000г. , в сила от 01.01.2001 г. , като според чл. 2, ал. 1 от нея, таксата водоползване за питейно-битово водоснабдяване се дължи за пълния обем на отнетата от водния обект вода, а съгласно чл. 193, ал. от ЗВ в цената на водната услуга се включва само таксата на реално ползвания обем вода от абонатите, а разликата между платената такса водоползване от водоснабдителните дружества и тази събрана от абонатите им се явява загуба за сметка на дружеството. Съдът е описал и формулата, по която се определя дължимата държавна такса и определения въз основа на нея размер на задължението. По направеното от жалбоподателя възражение за нищожност на издаденото разрешително за водоползване № 0378/22.06.2001 г. съдът се е произнесъл в смисъл, че то е неоснователно, тъй като § 9 от ПЗР на ЗВ разпорежда, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето използващо дължи заплащането на таксите, предвидени в този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата по издаване или преоформяне на разрешението му, и след като по делото няма спор, че жалбоподателят е добивал вода, той дължи заплащането на съответните такси по ЗВ. Административният съд е намерил за неоснователно и възражението за категорията на водите, като в тази насока е приел, че в издаденото разрешително е посочено, че водата е I-ва категория подземни води, а в хода на оспорването не са ангажирани доказателства, че категорията на водата е различна от тази по разрешителното. Като цяло е направен извод за неоснователност на жалбата. Оплакванията, направени в касационната жалба, ще бъдат разгледани в последователността на излагането им. Първото оплакване е за неправилно възприета фактическа обстановка, като в тази насока се навеждат доводи, че издаденият АУПДВ е основан на издаденото разрешително № 0378/22.06.2001 г. и изводът на съда, че такса се дължи и при нищожност на разрешителното е в нарушение на процесуалните норми, тъй като е недопустимо в хода на процеса да се променя основанието за издаване на обжалвания административен акт, а още по-малко това да се извършва от решаващия съд. Допълнително в тази посока се излагат аргументи, че в нарушение на процесуалните правила съдът е отказал да спре производството до приключване на спора между страните за действителността на издаденото разрешение за водоползване, който спор е преюдициален по спора по настоящето делото. Направеното оплакване е неоснователно. Разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ определя, че когато ползването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, ползващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване и ли преоформяне на разрешителното му. При това законодателно разпореждане въпросът дали издаденото на дружеството разрешително за водоползване е действително или не е без значение за дължимостта на таксите по Закона за водите. Оплакването, че по този начин е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като по този начин е актът се явява издаден на друго основание, както и че това не може да бъде извършено от съда, е неоснователно, тъй като позоваването на § 9 от ПЗР на ЗВ не съставлява ново основание за издаване на акта, а освен това с оглед на разпоредбите на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 173, ал. 1 от АПК съдът има правомощия да реши спора по същество, в това число и да посочи ново или допълнително основание за издаване на обжалвания акт. Второто основно оплакване е за неправилно приложение на материалния закон и по-специално на разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗВ, според която таксата за водоползване се образува само за реално ползваните водни количества. Направеното оплакване е неоснователно, тъй като чл. 193, ал. 2 от ЗВ (в съответната редакция) регламентира дължимата такса от абонатите на водоснабдителните дружества, а не дължимата от последните такса за водоползване, която е дължима по силата на чл. 194 от ЗВ. Третото оплакване на касатора е относно изводите на съда по направеното възражение за категорията на водата. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил събраните доказателства, които установят необходимостта от допълнително обеззаразяване на подаваната питейна вода с оглед превеждане на качествата й с нормативните изисквания, което налага изводът, че водата не е първа категория. Направеното оплакване е основателно, но не на основанията, посочени в жалбата. От доказателствата по делото е видно, че в издаденото разрешително за водоползване № 0378/22.06.2001 г. за питейно-битовото водоснабдяване - л. 26 и 27 от делото категорията на подземните води е определена като първа съгласно чл. 84, т. 1 от Наредба № 1 за проучването, ползването и опазването на подземните води (отм.). В касационната инстанция е представено като доказателство заверен препис от решение № 12291 от 17.11.2008 г. на ВАС, пето отделение, постановено по адм. д. № 8473/08 г. , с което е оставено в сила решение № 213 от 01.04.2008 г. на Административен съд-София-град, постановено по адм. д. № 85/08 г. , с което е прогласена нищожността на въпросното разрешение за водоползване. При това положение същото не може да служи като годно доказателство за определяне на категорията на водата, респективно за размера на дължимата държавна такса според категорията и на практика делото се явява неизяснено от фактическа страна в тази си част. По отношение на категорията на водата спорът за действителността на издаденото разрешение за водоползване действително се явява преюдициален и не спирането на производството по делото до решаването на този спор с влязло в законна сила решение съставлява съществено процесуално нарушение. Изложените обстоятелства налагат отмяна на постановеното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав, при което следва да бъдат събрани надлежни доказателства за категорията на водата, като при условията на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта за доказване в тази насока е на административния орган, издал акта. Основателно е и направеното оплакване в касационната жалба относно липсата на мотиви по направеното възражение за изтекла давност на вземането за периода 1.01.2001 г. - 23.11.2004г. , по който въпрос съдът също следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. При условията на чл. 218з, ал. 4 от ГПК (отм.) във вр. с чл. 144 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се занимае и с въпроса за разноските, в това число и за настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,