Решение № 2301 от 6.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал.7 ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от директор на дирекция ОДОП-Варна срещу решение 5/17.02.2022 г. постановено по адм.д.579 по описа на Административен съд гр. Русе за 2021 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт P-03000320005637-091-001/18.05.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение 145/30.08.2021 на директора на Дирекция ОДОП гр. Варна. Отмяната на оспорения ревизионен акт касае частта, с която на Ем Ем Корпорейшън ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07.2019г. - главница в размер 164 759.12 лв. и лихви в размер на 10 672.90 лв. свързано с непризната вътреобщностна доставка към италианско дружество ETERЕA SRL. Според касатора решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационни основания по чл. 209, г. 3 АПК. При постановяване на решението съдебният състав не е извършил анализ на всички доказателства по делото, а се е ограничил само до тези събрани входа на делото. Макар да е възприел изводите на експерта по изслушаната СТЕ, съдът не е направил собствен анализ на същата в съвкупност с останалите доказателства по делото липсват изложени мотиви защо направения извод от органите по приходите е незаконосъобразен. Възразява се срещу изводите на АС гр. Русе, че търговското дружество е успяло да докаже с надлежни и безспорни доказателства осъществяването на ВОД по фактура 52/25.07.2017 г. до италианското дружество. Не са доказани безспорно транспорта и получаването на конкретно посочената стока. Според твърденията на ревизионното лице международният транспорт следва да е извършен от превозвача ТЛС ООД с международна товарителница от 29.07.2019 г. Посочено е от къде, кога е натоварена стоката идентифицирано е МПС-то, с което е осъществен превоз до Италия и къде е доставена стоката. В товарителницата обаче, не е посочена дата на получаване на стоката, като има положен подпис и печат на дружеството получател. Не е упоменато лицето получило стоката и положило подпис. Подписът, за който се твърди, че е положен от М. Месина е видимо различен от подписа на това лице под други документи. Друго несъответствие, за което съдът не е изложил мотиви, е че потвържденията в различни формуляри носят различни дати. Първото е с дата 02.08.2019 г. и е представено в хода на ревизионното производство, като подписано от С. Терасата - управител на италианското дружество. Второто приложено по делото потвърждение е подписано от П. Георгиев-шофьор във фирмата превозвач и е положен неговият подпис. Датата на получаване на стоките е 05.08. - 02.08.2019 г. Третото потвърждение е с дата 05.08.2019 г. и е приложено при подаване жалбата срещу втория ревизионен акт, като е подписано от В. Читарена. Представен е и протокол за датата на получаване отново от 05.08.2019г., подписан от управителя на италианското дружество, но положения подпис е видимо различен от другите подписи положени от управителя. Това налага извод, че приложените при обжалването документи са съставени с цел да подкрепят защитната теза на ревизираното лице. Друго обстоятелство, което не е съобразено от АС гр.Русе е, че макар да има доказателства за движението на МПС-то по републиканската пътна мрежа и напускане на страната, то не е съобразено, че осъществения от ТЛС ООД превоз е групажен т.е. със същото МПС са превозвани стоки и на други клиенти. Следователно наличието на транспорт не установява безспорно извършването на ВОД. По данни от обмена с данъчната администрация на Италия се установява, че на мястото на доставката не съществува фирма ЕТERЕA SRL. Не е събрана информация за деклариране на ВОД. В тежест на доставчика е да установи, че стоката е напуснала страната и е пристигнала на територията на друга държава-членка, за да се приеме, че е осъществена ВОД. Противоречията в приложените по делото доказателства не позволяват да бъде прието, че правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и е осъществен ВОД. Неправилно съдът в своите мотиви многократно се е позовал на допусната техническа грешка. Не са съобразени ясно и точно формулираните изисквания на ЗДДС и ППЗДДС за признаване на ВОД. Доказването на предпоставките на ВОД е силно Формализирано. Възприетото от съда неглижиране на доказването от страна на дружеството - жалбоподател и заместването на очертаните доказателства със заключението на вещото лице е в противоречие със закона и практиката на ВАС. По изложените съображения се заявява искане обжалваното решение да бъде отменено, поради допуснато при постановяването му противоречие с процесуалния и материалния закон. Претендира присъждане на разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Ем Ем Корпорейшън ЕООД в приложен по делото писмен отговор по касационната жалба я оспорва и намира, че е неоснователна. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на АС гр. Русе е правилно, обосновано и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Преценени са цялостно доказателствата по делото, възраженията на жалбоподателя, изяснени са релевантните факти и обстоятелства по спора. Съдът е дал верен отговор на основния спорен въпрос, както обосновано е приел, че в случая е налице реално осъществена ВОД до Република Италия. Съдебният състав е назначил две експертизи - ССчЕ и СТЕ като е извършил подробен анализ на ангажираните по делото писмени доказателства касателно твърденията за реално осъществен превоз, въз основа на което е извел обосновани правни изводи. Оспореното решение на АС гр.Русе не страда от пороци по смисъла на чл. 209, т.3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АС гр. Русе е бил ревизионен акт P-03000320005637-091-001 от 18.05.21 издаден от органи по приходите по ТД на НАП-Варна, потвърден с решение 145 от 30.08.2021 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна, с който на ревизираното лице са начислени ДДС и лихви за данъчни периоди м.07.2019 г., с общ размер 164 759.12 лв. и лихви 10 672.90 лв. произтичащи от непризната вътреобщностна доставка. Органите по приходите не са признали извършена вътреобщностна доставка към дружеството ЕТERЕA SRL, поради което са я третирали като такава осъществени с място на изпълнение на територията на страната. В резултат на това са приложили разпоредбата на чл. 86 от ЗДДС във вр. с чл. 53 от ЗДДС и на ревизираното лице са определени допълнително задължения по ЗДДС. Основният спор между страните е свързан с наличието на осъществен ВОД по фактура 52/25.07.2019 г. За доказване на извършените доставки до Италия по делото са изслушани две експертизи - ССчЕ и СТЕ. Според мотивите на постановеното съдебно решение, въз основа на заключението на СТЕ може да се направи обоснован извод за наличие на движение на МПС-то на територията на РБ и до Италия. Освен експертизата за установяването на ВОД са представени и множество писмени доказателства относно предметът на сделката, инвойс; ЧMP, в което стоката е описана като количество и тонаж. В съдебното решение е възпроизведена СТЕ, като въз основа на изводите на вещото лице е прието, че е осъществена ВОД. Разминаванията в документите констатирани от органите по приходите свързани с датата на получаване на стоката и лицето което я е приело от името на италианското дружество са приети за несъществени от решаващия състав. Посочено е, че разминаването в датите се дължи на техническа грешка, допускането на която е обяснено от шофьора на осъществил превоза. В решението е посочено, че с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и физическото предаване на стоките от една държава в друга не би следвало да се изисква никакво условие, за да се определи като вътреобщностна доставка на стоки /т.70, дело С-304/2007 Teleos/, с уточнението, че продавачът е доказал, че добросъвестно е предприел мерките,които разумно биха могли да се изискват от него, за да се увери от купувача, че стоката предмет на операцията ще бъде обект на крайно потребление в държавата членка по местонахождение. Въз основа на горното е прието, че установените с ревизионния акт задължения на ревизираното дружество Ем Ем Корпорейшън ЕООД по ЗДДС, свързан с непризнаване на извършените ВОД до Италия, както за данъчен период м.2019 г. е незаконосъобразен. Решението е неправилно. Първоинстанционият съд, съгласно задължението си по чл.160, ал.1 ДОПК, следва да прецени законосъобразността на ревизионния акт и дали са изпълнени условията за осъществяване на ВОД по чл. 7, ал. 1 ЗДДС за признаване на нулева ставка по чл. 53 ЗДДС. Преценката на законосъобразността се извършва във връзка с установените в хода на ревизията и в хода на съдебното производство факти и обстоятелства. По делото са направени констатации по фактите, които обаче не са обсъдени при постановяване на решението. Основателно се поддържа в касационната жалба, че АС гр.Русе не е направил собствен анализ на изслушаната по делото експертиза и не е изложил мотиви относно несъответствията в представените по делото потвърждения. Задоволил се е само да посочи, че се касае за техническа грешка, която е допусната от шофьора на транспортната фирма. Съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, решението следва да съдържа мотиви по преценката на доказателствата, а не само тяхното изброяване. Фактическите констатации, подкрепени от доказателствата събрани по делото следва да обосновават направените от съда правни изводи. В настоящото производство от съда не е извършена собствена преценка на доказателствата, относими към спора относно осъществяването на ВОД от "Ем Ем Корпорейшън" ЕООД до италианското дружество ЕТERЕA SRL. Съдът е приел за доказано доставянето на стоката, но не е посочил въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод. Заключението на съдебно техническата експертиза не може да служи като самостоятелно доказателство за установяване на условията по чл. 7, ал. 1 ЗДДС, тъй като съгласно чл. 202 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, съдът следва да го обсъди във връзка с останалите доказателства по делото. Възпроизвеждането на констатациите на вещото лице и направените от него изводи не отговаря на изискването за мотивиране на съдебния акт по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК. Теоретично вярно в решението е посочено, че доказателствата за транспортиране на стоката, които ревизираното дружество следва да представи са тези изброени в чл. 45, ал. 2, б. "б" от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС): транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Но тези доказателства следва да се обсъдят. В решението същите са изброени, но не са изложени мотиви, как се преодолява разминаването в датите на представените потвърждения за получаване на стоката в Италия. Налице ли са доказателства относно обстоятелството кое лице е получило стоката-управител, пазач или някой друг. В приложеното ЧМР стоката е с идентично описание, както в приложените потвърждения, но няма положен подпис в кл. Неоснователно е и позоваването на дело С-409/04, тъй като фактите в настоящото производство са различни от тези в главното производство по делото на СЕС. Действително и в двата случая се констатира наличието на склад и доставка на стоката до него, но в настоящото производство транспортът е за сметка на доставчика и негова е доказателствената тежест да установи напускането на страната. За разлика от фактите по делото Teleos, при което е установено, че превоза е за сметка на получателя и стоката е предадена в склад на превозвача. Не следва да се преценява като формирана практика решение адм.д. 8643/2021 г. постановено във връзка с доставки между същите страни. На първо място видно от мотивите на решение 5615/09.06.2022 г. са били налице доказателства за извършена доставка до италианското дружество, безспорно подписани транспортни документи, както и потвърждения. В настоящия случай отново има приложени ЧМР и потвърждения, но в тях има несъответствия. Не е изяснен въпроса относно датата на получаване, както и как от гр.Русе стоката е превозена до склад в с.Казичене. Наличието на справка от АПИ не удостоверява превоза на конкретната стока. Първостепенният съд е следвало да провери фактическите констатации в ревизионния акт и ревизионния доклад като обсъди документите, представени от ревизираното дружество в хода на ревизията, информацията, получена по реда на международния обмен за получателя, както и представените в хода на съдебното производство потвърждения. Допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и препятстват касационната инстанция да извърши проверка на фактическите установявания в решението и спазването на материалния закон. Въз основа на гореизложеното, следва да се постанови отмяна на обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото административният съд следва да обсъди заедно и в съвкупност всички събрани доказателства в хода на ревизията, доказателствата представени в съдебното производство включително потвържденията за получаване на стоките, в различните им екземпляри, транспортни документи - ЧМР и установеното с експертизите. С оглед изхода от спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по разноските за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, при съобразяване на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение