Решение № 185 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13575/2014 г.

Решение № 185 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13575/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Крусини-Дизайн" ООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Димитър Андонов Патев, чрез адв. Георги Сидеров срещу решение № 1918 от 28.08.2014 г., постановено по адм. дело № 3685/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионен акт (РА) № 161202562 от 14.08.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с решение № 1399 от 05.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който на ревизираното лице не е признат данъчен кредит в размер на 22 259.72 лв. и прилежаща лихва и ревизираното лице е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1 197.79 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. От представените по делото доказателства, се установява, че доставките на строителни материали са реално осъществени от доставчиците. По делото не е било спорно, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. От представените доказателства се установява, че ревизираното лице е изпълнило задължението си по договора за предоставяне на строителни услуги, където са вложени процесните стоки. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е необосновано и не кореспондира със събраните по делото доказателства. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменен и РА. Алтернативно иска обжалваното решение да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" (преди "ОУИ") - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Предмет на касационно обжалване е решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА № 161202562 от 14.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1399 от 05.11.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" (сега "ОДОП) - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице не е признат данъчен кредит в размер на 22 259.72 лв. и прилежаща лихва, за данъчни периоди: м. 08, м. 09, м. 10, м. 11.2009 г., м. 02 и м. 03.2010 г. по фактури, издадени от "Изграждане и оборудване" ЕООД, "Инвест-Вг" ЕООД, "А - Комерс" ЕООД, "Нйоани" ЕООД, "Алекс Стройкомплекс" ЕООД и "Пе Ник Трейде" ЕООД. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. За да постанови този резултат съдът е преповторил фактическите основания на приходните органи. По делото е установено, че предмет на доставките по всички фактури са различни видове строителни материали. Съдът е приел, че по преките доставки са представени само процесните фактури, от които не се доказва, че доставките са реални. По делото не са представени доказателства за кадрова обезпеченост на доставчиците, не са представени и доказателства за транспортирането на материалите, от които да е видно, кога, как и за чия сметка, от кого и с какви транспортни средства са превозени от база/обект на доставчика до съответната база на получателя. Административният съд е посочил, че не са представени и доказателства, че доставчиците са разполагали с собствени или наети складове за съхранение, товарене и разтоварване на строителните материали. По делото са представени доказателства за последващата реализация на спорните стоки - договор, сключен между "Аримекс" ЕООД, като възложител и ревизираното лице, като изпълнител, с предмет довършителни работи (монтаж на гипсокартон, замазки, настилки, облицовки и др.) в колодрум "Тракия" II, административна сграда, блок "Б", гр. Пловдив и актове образец 19. По делото е била назначена Съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и е разпитан един свидетел. Вещото лице е дало заключение, че при посещение на обекта, сградата е напълно завършена и са вложени материали, каквито са описани в процесните фактури. Административният съд е приел, че спорът по делото не е степента на завършеност на сградата, а че вложените материали са доставени от посочените шест доставчика. Съдът е посочил, като допълнително доказателство за нереалност на доставките фактът, че разплащанията в брой не са извършени от регистрирани по реда на Наредба Н-18 в НАП фискални устройства, с изключение на доставчиците "Алекс Стройкомплекс" ЕООД и "Нйоани" ЕООД, а от показанията на Петров - технически ръководител при ревизираното лице, се дава обща информация, че на обекта са постъпвали строителни материали, което не е било спорно, но не помни имената на доставчиците. Съдът е приел, че не е доказано по безспорен начин влагането на строителните материали в строителството на процесния обект. Наличието само на редовно водено счетоводство от страна на ревизираното лице, не е достатъчно условие, за да се приеме, че процесните доставки са реални. Обжалваното решение е неправилно. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, ценил е избирателно доказателства, не е съобразил доказателствената сила на частните документи, представени от ревизираното лице, които доказателства не са били оспорени надлежно по определения процесуален ред и като частни документи имат своята необорена доказателствена сила. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е изпълнител по договор за строително - ремонтни работи от 04.03.2009 г., с възложител "Аримекс" ЕООД. Предмет на договора са извършване на довършителни работи (монтаж на гипсокартон, замазки, настилки, облицовки и др.) с място на изпълнение в гр. Пловдив, Колодрум "Тракия" II, административна сграда блок Б. Съгласно клаузите на договора общата цена за извършване на възложените работи, изчислена по видове, количества и единични цени, ще се посочва в ценови оферти и след извършване на СМР ще се съставят актове обр. 19, които ще са неразделна част от подписания договор. По време на ревизията са представени: ценова оферта към договора от 04.03.2009 г., акт обр. 19 от 15.04.2009 г., акт обр. 19 № 1 от 27.08.2009 г., акт обр. 19 № 3 от 28.08.2009 г. и акт обр. 19 от 13.08.2010 г. На ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. 08 и м. 09.2009 г. по 3 фактури, с предмет на доставка "гипсокартон, лепило СМ, цимент сив, арматурно желязо, сатенен гипс, шпакловачна мрежа, латекс, кабел СВТ .... ", издадени от "Изграждане и оборудване" ЕООД, с начислен ДДС в общ размер на 5 490.63 лв.; за данъчния период м. 08.2009 г. по 1 фактура, с предмет на доставка "тухли четворки", издадена от "Инвест - Вг" ЕООД, с начислен ДДС в общ размер на 1 602.72 лв.; за данъчния период м. 10.2009 г. по 2 фактури, с предмет на доставка "цимент сив 50 кг торби, гипсово лепило СМ11 25 кг, сатенен гипс 25 кг .... " и "тухли 25/33/12 (гръцки)", издадени от "А - Комерс" ЕООД, с начислен ДДС в общ размер на 6 005.77 лв.; за данъчния период м. 11.2009 г. по 1 фактура, с предмет на доставка "кнауф GKB12.5/2.0/2.40, кнауф GKI12.5/2.0 ВОД/2.40, кнауф лепило перлфикс 30 кг., кнауф сатенгипс 25 кг", издадена от "Нйоани" ЕООД, с начислен ДДС в общ размер на 3 000.60 лв.; за данъчния период м. 02.2010 г. по 1 фактура, с предмет на доставка "кнауф, таракол 25 кг", издадена от "Алекс Стройкомплекс" ЕООД, с начислен ДДС в общ размер на 3 500 лв.; за данъчния период м. 03.2010 г. по 1 фактура, с предмет на доставка "гипсофазер VIDIWALL SK 12.5/1200/2000, лепило прома опаковка 3.500 кг.... ", издадена от "Нйоани" ЕООД, с начислен ДДС в общ размер на 3 000.60 лв. По време на ревизията доставчиците не са намерени и не са представили доказателства. По пряката доставка от страна на ревизираното лице са представени спорните фактури и доказателства за плащане. По делото не е било спорно, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. По време на съдебното производство е разпитан Тодор Петров - технически ръководител при задълженото лице, който твърди, че е приемал лично на обекта строителни материали, но не е подписвал документи за приемо-предаване, както и не помни имена на фирмите доставчици. Действително свидетелят дава обща информация, че на обекта са постъпвали строителни материали, но от дадените показания се установява начина на приемане на строителните материали, а именно заявения от свидетеля, че самата доставка я е приемал по фактури на обекта, каквото са му доставяли с камиони на обекта, като е проверявал дали заявеното от него количество, отговаря на полученото. Действително по делото, досежно процесните доставки са представени само процесните фактури, но в тях са конкретизирани стоките (вид, единична цена, количество, обща цена). Фактурите са подписани и подпечатани от доставчика и е посочено лицето приело стоката, поради което не е необходимо представяне на други доказателства досежно предмета на доставката, тъй като стоката е индивидуализирана в процесните фактури и с тях се установява приемането и предаването на стоките. Представените доказателства за последващата реализация на спорните стоки и заключението на вещото лице по СТЕ не са оспорени. От представените доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ се установява последващата реализация на строителните материали. В заключението си вещото лице е посочило, че при посещение на обекта, предмет на договора за строителство е установило, че сградата е напълно завършена и готова за експлоатация и всички довършителни работи по договора между "Аримекс" ЕООД и ревизираното лице са изпълнени, като в сградата са вложени материали, каквито са описани в процесните фактури. При наличието на тези доказателства неправилно административният съд е приел, че не е установен факта на реално прехвърляне на собствеността на върху стоките, поради липса на доказателства за транспорт, кадрова и материална обезпеченост на доставчиците. Отказът да признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателите на спорните фактури не са намерени и по отношение на тях не е доказана кадрова и материална обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени доставки, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Лицето, което претендира правото на правото на приспадане, следва да установи, че доставките, по които е получател са извършени и са използвани за целите на облагаемата му дейност. Преценката за това се извършва от съда, въз основа на всички факти и обстоятелства, установени според процесуалните правила, въведени от националния закон (арг. от решение по дело С-285/11). В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателите на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Представените в хода на ревизията доказателства, установяват обективното извършване на спорните доставки. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира, че е доказано настъпването на данъчно събитие - прехвърляне на права на собственост по процесните фактури и оттам правомерността на начисляване на данъка. Не е налице отрицателна материална предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС нито други пречки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени изцяло като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. С оглед изхода на спора в тежест на бюджета на приходните органи следва да се присъдят направените и претендирани разноски от ревизираното лице само за първоинстанционното производство, тъй като не са претендирани разноски за настоящото производство. По делото са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лв. (л. 246), адвокатски хонорар в размер на 500 лв. (л. 251 гръб), изцяло заплатен в брой и депозит за вещото лице по СТЕ в размер на 300 лв. (л. 255). Съобразно представените доказателства на ревизираното лице следва да се присъдят разноските за първоинстанционното производство в общ размер на 850 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение