Решение № 32 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4584/2007 г.

Решение № 32 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4584/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Варненския окръжен съд от 5.01.2007 г. по гр. д. № 610/2006, с което по реда на чл. 218з ГПК са уважени предявените ревандикационни искове за два имота и 1/2 идеална част от други два имота. Недоволни от решението в частта, в която са уважени ревандикационните искове за двата парцела, отредени за имот пл. № 1* са касаторите Й. Г. М., Т. Д. М., М. Й. С., М. Й. П., А. Й. П., Д. В. С. и С. В. К., К. Н. К. то го обжалват в срок с оплаквания за недопустимост и нарушения на материалния закон. Касаторите считат, че недопустимо въззивният съд е уважил исковете за целите два парцела, отредени за имот пл. № 1* въпреки че са предявени за 1/2 ид. ч. от всички четири - отредени за имоти пл. №№ 1* и 2111; и неправилно е приел, че те владеят реална част от конфискувания от наследодателя на ищците имот, за който няма съставен акт за държавна собственост и в решението, с което е отменена присъдата на Н. съд, не е отменена постановената конфискация. Не са отчетени и последиците от отчуждението през 1981 г. на част от имота за благоустройствени мероприятия. Недоволни от решението в частта, в която са уважени ревандикационните искове за 1/2 ид.ч. от двата парцела, отредени за имот пл. № 2* са касаторите М. Ж. К., А. В. А. и С. Г. А., които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като считат, че неправилно въззивният съд е приел, че дяловете в съсобствеността са равни и има правно основание за владението, но въпреки това ревандикационните искове са уважени. Не са отчетени и последиците от отчуждението през 1981 г. на част от имота за благоустройствени мероприятия. Ответниците по жалбата В. Х. П. и Е. Х. К. я оспорват, като считат, че правилно въззивният съд е зачел задължителната сила на указанията по прил ожение на закона на касационната инстанция относно правото на собственост на осъдения, реституцията с отмяната на осъдителната присъда, индивидуализацията и идентичността на имотите, непротивопоставимостта на отчуждението по ЗТСУ на реална част от имот пл. № 1* нищожността на извършените делби и прехвърлителни сделки и правната невъзможност за придобиване по давност на имотите докато са били държавни; и се е произнесъл единствено по доказателствата за извършването на делба между Д държавата и по възможността за придобиване по давност след реституирането на имота с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Останалите ответници по жалбите С. Г. С., М. Б. С. и "Неделина" О., В., не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като провери служебно допустимостта на обжалваното решение и разгледа жалбите с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, намира частично основателна втората касационна жалба поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че праводателят на касаторите по втората касационна жалба е закупил през 1942 г. от наследодателя на ищците 1.000 кв. м. ид.ч. от имот с площ 2.140 кв. м Половината от този имот е конфискуван от наследодателя на ищците с присъда на Н. съд и е актуван като държавен. През 1965 г. праводателят на касаторите по първата касационна жалба се снабдява с нотариален акт по обстоятелствена проверка за 1.000 кв. м ид.ч. от същия имот с площ 1.984 кв. м. В последствие са извършени поредица от сделки, които са породили действие само дотолкова, доколкото разпоредилият се в действителност е притежавал права върху имота, а извършените делби не са породили действие, тъй като в тях не е участвала държавата, която е притежавала 1/2 ид. ч. от имота до отменяването по реда на надзора на присъдата на Н. съд. По силата на поредица от регулационни планове от първоначалния имот с площ 2.140 кв. м са образувани четири УПИ с обща площ 1.950 кв. м, два от които - отредени за имот пл. № 1* (с обща площ 950 кв. м) се владеят от касаторите по първата касационна жалба и останалите два - отредени за имот пл. № 2*(с обща площ 1.000 кв. м) - от касаторите по втората касационна жалба. Въззивният съд е приел, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от четирите УПИ: като двата, отредени за имот пл. № 1* се владеят от касаторите по първата касационна жалба без основание, тъй като те и праводателите им не са могли да ги придобият по давност нито докато половината от процесния имот е бил държавен, нито след това предвид забраната на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и те са осъдени да предадат владението на тези два имота; а двата УПИ, отредени за имот пл. № 2* се владеят от касаторите по втората касационна жалба като съсобственици и те са осъдени да предадат владението на 1/2 ид.ч. от тези два имота. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че е сезиран с ревандикационни искове, с които ищците искат да бъде установено по отношение на ответниците, че са собственици на 1/2 ид.ч. от процесните четири УПИ и да бъдат осъдени касаторите по първата касационна жалба да предадат владението на двата УПИ, отредени за имот пл. № 1* които те владеят, а касаторите по втората касационна жалба да бъдат осъдени да предадат владението на 1/2 ид.ч. от двата УПИ, отредени за имот пл.№ 2* които те владеят. Това пояснение е направено от ищците с молба от 16.04.2002 г. в производството по гр. д. № 103/2002. По същество правилно въззивният съд е приел, че това не е изменение на иска (дори да беше изменение на иска, то би било допустимо), тъй като по предявен ревандикационен иск за идеална част от имот съдът може, без да надхвърли предявения петитум, да осъди владеещия несобственик да предаде реалната част от имота, който той в действителност владее. Също правилно въззивният съд е приел, че процесните имоти се притежават в съсобственост между ищците и касаторите по втората касационна жалба, като неправилно е приел че последните притежават повече от 1.000/2.140 ид. ч. от процесните имоти, но доколкото няма от ищците не се претендира по- голям дял от собствеността, в тази част решението не може да бъде проверявано от касационната инстанция и не следва да бъдат обсъждани правните последици от владението върху разликата от 1.000/2.140 до 1/2 ид.ч. Ответниците по втората касационна жалба не са могли да придобият правото на собственост върху целите два УПИ, отредени за имот пл. № 2* нито по делба, нито по давност, тъй като в делбата не е участвала държавата като съсобственик, а нейната 1/2 ид. ч. не може да бъде придобита по давност. Същата 1/2 ид. ч. не могло да бъде придобита и след отменяването на присъдата на Н. съд до 21.11.2007 г. предвид забраната на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Също правилно въззивният съд е приел, че касаторите по първата касационна жалба владеят без основание двата УПИ, които са отредени за имот пл. № 1* тъй като те не са могли да придобият по давност никаква част от тях. Те са владели наред с касаторите по втората касационна жалба, т.е. само частта на държавата, която не са могли да придобият по давност нито до отменяването на присъдата на Н. съд, нито след това до 21.11.2007 г. предвид забраната на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Владяната от тях идеална част е върната в собственост на ищците с отменяването по реда на надзора на присъдата на н. съд по отношение на техния наследодател. Присъдата е отменена изцяло, което включва и частта за конфискацията. Собственикът на каква да е идеална част от имот може да го ревандикира целия от всеки, който го владее без основание и доколкото касаторите по втората касационна жалба не претендират владението на двата УПИ, които са отредени за имот пл. № 1* правилно въззивният съд е уважил ревандикационните искове на ищците за целите имоти. В нарушение на материалния закон обаче въззивният съд е приел, че ревандикационният иск по отношение на касаторите по втората касационна жалба е основателен и в осъдителната част. Те са собственици на 1/2 от двата УПИ, отредени за имот пл. № 2* и ги владеят на това основание. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, поради което ревандикационният иск срещу съсобственик е неоснователен в осъдителната част. Невладеещият съсобственик може да претендира или разпределение на ползването, или обезщетение. Видно от изложеното в осъдителната част относно двата парцела, отредени за имот пл. № 1* обжалваното решение е допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила частта по иска за отменяне на нотариалния акт за сделка оставено в сила в тази част поради което следва да бъде обезсилено, в останалата част то е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в тази част, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК. По делото е установено, че праводателят на касаторите по втората касационна жалба е закупил през 1942 г. от наследодателя на ищците 1.000кв. м. ид.ч. от имот с площ 2.140 кв. м. Половината от този имот е конфискуван от наследодателя на ищците с присъда на Н. съд и е актуван като държавен. В последствие са извършени разпоредителни сделки, които са породили действие, но извършените делби не са породили действие, тъй като в тях не е участвала държавата, която е притежавала 1/2 ид.ч. от имота до отменяването по реда на надзора на присъдата на Н. съд. По силата на поредица от регулационни планове от първоначалния имот с площ 2.140 кв. м са образувани четири УПИ с обща площ 1.950 кв. м, два от които - отредени за имот пл. № 2* (с обща площ 1.000 кв. м) - се владеят касаторите по втората касационна жалба. След отменяването по реда на надзора на присъдата на Н. съд ищците са станали собственици на 1/2 ид. ч от тези два УПИ, но останалата 1/2 ид. ч е собственост на касаторите по втората касационна жалба, поради което те владеят имотите на правно основание. Извън предмета на делото са тези реални части от първоначалния имот, които излизат извън границите на четирите УПИ по действащия регулационен план, тъй като иск за тях не е предявен и не може да бъде предявен, тъй като процесуално легитимирана да отговаря по такъв иск би била общината. Видно от изложеното ищците са собственици на 1/2 идеална част от процесните четири УПИ, поради което предявените ревандикационни искове следва да бъдат уважени изцяло в установителната част, но касаторите по втората касационна жалба владеят двата УПИ, които са отредени за имот пл. № 211 на правно основание, поради което предявените ревандикационни искове за тези два имота следва да бъдат отхвърлени в осъдителната част. Разноски в касационното производство не се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение